Д-р Зенонас Дзиарас: Източното Средиземноморие е в сложна ситуация - енергиен съюз в противовес на Турция

За геополитика и енергетика разговаряме с експерта по международни отношения и външна политика на Турция и Близкия изток от Университета на Кипър, в интервю специално за „3e-news”

Д-р Зенонас Дзиарас
Източник: Личен архив

Бранислава Бобанац, Кипър

„Изпратихме в Средиземно море „Завоевател”, кораб с най-модерната технология в света, за първия ни национален сондаж, който ще запълни голяма празнина за Турция”, заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган в речта си на церемонията по откриването на тръбопровода TANAR преди седмица. Първата турска сондажна платформа „Завоeвател ” /„Фатих” на турски език/ пристигна в началото на юни в Анталия и се подготвя за първото си пробиване, което може да ескалира напрежението в Източното Средиземноморие, ако бъде извършено в части от изключителната икономическа зона на Кипър, за които Турция претендира, че са нейни.

Тримата големи играчи в кипърските проучвания за газ – френската Total, италианската Eni и американската ExxonMobil, потвърдиха през последния месец намеренията си да продължат и дори да разширят работата си край бреговете на Кипър, въпреки турските заплахи и провокации.

В началото на май на „среща на върха” в Никозия лидерите на Кипър, Гърция и Израел отново подчертаха решимостта на страните да изградят газопровода EastMed, който ще транспортира газ от Източното Средиземноморие до Европа.

Политическото и енергийно напрежение в региона, чиято кулминация бе през февруари с намесата на турски военни кораби срещу сондажа на Eni в кипърската зона, е „под налягане” в очакване на резултата от президентските и парламентарните избори в Турция през тази седмица /24 юни/.

За енергийната геополитика, „ефекта Ердоган” и къде ще „избие” натрупалата се газова конфронтация разговаряме с д-р Зенонас Дзиарас от Университета на Кипър в интервю специално за „3e-news”.

Д-р Зенонас Дзиарас е един от младите и вече изявени анализатори на геополитическите процеси в Източното Средиземноморие и Близкия изток, с фокус върху външната политика на Турция. Магистър по международни отношения и стратегически изследвания от Университета в Бирмингам /Великобритания/ и доктор по политически и международни изследвания от Университета на Уоруик /Великобритания/. Работил е като анализатор, консултант и преподавател за редица мозъчни тръстове, университети, проекти в Кипър и в чужбина, участва в много международни конференции. Автор е на многобройни статии и изследвания, публикувани в академични издания и в кипърски и международни медии, а също и на книга за външната политика на Турция в Източното Средиземноморие.


Д-р Дзиарас, напрежението в Източното Средиземноморие е голямо заради сблъсъка на много политически и икономически интереси както на страните в него, така и на Великите сили. Къде е „ключът” за стабилизацията на региона - енергийните проекти, чието разработване започна, ли са препятствие за решаването на съществуващите политически конфликти, или изострената политическа ситуация възпрепятства енергийното му развитие?

- Безспорно определяща е политиката – в Източното Средиземноморие тя вече бе проблематична, когато върху нея се насложиха новите енергийни аспекти. Вече съществуваха лошите отношения между Турция и Израел, Турция и Египет, Турция и Гърция, Турция и Кипър. Всички тези страни имат проблеми с Анкара и за тях стана по-лесно да се обединят в енергийната област. И тъй като те започнаха да си сътрудничат основно заради енергетиката, политическият комплекс в региона се превърна и в енергиен комплекс. Това създаде много комплицирана ситуация. Получи се поляризация - между тези страни и Турция, така че в момента има два полюса, които възникнаха поради енергетиката. Политическият проблем съществуваше и преди в региона, но енергетиката бе лепилото, което слепи тези страни в противовес на това, което Турция се опитва да постигне.

И кой е по-силен в това политическо съотношение - Турция или енергийният съюз на останалите страни в региона?

- Не може да се каже кой е по-силен, те имат различни роли. Турция иска да разширява своето влияние, използвайки военни методи – вижте предизвиканата от нея криза със спирането на сондажа на Eni през февруари, намесата й в Сирия, в Ирак, напрежението в Егейско море. Докато другите страни се опитват да работят заедно, търсейки как от това сътрудничество могат да допринесат повече взаимни облаги, да извлекат повече ползи за страните си. Това са различни подходи, различно разбиране на нещата.

Преди 10 години Турция имаше силно политическо влияние в Близкия изток и Източното Средиземноморие. След всичко, което се случи - Арабската пролет, промените в Турция, които я направиха по-авторитарна държава, тя загуби много от своята позиция в региона, но продължава с амбициите си да бъде хегемон в него. Тя цели да поеме ролята на „полицай” в Близкия изток, която по-рано изпълняваше САЩ, след като те се оттеглиха от него. Турция иска да стане водеща сила в Източното Средиземноморие и да диктува политическия дневен ред в него, а по този начин да контролира и геополитическия ред.

Съседните страни не искат турската хегемония да бъде наложена върху тях и въобще в Близкия Изток. Фактът, че Турция загуби това влияние и добрите си отношения с тях, им позволи да засилят своята роля.

Изборите в Турция се очакват като решаващи за бъдещето не само на страната, но и на Източното Средиземноморие. Какъв ще е ефектът от тях? Възможна ли е промяна в политиката на Анкара в отговор на съществуващите енергийни и геополитически предизвикателства?

- Преизбирането на Реджеп Тайип Ердоган за президент, какъвто сценарий е най-реалистичен, въпреки че е възможно известно напрежение между двата кръга, ще отбележи официално трансформацията на политическата система в Турция от парламентарна към президентска.

Стабилността или нестабилността в Турция винаги е играла важна роля за бъдещето на региона. Победа на Ердоган ще донесе повече стабилност във вътрешен план, говоря за икономиката, защото политически страната ще бъде все още поляризирана. Той ще е супер-президент до 2023 г., което ще сбъдване на неговата мечта, така че това може да намали нуждата му да провежда агресивна политика, която би повлияла на икономиката.

В областта на регионалната геополитика и международните отношения смятам, че няма да се постигне по-голяма стабилност, напротив – Турция ще произвежда геополитическа нестабилност. Целите и визията, които Ердоган и Турция имат точно сега, няма да се променят след изборите, той няма да смекчи външнополитическата си стратегия. Историческият пример, който имаме от последните поне 15 години, показва, че всеки път, когато Ердоган печели изборите, той става по-силен, и всеки път, ставайки по-силен, външната политика на страната става по-враждебна, по-авантюристична и ревизионистка. Той ще бъде по-силен след изборите, няма да има вече препятствия пред себе си, ще може да управлява чрез президентски укази и ще може да осъществи на практика визията си за промяна на геополитическия ред в Източното Средиземноморие и Близкия изток – промяната на Лозанския договор, за която говори. В този контекст може да се очаква засилване на неговите претенции и заплахи в триъгълника Егейско море - Кипър - Близкия изток.

Ердоган мечтае за Велика Турция и следва стратегията на експанзия по два начина – като територия и като влияние. Това, което той иска, са минимални териториални корекции, доколкото може да ги постигне, и нарастване на политическото и икономическо влияние колкото се може повече, като контролира и манипулира много големи и различни групи от население, специално етнико-религиозни групи. Турция използва всички инструменти, за да преговаря от позицията на силата и да промени статуквото, политическия ред в региона.

Не смятам, че ще има промени в политиката на Ердоган и относно енергийното развитие в региона, защото това е част от общата му стратегия, за която говорих. Турция се стреми да предотврати реализацията на енергийните планове на Кипър и другите страни, за да не бъде изключена от новата енергийна архитектура на Източното Средиземноморие.

Но енергийната архитектура ще бъде променена без участието на Турция чрез проекта за газопровода EastMed. Какъв сигнал изпратиха към нея и към страните от региона лидерите на Кипър, Гърция и Израел, препотвърждавайки на срещата си в началото на май в Никозия ангажимента си за неговото изграждане?  

- Според мен на този етап реализацията на средиземноморския газопровод EastMed е много трудна, това е много сложен технически и скъп проект, с голям риск. Но много важно бе трите страни да потвърдят ангажираността си с него заради значението му за региона и факта, че той също така е проект от общ интерес за ЕС, чиято цел в по-далечна перспектива е да помогне на Европа да стане независима в известна степен от руските енергийни ресурси. Аз виждам тази позиция повече като заявка за общо партньорство, за сътрудничество в други области.

Потвърждаването на тази ангажираност има двоен ефект. То е насочено както за „вътрешна употреба” в трите страни, така и за оказване на политически натиск върху Турция. При перспективата да стои извън тези мащабни енергийни планове в региона и под този натиск, тя би могла в средносрочен план да се опита да намери начин за колаборация с тези страни. Това обаче е далечен сценарий, аз не виждам той да се осъществи.

Турция и политическото ръководство на кипърските турци неведнъж заявяват, че вместо този скъп проект икономически по-изгодно е източносредиземноморският газ да се изнася за Европа през Турция. Не е ли по-голям обаче политическият риск?

- Преди 10 години бих казал, че при постигане на решение на Кипърския въпрос това ще е възможно. Но днес смятам, че това не е възможно, или по-скоро е много трудно, заради това, в което Турция се превърна. Много трудно е да й се вярва, не само Кипър и Израел не й вярват, за Европа е трудно да й вярва. Не съм сигурен, че Европа би искала Турция да стане алтернатива на Русия и Украйна, превръщайки се в енергиен хъб, от който Европа ще зависи.

Да, от икономическа, финансова гледна точка по-ефективен би бил газопровод от източносредиземноморските находища към Турция. Но от политическа гледна точка, отчитайки политическите проблеми и политическия риск – а енергийните проблеми са свързани с тях, това е трудно осъществимо.

След откриването и разработването на супер-находището „Зор” Египет засили енергийните си позиции. Оформя ли се той като нов силов център в региона и съперник на Турция?

- Египет вече Е център в региона и съперник на Турция. Вече сме свидетели на регионалната битка между две регионални сили – Турция и Египет. Едната причина за нея е, че Египет и Турция са в конкуренция за ролята на лидер на арабския свят. През последното десетилетие Турция се опита да играе тази роля, изземвайки я от Египет, който не може да допусне подобна нейна намеса. Това не се приема добре и от другите арабски страни. Друга причина за влошените им отношения е много силният личен проблем, съществуващ между президентите Сиси и Ердоган. Още една причина е подкрепата на Ердоган за „Мюсюлманското братство”, което е голяма заплаха за правителството на Сиси.

И нещо много важно - Египет стана енергийна сила. Откриването на „Зор” промени динамиката изключително много и направи Египет много важен за енергийните решения, които ще бъдат взети в Източното Средиземноморие. Никой вече не може да прави планове за експлоатация на енергийните ресурси в региона, без да вземе предвид какво иска Египет и неговата позиция. Така че Турция евентуално трябва да работи някакси с Египет. Големият въпрос е как, тъй като съществува още и проблемът с изключителните икономически зони на Египет и Турция, границата между които са оспорва от Анкара.

На този етап евентуално решение би могло да дойде само с промени в управлението – било то в Турция или в Египет, това изглежда единственият начин сега.

Къде на тази политическа сцена са плановете на енергийните гиганти, които работят в кипърската изключителна икономическа зона – Total, Eni, ExxonMobil?

- Големите очаквания сега са насочени към ExxonMobil, който обяви, че ще започне сондажи наесен, макар че не се изключва минимална възможност те да се отложат малко, както се случваше и при Total. Смятам, че американската компания няма да има много проблеми да дойде в Кипър и Турция няма да й пречи и да я тормози, както направи с италианската Eni. Ситуацията е различна - ExxonMobil е много по-мощна компания от Eni, зад нея стоят САЩ, които са голяма сила. В същото време вярвам, че американците искат да окажат натиск в известна степен върху двете кипърски общности – кипърските гърци и кипърските турци, за да рестартират преговорите по Кипърския въпрос, защото перспективите за сондажа на ExxonMobil са едно нещо, а перспективите за експлоатация на газа, който компанията би могла да открие - съвсем друго.

Газовото находище няма да бъде експлоатирано ефективно, в пълния си потенциал, докато няма някакви перспективи за решаване на Кипърския въпрос. И, ако откритието на ExxonMobil е достатъчно голямо – а очакванията са „втори Зор”, ще има по-голям стимул преговорният процес да бъде възобновен и да се върви по-бързо напред. Дори Турция ще има повече стимул да подкрепя мирния процес, още повече, че той ще бъде в периода след изборите.

Така че аз вярвам, че сондажът на ExxonMobil идва с много измерения – и за Кипърския проблем, и за политиката на Турция. И вярвам, че това ще бъде събитие, което ще е показателно за по-нататъшно развитие в Кипър и региона.

Италианският Eni вече е много предпазлив за следващите си стъпки, след като напусна блок 3, когато сондажната й платформа бе блокирана от турски военни кораби през  февруари. Докато компанията няма военна подкрепа, например от флота от Италия, или докато не се поднови преговорният процес в Кипър, аз мисля, че ще е много трудно да се върне в блок 3, както и да започне потвърдителния сондаж в блок 6, където през февруари тя оповести „обещаващо” находище.

Анкара обяви, че започва първия си сондаж за газ в Средиземно море, около Кипър, в отговор на „едностранните” действия на кипърските гърци и да защити своите и на кипърските турци интереси. Ще доведе ли той до сериозна ескалация на напрежението?

- Възможността за собствен сондаж за газ на Турция, е друг фактор, който е много проблематичен и който прави още по-сложна ситуацията в региона. С него Турция цели да ескалира напрежението в светлината на предстоящите сондажи в кипърската изключителна икономическа зона, за да прокара своите политико-дипломатически и икономически интереси, но също така да постави геополитическата карта пред “свършен факт”. Очаканията са този сондаж да стане във времето около идването на ExxonMobil, въпреки, че е възможно и по-рано, а за участък за пробиването се коментират оспорваният блок 3 или в района северо-западно от острова.

Във всеки случай сондаж с платформата „Завоевател” в кипърската изключителна икономическа зона е сред възможните отговори на Турция на продължаването на енергийната програма на Кипър. Подобно развитие би било крайно негативно и в ущърб на Република Кипър на много нива, като един от резултатите ще бъде силен натиск върху кипърската гръцка страна по отношение на преговорите по Кипърския въпрос.

Развитието на процесите през последната година свърза доста силно енергийните и политическите проблеми в Кипърския въпрос и, въпреки че Кипър е против, на практика природният газ вече е на масата на преговорите. Задължително ли е постигането на политическото решение на десетилетния конфликт, за да продължи реализацията на енергийните планове на Кипър?

- Това е разбирането на Турция и на кипърските турци – че без политическо решение на Кипърския въпрос, което да даде права и на кипърските турци върху експлоатацията и бъдещите приходи от природните ресурси на острова, Турция няма да позволи Кипър да изпълни енергийната си програма. В известна степен това е вярно, защото досега Турция успя да постави пречки пред нея, както в случая с Eni. Това обаче не означава, че цялата енергийна програма на Кипър ще спре, че в бъдеще републиката няма да е способна да прави никакви стъпки в нея, например в контактите си с Египет или за доставка на газ за вътрешна консумация.

От друга страна, без тотално политическо споразумение не може да подходи цялостно към експлоатацията на природните ресурси не само в Кипър, но и в региона. Проблемът е, че Република Кипър не иска да свърже енергийните въпроси с преговорите по Кипърския въпрос. В същото време с идването на турската сондажна платформа, спирането на Eni по-рано, възможността да предизвика подобен сблъсък и в бъдеще, Турция оказва голям натиск върху нея и ще направи много трудно за кипърските гърци да оставят енергийните въпроси извън масата на преговорите. Смятам, че много по-добре ще бъде, ако републиката изпревари този проблем и предотврати ескалация на конфронтацията и кризата. Като първа стъпка, с която да успокои кипърските турци и международната общност за намеренията си, тя може да ускори създаването на националния инвестиционен фонд за въглеводороди, който ще управлява бъдещите приходи от тях в полза на двете общности. Това ще покаже, че кипърските гърци са сериозни, когато декларират, че природните ресурси на острова принадлежат на двете общности и искат да си сътрудничат с кипърските турци.

Факт е, че политическо решение не може да се постигне без отстъпки и от двете страни. Големият въпрос е дали кипърските гърци са склонни да приемат, че поне някои интереси на Турция ще бъдат запазени в бъдещия федерален Кипър, и къде тези турски интереси ще позволят решаването на Кипърския въпрос да бъде функционално, няма да сложат препятствия пред неговата жизнеспособност. Ако сме способни да намерим „златната среда” в тази ситуация, в която и двете страни да спечелят, решение ще бъде възможно. Но, колкото повече време минава, геополитическият контекст се променя и става все по-трудно.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари