Д-р Чарлз Елинас: Енергийният преход в глобален мащаб ще бъде драматичен

Известният международен енергиен консултант и анализатор в специално интервю за „3e-News”

Д-р Чарлз Елинас

Автор: Бранислава Бобанац, Кипър

⦁    България изпусна своя шанс да бъде газов коридор към ЕС
⦁    Тръбопроводи от Източното Средиземноморие до Европа са „сън в лятна нощ”
⦁    Пазарът премина през сериозни структурни промени

С отказа си от „Южен поток” България изпусна възможността да се превърне в южен газов коридор към Европейския съюз. Европа ще остане още дълго „пленена” от газа от Русия, защото той е евтин. Търсената алтернатива за диверсификация на енергийните източници и доставки в Европа - чрез експорт на природен газ от находищата на Израел и Кипър, на този етап е търговски нежизнеспособна. Голямата конкуренция на световния газов пазар ще държи в дългосрочна перспектива цените на горивото ниски, което е истинското предизвикателство пред проучванията, сондажите, добива и продажбата му в глобален мащаб. Така коментира процесите в газовата индустрия в света и специално в динамично развиващия се в момента Източносредиземноморски регион международният консултант д-р Чарлз Елинас в интервю за „3e-News”.

Роденият близо до Фамагуста кипърски експерт има над 35-годишен професионален опит на ръководни позиции в енергийния сектор. Именно в периода, когато той бе главен изпълнителен директор на кипърската Национална компания за въглеводороди /KRETYK/, започна осъществяването на амбициозната стратегия на правителството за развитие на газовите находища в изключителната икономическа зона на Кипър в Средиземно море. В момента д-р Чарлз Елинас е главен изпълнителен директор на частната компания „E-C Natural Hydrocarbons Company Ltd” /”e-CNHC”/, базирана в Лондон и Никозия, която предоставя управленски и консултантски услуги в петролния, газовия и енергийния сектор в Кипър и региона на Източното Средиземноморие. Старши сътрудник е в Атлантическия съвет, лектор и водещ презентатор в редица международни енергийни конференции и форуми.

Д-р Елинас, световни енергийни гиганти вече са със силно присъствие в Източното Средиземноморие, поредица от сондажи и инфраструктурни проекти обхващат страните в региона - Кипър, Израел, Египет, Гърция. Какви перспективи за развитие на газовата индустрия очертават тези процеси?

- Навсякъде в Източното Средиземноморие има много добри перспективи - за откриване на нови газови находища. И не добри перспективи - за експорта и продажбата на газа.
Кипър има големи шансове за откриване на нови полета. Резултатът от първия проучвателен сондаж на Total в блок 11 през септември бе разочароващ, нека да го кажем ясно – това бе провал. Компанията очакваше да направи мега-откритие, подобно на първото и единствено досега доказано кипърско находище „Афродита”, от порядъка на 5 млрд. куб. фута /около 140 млрд. куб. метра/, но за съжаление откри малко, под 0.5 млрд. кубически фута /около 14 млрд. куб. метра/. Но тя има готовност за потвърдителен сондаж. Eni и ExxonMobil продължават с техните планове. Eni трябва да започне сондажи през ноември и има добри перспективи въз основа на сеизмичните данни в двата нейни блока 6 и 8. Перспективите са дори още по-добри в блок 10, където догодина ще пробива ExxonMobil.
Погледнете Израел и Египет. През декември тази година Eni очаква да получи първите количества газ от откритото от нея египетско супер-находище Zohr, като осигури добив от 5 bcm/y и достигне 12 bcm/y до април 2018 г. До 15 ноември е новият срок за оферти за офшорния лицензионен кръг, обявен от Израел, който бе удължен поради ограничения първоначален интерес. Очаква се до края на 2019 г. да има продукция от неговото голямо находище „Левиатан”.
Проблемът обаче не е в откриването на нови газови полета - по-лесно е да се намери газ, много по-трудно е той да бъде продаден. Газът не може да бъде развит, освен ако не се продава. Затоваq въпреки голямата сондажна активност в региона на Източното Средиземномориеq проблематично за него остава разработването на залежите и износът на газ. Аз съм оптимист, че ще бъдат направени нови открития на газ в региона, но бих призовал, особено политиците, за търпение и повече реализъм в оценките и посланията, които отправят.

Какъв е проблемът за експорта на източносредиземноморския газ – технически или финансов, свързан е с разработването на находищата или изграждането на транспортните пътища, или пазара?

- Най-вече е въпрос на цени на глобалния газов пазар. Конкуренцията на него в момента е изключително голяма. Светът има изобилие от газ и нефт, като резултат от това насищане цените са много ниски и се очаква да се задържат на това ниво в дългосрочна перспектива. Освен това възобновяемите енергийни източници заемат все по-голям дял от използваната енергия в света. Изпълнението на целите на Парижкото споразумение за изчистване на атмосферата, намаление на карбонните емисии и за енергийна ефективност означава, че светът ще използва все по-малко нефт и газ, а в същото време се откриват все повече находища.
Европа пък е „пленена” от руския газ, който е много евтин – 5 долара/MMBtu, а може да бъде продаван и за 3.5 долара и пак да носи печалби, тъй като производствените му разходи са само 80 цента/ММТВ. Източносредиземноморският газ трябва да се конкурира на този пазар с много по-висока цена – около 8 долара. Производството му се оскъпява, защото газовите полета са много дълбоко – на около 2000 метра под водата, а и транспортирането му изисква повече разходи. Русия има изградена инфраструктура, ние трябва да създадем тази мрежа от нулата. Затова, дори и при предстоящите сондажи в кипърската офшорна зона да бъдат намерени големи количества гориво, остава въпросът за неговия експорт. Проблемът за намирането на сигурни пътища за транспорт на газа особено силно стои пред Израел.

Обсъжданите от експерти и политици варианти за пренос са чрез терминали за втечнен газ или мрежа от тръбопроводи, особено амбициозния проект EastMed Gas Pipeline, който трябва да доставя газ от Източното Средиземноморие до Европа. Кой от тях според вас е изгоден и реално може да се осъществи?

- Газопровод от Израел и Кипър до Европа? Мечта! Газопровод до Турция? Друга мечта!
Вижте, големите енергийни инфраструктурни проекти не се осъществяват от и заради политиците, те се случат по търговски причини, при инвеститорски интерес. Не страните, а компаниите ги изграждат и те ще направят това, ако им е икономически изгодно. В момента всички пътища - от Израел, Египет, Кипър, Турция, Гърция към Европа, са търговски нежизнеспособни.
Тръбопроводът EastMed Gas Pipeline, който трябва да свърже Израел, Кипър, Гърция и Европа, е скъп. По досегашни оценки за подводното трасе до Гърция ще са необходими 5.4 млрд. долара, а до Италия цената на тръбата нараства до 6.4 млрд. долара. За да бъде този газопровод икономически ефективен, цената на газа в Европа трябва да се качи до 8 долара, няма как това да стане, коя страна ще се съгласи да плаща повече? Той е приет от Европейската комисия като „проект от общ интерес”, но тя може да подпомогне реализацията му с не повече от 10% от общата стойност, което не е достатъчно, за да го направи търговски жизнеспособен.
Проектът е политически важен за региона, затова и в началото на декември в Никозия ще бъде подписана междуправителствено споразумение между четирите страни за строителството на газопровода. Но кой ще го изгради? Нито Кипър, нито Израел, нито ЕС. Дори италианската фирма „Едисон”, която предложи проекта, ще пристъпи към осъществяването му само ако има икономически интерес. От друга страна Турция се съгласи тръбата от „Турски поток” да отиде през Гърция до Италия, в такъв случай Италия няма да се нуждае от газа от Кипър и Израел.
Така че според мен в сегашните икономически условия този газопровод не може да бъде изграден.  
Поради същия проблем – високите цени, не може да се случи и газопровод от кипърските и израелските находища до Турция и оттам за Европа. Преди да се безпокоим дали газопроводът е политически възможен – заради нерешения Кипърски въпрос, трябва да се погледне дали е икономически жизнеспособен – а отговорът е „не”. Тръбопроводът не е опция за газа в региона и заради ниските цени, които Турция плаща за руски и азерски газ.
Не е оправдан от икономическа гледна точка и газопровод между Израел и Турция, рамково споразумение за който може би двете държави ще подпишат до края на тази година, както бе обявено по-рано. Трасето трябва да минава през изключителната икономическа зона на Кипър, срещу което той остро реагира. Но, ако проектът е търговски изгоден, той ще бъде изграден, въпреки протеста, защото Кипър съгласно международното морско право не може да го спре. Енергийните компании обаче няма да го направят – познавам ги, разговарял съм с тях, защото не е ефективен.

А евентуални проекти за втечнен газ имат ли повече шансове?

- Вариантите за втечнен газ също са няколко. Изграждането на LNG-терминал на територията на Кипър е искане на кипърското правителство и по принцип е добра идея. През септември ExxonMobil заявиха, че биха го подкрепили, ако при своите сондажи намерят по-големи количества газ. Но проблемът е, че изграждането му от нулата, без никаква досегашна инфраструктура, ще повиши много разходите и ще оскъпи самия втечнен газ, т.е. отново няма да имаме търговски изгоден продукт.
Интересна е ситуацията с двата LNG-терминала в Египет. В момента тези мощности не са натоварени, но това ще се промени скоро. От следващата година Египет планира да достигне енергийна самодостатъчност и ще премахне нуждата от внос на газ, в резултат на разработването на огромното находище Zohr и на други проекти, а от 2020-2021 г. и да започне да изнася втечнен газ. Така че двата терминала ще бъдат използвани за втечняване и експорт на египетски газ, не кипърски и не израелски.
Има обаче друга възможност за газова връзка Кипър – Египет. Кипърският газ може да бъде изпращан за втечняване в Египет, като компаниите, ангажирани в кипърската изключителна икономическа зона, финансират съвместно изграждането на допълнителни влакове /производствени линии/ в египетския LNG-терминал Damietta. Според мен това е най-реалистичният и осъществим вариант.
Много икономически аргументи има и в полза на създаването на плаващ блок за втечнен природен газ /FLNG/, ако в следващите сондажи Eni и ExxonMobil не открият достатъчни по обем залежи. Това също е добра опция за Кипър.
Във всички случаи обаче това няма да е лесно. Затова е важно енергийните компании да се опитат да работят заедно, като по този начин избегнат дублирането на инфраструктура, риск, намалят производствени разходи. Според мен при този много труден глобален пазар – и в Европа, и в Азия, само интегрирани проекти между компаниите може да имат шансове за успех.

Къде на газовата карта, пресичана от много икономически и политически интереси, е България според вас?

- България като цяло не е в лоша позиция. Тя има добри перспективи с газопророда IGB, който ще бъде изграден и ще я свърже с Гърция. Освен интерконектора с Гърция, който силно се подкрепя от ЕС, вярвам, че ще бъде изграден и интерконектор с Турция. Също така България може да използва и терминала за втечнен газ в Александруполис.
Страната ви обаче изпусна своя шанс да стане южен газов коридор към Европа - когато се отказа от „Южен поток”. Смятам, че ако България беше настоявала пред ЕС, че иска да го изгради, това щеше да стане. В момента ситуацията е друга, политиката и отношенията между „Газпром” и ЕС се промениха, и, ако сега „Южен поток” бе предложен, той щеше да бъде реализиран. С „Турски поток” газопроводът на практика е същият, но с различен маршрут. България ще има полза с възможността от него през Гърция да получава евтин газ, но няма да има финансови ползи от преминаването на тръбата през територията й.
Вариантът България да получава кипърски газ - от тръбопровода EastMed през интерконектора с Гърция, не е изгоден. Страната ви няма причина, заради която да купува по-скъп газ.

Вие споменахте за Парижкото споразумение и по-мащабното използване на възобновяемите енергийни източници – това ли е основната перспектива в световен мащаб?  

- Глобалният енергиен пазар преминава през сериозни структурни промени. Светът преживява бърз, драматичен енергиен преход, задвижван от електрификация, засилен от силния растеж на производството на вятърна и слънчева енергия и по-нататъшното декарбонизиране на енергийната система, включително спада на въглищата, нефта и газа.
Прогнози на различни изследователски институции и енергийни компании сочат, че природният газ заедно с възобновяемите енергийни източници ще играят важна роля в световния енергиен микс до 2050 г., за да посрещнат бъдещите енергийни изисквания, но цените му ще останат ниски. Въздействие върху пазара оказват и целите в енергийната стратегия на ЕС. До 2030 г. 30% от енергията в Европа, която сега се получава от нефт и газ, трябва да се получава от ВЕИ. Целта е и да се увеличи енергийната ефективност, което означава до 2030 г. да се използва 27% по-малко енергия, отколкото сега. Важно значение за енергийното търсене има и фактът, че при многобройни източници на доставки се увеличава конкуренцията между производителите.  Пазарът на енергия става все по-конкурентоспособен и ориентиран към разходите.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари