Иванка Диловска: Рисковете пред сигурността на снабдяването с еленергия са в основата на механизмите за заплащане на капацитет

Иванка Диловска

Г-жо Диловска, редица европейски държави въведоха механизми за капацитет, които се прилагат паралелно с действащите електроенергийни пазари на едро. Може ли да обясните на нашите читатели какви са причините за това?

- Има консенсус по въпроса за действащия електроенергиен пазарен модел – той не насърчава инвестиции в нови мощности. Нещо повече – през последните години бяха затворени  технологично жизнеспособни конвенционални централи поради финансови дефицити, дължащи се  на незадоволителните пазарни  цени и на намаляващото им включване за производство, където те бяха изместени от ВЕИ-производителите. Тези дефекти се очаква да бъдат отстранени с приемането на нов пазарен модел, който ще се регламентира в електрическите Директива и Регламент като част от Четвъртия енергиен пакет.

Липсата на инвестиционна активност през последните години доведe до рискове за сигурността на снабдяването с електрическа енергия в Европа – най-вече рискове от недостиг на енергия в пиковите периоди на потребление или тогава, когато рязко намалее неподлежащото на диспечиране производство на възобновяема енергия. По тази причина много държави-членки изпревариха  приемането на Четвъртия законодателен  пакет и на новия пазарен модел и въведоха национални схеми за заплащане на капацитети, водени от тревогите за енергийната сигурност, защото тя е отговорност на националните правителства. Така е и в България – тук  сигурността  е  отговорност на министъра на енергетиката.

Очевидно е, че ако възникне недостиг на енергия и се  стигне до прекъсване на снабдяването, гражданите няма да приемат оправданието, че се чака новият пазарен модел от Брюксел. Недоволството напълно основателно ще бъде насочено  към отговорните национални институции, които не са реагирали своевременно на настъпващите рискове.

Най-просто казано, механизмите за капацитет гарантират постигане на определено ниво на сигурност на снабдяването чрез заплащане на производителите за разполагаемост на производствената мощност. За разлика от чистия пазар за енергия, където централите получават възнаграждение само когато произвеждат енергия, но не и за поддържаната разполагаемост.

Важно е да се знае, че повечето от половината държави в Европа прилагат 33 различни механизми за заплащане на капацитет, които са одобрени от Европейската комисия в съответствие с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г. Например, само през февруари 2018 г. ЕК одобри нови шест механизма за заплащане на капацитети - в Германия, Франция, Италия, Гърция, Белгия и Полша.

Така че, рисковете пред сигурността на снабдяването на държавите – членки на ЕС са в основата на появата на механизми за заплащане на капацитет. Тяхното одобряване означава, че ЕК е приела за достоверни направените оценки от страна на държавите – вносителки за адекватността на производството на електрическа енергия, както и за нуждата от допълнителни заплащания за капацитет, за да се поддържат необходимите стандарти за надеждност.

Сега много се говори за спасяването на ТЕЦ Марица Изток 2, защото тя е ключова мощност за системата, а има сериозни затруднения. ЕК в такива ситуации одобрява механизми за капацитет, може ли това да се случи и в България?

- Механизмите за заплащане на капацитети не са средство за спасяване на една или друга централа. Тяхното въвеждане се обоснова с прогнозирана невъзможност на електроенергийната система да предлага задоволително количество и гъвкавост, за да гарантира надеждното снабдяване с електрическа енергия във всеки един момент от време. Така че, за да се одобри механизъм за заплащане на капацитети, ЕСО и Министерството на енергетиката трябва да предложат убедителни доказателства и прогнози за влошаване на надеждността на системата пред ЕК. Съгласно текстовете в настоящия проект на Регламент, шест месеца след неговото приемане ENTSO-e трябва да предложи вероятностни показатели за надеждност и алгоритми за тяхното изчисляване, които след това следва да се прилагат от държавите-членки и да се одобряват от националните регулатори.

На второ място, самият механизъм, съгласно Насоките за държавна помощ, трябва да бъде проектиран по такъв начин, че да позволява включването на всички участници, които могат да допринесат за решаване на проблема – инвеститори, производители, оператори, включително от други държави-членки. Също така, съгласно Насоките, трябва да се осигури участие на достатъчен брой производители, така че да се установи конкурентна цена за капацитетите.

Така че, ТЕЦ Марица изток 2 вероятно би била един от участниците в подобна хипотетична конкурентна тръжна процедура за капацитети, без обаче това да предопределя нейния избор. Освен това, ако техническите и икономически показатели в нейната оферта са равностойни с офертата на друг производител с по-ниски емисии на въглерод, то съгласно Насоките, другият производител ще бъде предпочетен.

От друга страна, ако погледнем последния десетгодишен план за развитие на електропреносната мрежа на България до 2027 г. на ЕСО, ще видим, че ТЕЦ Марица изток 2 е предвидена да работи през целия десетгодишен период. Тежките финансови проблеми, пред които е изправена тази централа, ще доведат до преждевременното й затваряне, ако не се вземат подходящи и своевременни мерки. ЕСО би трябвало да е наясно какво въздействие ще окаже това на надеждността на системата. И ако въздействието е значимо, каквото се очаква да бъде, то тогава би трябвало да се вземе решение от отговорните институции, което да предотврати подобен изход.

Може ли да обясните каква е разликата между механизми за капацитет и настоящия студен резерв?

- Механизмите за заплащане на капацитет са различни типове и съществува класификация за тях съобразно основните им характеристики, която е направена от ACER. Настоящият студен резерв е от типа „стратегически резерви“, когато дадени мощности се поддържат извън пазара и се активират само в случаите на екстремални условия по нареждане на националните системни оператори. Нивото на заплащане се определя на базата на конкурентни тръжни процедури. За разлика от българската практика, при която студеният резерв се определя ежегодно, обичайно тези процедури в държавите членки се отнасят за период от няколко години. Такъв тип механизми бяха одобрени в началото на 2018 г. за Германия и Белгия.

Търговете за капацитет са друг широко разпространен тип, при който всъщност се създава пазар за капацитети. Количеството на необходимите мощности се установява централизирано – от системния оператор или от регулатора - за няколко години напред. Чрез търг се определя клирингова цена и на нейна база се плаща на всички спечелили участници (съществуващи и нови мощности) за налична разполагаемост. Най-дълго действалият механизъм от подобен тип е одобрен за Великобритания през 2014 г.

Специфичен тип са така наречените схеми за прекъсваемост, при които плащанията са насочени към потребители, които приемат да бъдат в готовност да намалят или увеличат своето потребление по нареждане на системния оператор. Подобен тип механизми бяха одобрени от ЕК в началото на 2018 г. за Франция и Гърция.

Може ли да се въведат такива механизми за капацитет, без да се вдига цената на тока?

- Ако е налице добре функциониращ пазар за енергия, при който цените да не са прекалено ниски за инвестиране в модернизация на съществуващите и в изграждане на нови мощности - така наречения проблем на липсващите пари (missing-money problem) - тогава механизмите за капацитет няма да са необходими. Само чрез приходите от пазара за енергия ще се акумулират достатъчно парични потоци, които да финансират не само оперативните, но и инвестиционните разходи, респективно и да гарантират сигурността на снабдяването.

В случаите обаче, когато настоящият пазар за енергия отчита по-скоро оперативните разходи на системата, без да плаща за дългосрочно необходимите инвестиции, то механизмите за капацитет са тези, които ги правят реализуеми. Във всички случаи, това се явява допълнителен паричен поток и допълнително плащане, което логично се калкулира и във фактурите. Например, ако е въведен пазар за капацитети, е възможно във фактурите да има отделен ред, наречен цена за капацитет по подобие на цената за енергия. Ако говорим за тип  „стратегически резерв“, както е в нашия случай със студения резерв, разходите за него са включени в цена за пренос, чрез която се плащат от всички ползватели на мрежата.

В отделните държави – съгласно последната серия доклади за пазарен мониторинг на ACER – плащанията за капацитет са в диапазона от под 1 % в Швеция до 33% в Ирландия спрямо цената на пазар ден напред. В случая на България те са около 3%.

Но трябва да се подчертае, че при едни и същи стандарти за надеждност на електроенергийната система, цената на енергията при двата пазарни модела – пазар само за енергия или пазар за енергия плюс пазар за капацитети – трябва да е съпоставима. Плащанията за капацитет не вдигат цената на тока механично, а осигуряват паричен поток, необходим за инвестиции и сигурност на снабдяването, тогава, когато пазарът за енергия е безсилен да постигне това.

Пречат ли тези механизми на либерализирания пазар?

-  Според представителите на енергийната индустрия, Европа се нуждае от интелигентно проектирани пазара за капацитет, за да се гарантира сигурността на снабдяването. На другия полюс е мнението на някои депутати от ЕП, които смята че плащанията за капацитети са другото име на субсидии, разрушаващи пазара и затова тяхното използване трябва да се ограничи като време и обхват. В крайна сметка, истината е по средата – безспорно е, механизмите за капацитет са необходими, за да гарантират сигурността на снабдяването, но те трябва да бъдат проектирани така, че да се избегнат нарушенията на конкуренцията на електроенергийните пазари.

Три документа – Насоките за държавна помощ, Eлектрическите Директива и Регламента дефинират изисквания, на които трябва да отговарят механизмите за капацитети, за да се предотвратят нарушенията на конкуренцията. Тогава, когато държавите –членки имат тревоги за адекватността на своите електроенергийни системи, те трябва да предприемат следните стъпки: Първо, да се опитат да реформират съществуващите пазари на енергия, като ги направят по-конкурентни и елиминират регулаторните изкривявания и ограничения; ако първата стъпка покаже незадоволителни резултати, да се предприемат консултации със съседни държави, за да се потърси регионално решение на проблема със сигурността и накрая, ако регионално решение не се намери, да се предприеме проектиране на механизъм за капацитети, който да не пречи на функционирането на съществуващия пазар.

Чистият пазар за енергия, който да реагира гъвкаво в моментите на недостиг на енергия с достатъчно високи цени, осигуряващи дългосрочно необходимите инвестиции, си остава целеви модел за Европа. Само че междувременно пазарният модел вече е смесен, така или иначе, и чистият пазар за енергия остава по-скоро за по-далечното бъдеще.

Възможно ли е дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия да се заместят с подобен механизъм?

- Това е въпрос на политическо решение за пазарния модел в страната, а не е въпрос за трансформацията на точно тези два договора. Ако по принцип се приеме решение за въвеждане на пазар за капацитети, извън вече действащите търгове за студен резерв, то тогава и тези централи биха могли да кандидатстват наравно с други конкуренти, не само от страната, но и от региона, за да участват в новия пазар. Това би трябвало да се осъществи паралелно с участието им на платформите на БНЕБ, където да продават енергия.

Трябва да се знае, че действащи централи с емисионен фактор над 550 г СО2/МВтч, каквито са нашите въглищни централи, ще имат ограничения във времето, в което ще имат право да участват на търгове за капацитети. Това все още е предмет на дискусии в рамките на триалога по проекта на преработения Електрически регламент.

-----------------------------------------------

* Иванка Диловска има богат 40-годишен опит в сферата на енергийната икономика като ключов професионалист в проектиране, управление, мониторинг и оценка на българските национални енергийни политики и стратегии, програми, проекти и въпроси, свързани с въздействието върху околната среда.

Притежава задълбочена експертиза в сферата на икономическите анализи и оценки, свързани с енергетиката и по-специално в лицензионните режими, ценообразуването и определянето на тарифите и схемите за политическа подкрепа в електропроизводството.

Има повече от 15 години опит във висшето ръководство на Министерството на
енергетиката, с основни отговорности при разработването на национални енергийни стратегии, моделите за преструктуриране и либерализация в енергийния сектор на България и в подготовката на необходимото за целта първично и вторично енергийно законодателство, включително Закон за енергетиката, Закон за ВЕИ, Закон за енергийна ефективност и др. Участва активно в мониторинга на изпълнението и развитието на секторни енергийни и
екологични политики.

Иванка Диловска е сред учредителите и първият председател на УС на Института за енергиен мениджмънт, като заема този пост в периода 2011-2014 г.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 1 0
    1
    Стилиян Бурханларски
    Е това вече,господа,е безобразие! Искате да публикувате само удобни за вас коментари! Два пъти,а вероятно и сега ще изтриете моя коментар.Затова само ще кажа,че този сайт не служи на обективната истина а на частни интереси.Весела Коледа и щастлива Нова година!
    Напиши отговор