НАЧАЛО » интервюта

Иван Иванов: Все още няма яснота кой отговаря за поддръжката на язовирите

Реши се окрупняването на ВиК сектора да стане на сила, което до известна степен спря реформата

fb
3E news
fb
20-03-2014 10:55:00
fb

Иван Иванов, председател на Българска асоциация по водите:

Г-н Иванов, във връзка със Световния ден на водата кои са основните проблеми, които трябва да решим във водния сектор?

Те са много, но решихме тази година във връзка със Световния ден на водата под егидата на една инициатива Международен воден мост да обърнем повече внимание на язовирите в България, тъй като те са основните източници за питейна вода, те имат отношение към напояването, към водоснабдяването на индустрия. Затова тази година посвещаваме Световния ден на водата на язовирите в България.

Има ли необходимост от повече язовири в страната при положение, че имаме проблеми с поддръжката на съществуващите?

Категорично е необходимо, защото в някои периоди на годината много хора остават без вода. Това се дължи на неравномерното разпределение на водните ресурси в България. Така че е необходимо да изградим нови язовири както ние ги наричаме многогодишни задържители, защото задържат водата от снеговете, които се топят и осигуряват по-стабилно и устойчиво водоснабдяване на населените места. Освен че трябва да строим нови, ние трябва да обърнем внимание и на вече съществуващите язовири, едното не противоречи на другото.  За съжаление всичко е свързано с пари и всички се оправдаме с този факт, но това е свързано и с организация. Трябва да се установи чия отговорност е тази поддръжка, а към момента още има неизяснено в това отношение състояние.

Голяма част от водния ресурс в язовирите се ползва и за други цели, не само питейни- за зарибяване, за напояване, за голф и други комплекси?

Това не е неестествено, не е необходимо всички язовири да бъдат за питейни цели. Въпросът е, че трябва да има повече за питейни цели. Всички трябва да бъдат адекватно поддържани, а не докато причинят щети на съответните населени места на каквито сме свидетели. Необходима е много силна превантивна дейност, контрол и поддържка. В тази връзка е много необходимо изграждането на националната система за мониторинг на водите. Този проект е много важен за България, ще бъде финансиран от оперативна програма „Околна среда”. Правилното управление на водните ресурси не може да се случи без да имаме средстава за наблюдение в реално време и управление на тези ресурси. Затова ще направим онлайн демонстрация на замерване на река Дунав, с което ще получим информация за основни параметри на реката и състояние в момента на живо-температура, мътност, скорост на водата.

Реформата за напояването се бави, какви промени трябва да се направят в това направление?

Не съм най-компетентен по тази тема, но имам опредлени наблюдения. Реформата вече е неотложна. Държавното предприятие „Напоителни системи” работи на последни издихания вече няколко години. Не виждам стратегия за развитие, бизнес план. Затова там трябва да се направи нещо радикално. Важно е да се направи анализ как се случват нещата с напояването в по-напредналите страни. Много често представители на институции ходят в Израел, те могат да бъдат добър пример как да се случват нещата. Те използват капково напояване на големите територии и използват вече пречистените води от пречиствателните станции за отпадъчни води. Тук такава практика няма, но мисля че трябва да се приложи. Тук трябва задълбочена работа от хора, които познават добре материята. Липсва координация между отделните структура. Но за съжаление и тук политиката е повече отколкото бизнеса, за да се стига до моменти,  в които хората не могат да си получат заплатите.

Как оценявате стратегията за ВиК?

Тя се обсъжда отдавна, повече от 6-7 месеца. Тогава ние излязохме със становище, което като цяло одобрява стратегията, документът поставя ясно проблемите, но не дава конкретни решения. Страгеята посочва всички проблеми в сектора водоснабдяване и канализация, но като че ли не дава докрай решенията. След разговори с представители на Световната банка, с чиято помощ се изготвя проекта, стана ясно, че това е нормална практика и че решенията остават все пак в приоритетите на правителството. Те са дали насоки за решение. Тревожното е, че в документа изложените проблеми никак не са малко. Не че не бяха ясни до този момент, но не бяха систематизирани.  До този момент най-големият проблем е липсата на адекватна поддръжка на ВиК съоръженията. Той е основен, защото оттам тръгва всичко. В крайна сметка се касае за много пари за подновяване на съоръженията.

Кой подход е най-правилният, за да не се стигне до шоково поскъпване на цената?

То ще е направо шоково поскъпване. В стратегията се казва, че цената на ВиК услугите трябва да стигне до нива на границата на социалната поносимост, за да се покрият всички необходими разходи за инвестиции, които се оценяват на 16 млрд. лева. Това няма да се случи веднага. Но трябва да се вземат мерки навреме. Като на първо място трябва да се премахнат луфтовете на безумно харчене на средства. Естествено че има недостатъци по отношение на работата на ВиК дружествата. Но държавата също има какво да направи. Тя събира годишната печалба на държавните дружества под формата на дивидент (т.е тя взема техните средства, с които те би трябвало да инвестират). Отделно се трупат лихви върху стари, неплатени задължения на ВиК дружествата, които са за водоползване и те също обезкървяват ВиК дружествата.  Ако е имало проблеми, то се дължи на предишните ръководства, а сега страда населението  и настоящото ръководство. Тези неща ако се променят ще останат повече пари в операторите и въпрос на правна преценка е къде да се направят най-добре инвестициите. Това са първите стъпки, защото те би трябвало да се случат лесно и въпрос на управленско решение.

Много коментиран беше и въпроса за окрупняването на сектора и намаляване на ВиК дружествата наполовина. На какво мнение сте вие?

Тази възможност беше широко дискутирана. Но моето мнение е, че темата се преекспонира като решение за управлението в сектора. По-скоро се клонеше към областно управление на ВиК сектора, но понеже в България през годините са възникнали някои общински дружества идеята беше те принудително да бъдат вкарани в голямото дружество. Това няма как да се случи. Това е един естествен процес, който ще се случва, ако нещата тръгнат  в правилна посока. Малките ВиК оператори ще разберат, че имат интерес,  по-скоро техните собственици респективно кметовете, че трябва да се присъединят към големите. Ние решихме да стане насила, а това до известна степен спря реформата, защото всяко действие, което се прилага на сила води до противодействия.

Иван Иванов
Българска асоциация по водите
язовири
ВиК
реформа
Световен ден на водата
По статията работи: