НАЧАЛО » интервюта

Георги Стефанов от WWF: Най-важното за България е да се завърши една динамична Национална стратегия за адаптация към климатичните промени

Най-стряскащото в последния доклад на IPCC e, че най-добрия случай дори да направим всичко възможно веднага, ще търпим последиците поне още няколко века

fb
3E news
fb
06-04-2014 11:26:00
fb

Георги Стефанов, експерт „Политики и изменение на климата” във Международния фонд за дива природа WWF:

Най-важното за България е да се завърши една динамична Национална стратегия за адаптация към климатичните промени

Най-стряскащото в последния доклад на IPCC e, че най-добрия случай дори да направим всичко възможно веднага, ще търпим последиците поне още няколко века

 

Г-н Стефанов, с какво поредният доклад на IPCC, който излезе скоро  е толкова значим и кои са най-важните изводи от него?

Докладът на IPCC казва, че рискът за човека, екосистемите, природата, икономиката е много голям. В доклада думата риск се споменава над 5000 пъти. На преден план в доклада се обръща внимание на хуманитарните кризи. Това са проявленията на измененията на климата, на които ние ставаме свидетели ежедневно и в доклада много сериозно внимание се обръща на аномалиите и екстремумите на времето, които се случват по цял свят през последното десетилетие -  сред които попадат пожарите в Русия и Австралия, и наводненията в Пакистан, и в Западна Европа. Докладът е резултат не просто от наличните научни факти, доказателство са хилядите жертви и големите финансови загуби, които страните са претърпели след тези негативни проявления на климата.

Това е петият доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата. Всеки един доклад излиза в период от седем години. Самият панел по изменение на климата включва три основни  работни групи. В продължение на една година се изнасят докладите. Представянето  на доклада започна още през есента на 2013 г. с резултата на работна група 1. Докладът от последните дни на Работна група 2 е най-стряскащия по простата причина, че обхваща именно зависимостта на хората от климатичните промени. Тези над 1200 учени от над 90 страни с 2600 страници доклад обхваща толкова много информация, която ние експертите ще четем през следващите поне пет години поне, когато ще започне изработването и на следващия доклад 6. Това е един непрекъснат процес, който се извършва постоянно от водещите учени по света.

В настоящия доклад са използвани над 12000 научни  изследвания, твърденията не се базират на мненията просто на едни учени, а на изследвания, обхващащи цялата планета. Макар че няма български принос в тази работна група, има български изследвания в тази посока, които са взети предвид. Преди финала докладът е претърпял над  50 000 коментара от около 2000 учени от 65 страни и 49 правителства, което го прави един от най-разглежданите доклади по тази тема.

Измененията на климата не са нещо хипотетично, а те се случват постоянно и са част от живота ни, а това е малко повече от сигнал, че трябва да действаме сега. Ако не го направим ще бъдат засегнати не само бедните и слабите, но и цялото човечество.

Какви стряскащи данни дава докладът?

Докладът е пълен с фактология и доста стряскащи данни и те касаят загубите на биоразнообразие, нарушаване функциите на екосистемите и риск от осигуряване на базовите човешки нужди, като храна, вода и въздух. Докладът заключва обаче, че цената за изменението на климата ще бъде много по-висока от това, което представлява глобалния вътрешен продукт.  На практика докладът казва, че нашето бездействие ще ни струва всичко, ако не вземем бързи мерки.

Стряскащите данни са свързани със загуба на водните запаси, на биоразнообразие и силното влиение върху селското стопанство и прехраната на населението.

Всеки градус затопляне ще доведе до намаляване на възобновяемите водни ресурси с най-малко 20% с респективно 7% намаляване на световното население.

Същата е ситуацията и с храните. Ако глобалната температура скочи над 2 градуса в някои райони ще се стигне до над 10%, а според най-лошите над 25% намаляване на добивите  на зърно спрямо предходното столетие (20 век).

Самите ние не оценяваме този риск и изчисляваме всичко само във финансови загуби. Ние приемаме климатичните промени като случващи се аномалии някъде по света, които нас няма да ни засегнат, което е голямата грешка на няколко милиарда души, които не припознават нарушението на околната среда и климатичните промени като важни проблеми, с които трябва да започнем да се борим още сега. Данните показват, че 2-3 млрд. души или почти половината население на планетата приоритизират  опазването на околната среда и климатичните промени като първостепенни и важни, и настояват политиците да вземат мерки веднага. Това за съжаление не става, точно така, но човечеството няма избор и колкото повече се бави, толкова по-големи загуби и човешки жертви ще претърпи.. За съжаление щети и жертвите като например от урагана Катрина или Хайян през миналата есен, не успяват да надделеят  в желанията на човека за експлоатация на още енергийни и природни ресурси.

Най-стряскащо е, че в един дългосрочен аспект температурата ще продължи да се повишава и със сигурност дори да предприемем най-добрите мерки негативното влияние няма да спре. В най-добрия случай дори да направим всичко възможно веднага, ще търпим последиците поне още няколко века. Това ни поставя малко в безизходица т.е. ние нямаме много полезни ходове за действие и затова трябва да действаме веднага. В най-лошия сценарий, когато температурата ще се повиши с 4-6 градуса,  на практика означава глобален природен катаклизъм с изчезването на цели екосистеми, срив на икономиките по света, световен финансов колапс, много висок риск за здравето имного висока смъртност сред хората. Това не е първото подобно заключение нито в този доклад на IPCC или в други световни изследвания, въпросът е че часовникът тиктака и все повече се приближаваме към най-лошият сценарий.

Какви мерки и решения дава в борбата с климатичните промени?

В този доклад се цели да се обосноват сферите на въздействие, адаптация и уязвимост. В следващия доклад на Работна група 3, който ще излезе тази седмица ще се разгледат преди всичко възможните решение. Там ще се представят възможностите за намаляването на емисиите. В него ще се посочи какви мерки и решения трябва да вземат правителствата за справяне с намаляването на емисиите като най-значим фактор за решаването на този проблем.

Към настоящия доклад има много подробни детайли как правителствата да предприемат действия за адаптация към измененията на климата . В момента все повече се акцентира, че адаптацията е тази, която може да смекчи климатичните промени.

Един пример от България, географската ни ширина ни определя като силно уязвима страна, живеем в умереноконтинентален климат. Засушаването е такова, че ако не предприемем мерки може не само с години напред земеделието да пострада, но това може да стане перманентно страдащ сектор, който ще стане икономически нерентабилен. Това от своя страна ще доведе до покачване на цените на хранителните продукти. Мерките за адаптация на селското стопанство са изключително необходими, за да подсигурим своята хранителна независимост и сигурност. Все пак човек ежедневно има нужда от въздух, вода и храна. Почти всичко друго можем да го отложим или вземем от другаде. Но мерките за адаптация трябва да се вземат всяка страна. Затова настоящия доклад не дава еднозначни решения, валидни за всички страни. Мерките за адаптация трябва да са на местно ниво, дори и на регионални ниво у нас, по един начин те трябва да се прилагат в Сандански,по друг  във Видин , по трети по Черноморието. Докладът се съобразява именно с тази регионална значимост на промените, поради което няма конкретни валидни за всякъде мерки.  Представете си непрекъснато увеличаване на пожарите и намаляване на водните дебити заради изчезващите гори. Адаптацията е не само да запазим гората, не само да закупим вертолети за гасене на пожари, трябва да преосмислим горската си политика, например да престанем да садим горски видове, които допълнително изсушават почвата каквито са иглолистните особено там където не им е мястото. Изключително важно е да опазим и вековните гори, те да така наречения резервоар на Въглерод и острови на биоразнообразието. Това са напълно приложими  мерки и е въпрос на политическа воля да се случат веднага.

Каква е оценката Ви за подготвяне на мерките за адаптация с климатичните промени у нас?

Когато започнах да работя по тази тема преди седем години, в България  почти нищо не се правеше, имаше няколко души в екоминистерството, които се опитваха да работят по темата, но това беше далеч от необходимата реалност.  Седем години по-късно имаме Закон за климата, подготвя се Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, включващи всички сектори на икономиката. Преди няколко години се изготви стратегия за адаптация на горите към изменението на климата. Преди две години се направи трети Национален план за действие за намаляване на емисиите по сектори. Не на последно  място са предвидени сериозни средства за позеленяване на общия европейски бюджет. В следващия седемгодишен период са заложени сериозни инвестиции в тази област, основно за моделни проекти и адаптация. За България най-важното нещо сега е да се изготви  Национална стратегия за адаптация, която много ясно да дава отговори къде какво трябва да се направи. Задължително е тази стратегия да не бъде статична, а динамична, защото климатичните промени са динамичен процес. Затова трябва да сме готови тя да се променя и да се адаптира към промените. Не сме лидери в никакъв случай в никакъв случай, но не сме и сред страните, които са най-изостанали в тази област, някъде по средата сме. Но не бих казал златната среда, защото нещата се случват повече с експертно желание отколкото с припознаване важността и сериозността от политиците на този проблем. Имаме нужда от сериозно разбиране на проблемите и вземане на далновидни решения, които ще доведат до икономически растеж, базиран на иновации и до развитие на нисковъглеродна икономика, а не такава базирана на фосилни горива, защото сме зависими директно от Русия и това мисля че вече всеки го знае. За съжаление темата за климатичните промени се явява нещо като ние си представяме, че това е нещо отделно от целия икономически свят и го правим само защото е модерно. В начин на мислене и на политиците и на мнозинството от хората все още изоставаме, но като цяло нещата се случват, защото голяма част от политиците подценяват тази тема, затова по-лесно го пропускат без големи дебати и спорове.

Нещата ще се променят , когато стигнем до следващата финансова рамка 2014-2020 на ЕС, когато започнем да харчим парите, защото те ще видят, че има много пари затова и ще осъзнаят  ще изпуснали важността на последния влак и ще опитат да го догонят най-вече да „усвоят” повече средства.

Каква информация имате за новата мярка Климат, която планира екоминистерството за следващия програмен период?

Тук не става дума за мярка за климата, има политики по изменение на климата. Политиките за климата  и за опазване на околната среда са хоризонтални политики на ЕС. Това означава, че те трябва да бъдат интегрирани във всяка една оперативна програма и във всяка една сфера на дейност на публичните политики и изразходване на тези публични средства. Как да обвържем всичко това с големите инфраструктурни проекти например, конкурентоспособност, науката и всички останали, ще означава, че всеки един проект ще трябва да е обвързан с политики за опазване на околната среда и климата. Например да правим пътищата така, че те да дават шанс на биоразнообразието да преминава през тях, да правим проходи, биокоридори и т.н.Там, където има завишен риск от наводнения го оценяваме в  такава степен че да предвидим повишения риск от климатичните промени и да заложим по-засилени мерки, за да не стане така че след първото голямо наводнение да сме загубили всичко. Ние променяме подхода за усвояване на тези средства от една страна. От друга страна самите оперативни програми осигуряват в отделни тематични оси мерки за подобряване, за проучвания, за моделни проекти.

Не бива да забравяме, че тази хоризонтална политика на ЕС цели да изпълни целите на Европа, които си поставят до 2050 година да намалим с 80 до 95% емисиите си от нивата на 1990 година, което да ни превърне в един енергийно независим  и водещ икономически и политически съюз. Да не базираме нашите икономики на фосилни изкопаеми горива, за които ЕС дава до момента приблизително един трилион евро на година основно на Русия, а да осигурим енергията от ВЕИ и други източници, които да дават една стъпка напред в развитието на ЕС и в това число на България. Да се откъснем от зависимостите на фосилните горива и на геополитически влияния както е примера на Русия и Украйна, но това е проблем по-скоро на Европа. Ние като че ли сме свикнали винаги да сме зависими от Русия през последните два века, но в Европа това не е така и тази зависимост ги плаши много. Тук може би трябва да намерим обяснението защо България не се страхува от енергийната си зависимост от Русия, което е силно притеснително, Вероятно хората не си представят че е възможно кранчето от Русия да спре изведнъж, но това вече се случи.  След храната, енергията е на четвърто място по ежедневна значимост и затова ние трябва да приоритизираме и нея .

Колкото да се иска на българските експерти и политици да не спазват европейските политики трябва да осъзнаят че то могат само да ни помогнат не и да ни навредят, защото преговорния процес все още продължава, и ние можем само да се възползваме на максимамум от предлаганите мерки, приемайки напълно, е не опитвайки се да ги променим и минимизираме или да ги спрем. Опазването на околната среда и справянето с климатичните промени не е самоцел на еколозите, това е действие което касае всички хора, дори онези които не осъзнават проблема. Затова ние трябва да работим още по-усилено за постигане на тази промяна.

 

Георги Стефанов
WWF
IPCC
доклад
климатични промени
адаптация
фосилни горива
По статията работи: