НАЧАЛО » интервюта

Владимир Каролев: Българската газова инфраструктура да се отвори не само географски, но и към проекти с чуждестранни партньори

Икономистът коментира резултатите от срещата на премиерът Борисов с американският президент Доналд Тръмп в интервю за Радио „Фокус“

fb
3E news
fb
28-11-2019 11:19:40
fb

Водещ: България да стане регионален разпределителен център за природен газ, посредством завършване на конекторната връзка Гърция – България; страната ни да придобие дял и резервира капацитет в плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис; да либерализира вътрешният газов пазар; да разшири капацитета и да осигури достъп до газовото хранилище в Чиран; да разшири сътрудничеството със Сърбия по изграждане на друг интерконектор и да инвестира в реверсивния капацитет на Трансбалканският газопровод за диверсифициране вносът на газ за Източна Европа съобразно правилата на Европейският съюз – тези стъпки за подобряване на енергийната сигурност на България, за да я направят енергиен лидер в региона, са залегнали в съвместното изявление на президента на САЩ – Доналд Тръмп и министър-председателя на България Бойко Борисов, по които американската страна се е ангажирала да предостави подкрепа. За икономическите измерения след срещата на премиерът Борисов с американският президент Доналд Тръмп потърсих мнението на икономиста Владимир Каролев. Господин Каролев, каква заявка за бъдещите отношения между двете държави за следващите години дава разговорът Борисов-Тръмп?

Владимир Каролев: Винаги в Съединените щати основният интерес на Балканите е бил свързан с геополитическата сигурност, защото Балканите са краят на Европа, а България буквално е краят на Европа – и от едната страна е Турция, а доста наблизо е Русия. Затова разговорите са били във връзка с нашата роля в НАТО и затова Борисов се е похвалил, че имаме изпълнение на необходимото като процент от брутния вътрешен продукт за въоръжаване. А другата тема винаги е била енергетиката, защото в България най-големите американски инвеститори са в енергетиката, а това са двете „Марици“, те са придобити, едната е придобита от американски инвеститор още през 2001-ва година, а другата малко по-късно, защото първоначално там беше италиански инвеститор, и това са над 2 млрд. долара инвестиции и всъщност енергетиката освен бизнес е и геополитика. Отдавна руснаците и ЕС искат да тече газ за Европа, не само руски, но и азербайджански, в перспектива ирански, но аз скоро не виждам как ще стане това, и понеже един такъв газопровод има, който се строи, това е газопроводът (ТАП), идеята е България да си направи реверсивни връзки със съседните страни, за да може да купуваме и да продаваме газ на свободният пазар. И понеже вече доста сериозни са количествата, които се продават в Европа на джи газ, защото американците са доста големи производители, а вече и износители, след тъй наречената революция на шистовия газ там. Американската администрация иска България да освободи пазара си, според мен това е много правилно. Аз имам обаче една забележка – докато навсякъде по Европа това се прави или от частни компании, или поне в публично-частно партньорство в България това засега се прави само от 100% държавни структури, а пък тези 100% държавни структури са с доста дългове най-малкото, защото „Булгаргаз“ покрива дупки в българската енергийна система, но за да съм конкретен ще ви кажа, че „Булгаргаз“ дълги години не си взимаше парите от газа, който доставяше на Топлофикация, София до степен, в която нямаше пари да плаща на „Газпром“ и се наложи Българският енергиен холдинг да плати на „Булгаргаз“ и де факто сега Топлофикация, София има да връща над 550 млн. лева на БЕХ и засега не ги връща, освен, че има някакъв договор, който е подписван за разсрочване и плащане с малки лихви, но това не може да продължи до безкрай. Също има проблеми Булгаргаз с това, че са похарчили доста пари за „Южен поток“ – близо 100 млн. лева, нали не е чак толкова много, но 100 млн. лева отидоха за предпроектни проучвания, консултантски дейности, които не доведоха до никакъв резултат. Така че според мен трябва да се отвори българската газова инфраструктура не само географски, но и да се позволи проекти да се правят с чуждестранни партньори. И предполагам, че са говорили с Тръмп и в тази област, защото Съединените щати нямат държавна газова компания.

Водещ: В какви икономически прояви ще се материализират добрият тон и настроения, които видяхме от кадрите на срещата?

Владимир Каролев: Няма как да знам аз, защото по принцип всички срещи на Борисов протичат във весел тон, той просто е такава натура, а и Тръмп, нали аз го следя Тръмп от много отдавна, много отпреди той да се кандидатира за президент, той също е много екстровертен, усмихнат човек. Но всъщност Съединените щати освен сериозни интереси в енергетиката в България други сериозни интереси не се виждат в обозримо бъдеще, освен, ако някой от американските компании не реши, след някакъв период от време, да отвори автомобилен завод в България, защото това се случи в България, най-вероятно няма да се случи с „Фолксваген“, но аз отдавна следя развитието на автомобилният клъстер в България – вече има около 200 компании, които произвеждат, ще използвам малко от сленг, чарковете, те не са чаркове, най- различни неща, които влизат в автомобилите, и то така се почва. И вече има натрупана тъй наречената екосистема от поддоставчици от най-различен подряд в автомобилната индустрия, следващата стъпка е да дойде някой голям производител. Също така в България има и други инвеститори, например „ХъниУеул“ е много известна американска компания има над 300 човека в България. Но пак казвам, по-скоро към днешна дата енергетиката е нещото, в което американците най-много имат интерес въобще на Балканите, включително България.

Водещ: Идеята за автомобилен завод в България много оригинално звучи. Екзотика ли е, или е реалистична?

Владимир Каролев: Единствената локация е в района на София, може да не е София, може да е в Перник, например, но някъде, където е съвсем близо до София, за да може персоналът да пътува или някъде до сръбската граница, например, но в района на София и това трябва да се разбере, че който си мисли, че 5000 души някъде могат да се намерят за подобен завод, повтарям, защото такъв автомобилен завод ще работи с доста инженери, доста конструктори и доста хора с много специфични умения, които ще бъдат обучени допълнително основната част от тях и това няма как да стане другаде. Така че въобще не е екзотична идеята и аз съм сигурен, че това ще се случи в следващите няколко години. Тоест, следващите няколко години София ще бъде избрана за локация за нов автомобилен завод от някой: не гледат само западноевропейски компании и американски компании, а гледат корейски компании, а гледат китайски компании и все повече, между другото и корейски компании наблюдават региона за откриване на автомобилостроителен завод. То, по-скоро да кажа е за сглобяване на автомобили, във 21 век управлението на веригата доставки е толкова специализирано, че от един автомобил бях чел в пресата, че има по някой път по 5500 различни, пак ще използвам думата чаркове, произведени на минимум 380 локации по света, така че в крайна сметка се сглобява една кола в една държава. Така че, рано или късно това ще се случи в България, аз мисля, че това ще се случи в рамките на следващата година. Говоря стартирането и избирането на локацията, не че ще имаме завод след 2-3 години. То такъв завод се прави от деня, в който е одобрена локацията за 2-3 години след това.

Водещ: „Форд“, „Крайслер“, „Дженаръл моторс“, кого да чакаме?

Владимир Каролев: Не знам, няма откъде да знам. Аз не обичам да съм мечтател. Аз ви казвам, че ще се случи това, а какъв ще е производителят и от коя държава, това няма как да знам.

Водещ: Какви американски инвестиции да очакваме?

Владимир Каролев: В близко бъдеще – в енергетиката и във военното дело ще плащаме. Има нови проекти, които ще се правят в областта на въоръжаването, убеден съм, че американците ще се опитат да спечелят и там такива проекти. Не виждам друго на хоризонта. Не очаквайте от една такава среща нещо да се случи фантастично. Борисов се срещна с Обама преди десетина година, още по време на първия му мандат. Не се случи нещо и аз не съм очаквал да се случи нещо. Тези срещи са преди всичко геополитически, поради което винаги много точно определихте интересите на Щатите, които са България да отвори напълно отворен пазара си, за всички горива между другото, да бъде, тук думата „хъб“ малко, зависи какво разбирате, аз бих го нарекъл не точно „гара разпределителна“, но България, за да стане истински хъб, трябва да има много огромно подземно хранилище. Споменахте Чирен, Чирен може да бъде разширен, но не може да бъде разширен, така че да стане, вижте, в Европа има три големи хъба и България никога няма да стане като примерно хъба до Виена. Просто това не е реалистично. Освен ако не дойде някой огромен инвеститор и реши да го направи. „Булгаргаз“ няма пари да направи такъв хъб, какъвто е „Баумгартен“ до Виена и няколкото подобни хъба в Западна Европа. Но има капацитет, особено ако се отвори на проекти с публично-частно партньорство, частни компании, да направи много добра свързаност с всички околни страни, да се разшири Чирен. Има между другото възможност, има идеална възможност за ПЧП в шелфа, българския шелф съвсем близо до Варна има едно хранилище, то беше газово находище, едно от първите газови находища, което беше открито, вече е оползотворено и има място там то да стане също хранилище. Така че в областта на енергетиката може да се очакват инвестиции. Говори се за АЕЦ „Белене“, аз продължавам да съм умерен песимист. Ще ви кажа защо. Защото според мен такъв проект не трябва да се прави в никакъв случай с държавна гаранция, нито с държавни пари, нито да се стартира наново строителство, както се прави преди това три пъти, без да има осигурени пари от частен инвеститор и без държавна гаранция. Ще видим какво ще стане със сегашния конкурс, който води БЕХ. Изявено е, и за това е говорено на срещата, но всъщност „Уестингхаус“ не е инвеститор, „Уестингхаус“ е производител на оборудване, „Дженеръл илектрик“ също не е инвеститор, те са производител на турбини. Ако, разбира се, „Дежнеръл илектрик“ реши да достави турбините, но да не вземе долари за тях, а да стане съдружник в АЕЦ „Белене“ с активността на оборудването и след това да получицената от него с дивиденти от продажбите на ток, това би било доста добър сигнал, но съм умерен песимист, защото досега не е правено такова нещо в България. „Дженеръл илектрик“ не го е правил никъде между другото, освен в самите САЩ. Така че не виждам, всъщност не казвай никога, може би ще стане в България. Това е също, в областта на ядрената енергетика може да продължи сътрудничеството. Между другото „Уестингхаус“ от години участва, обикновено в консорциуми с френски компании или даже с „Росатом“ и дружества на „Росатом“ във връзка с поддръжката на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“, във връзка с удължаването им на срока и също в някои от дейностите по извеждане от експлоатация и обезопасяване на вече затворените пети и шести блок, от първи до четвърти отдавна не работят. Значи, в обезопасяването на първи и четвърти и удължаването на живота на пети и шести блок. И „Уестингхаус“, и други американски компании между другото и днес работят в тази област.

Водещ: Коя е ключовата дума от срещата?

Владимир Каролев: Една добре организирана геополитическа среща, в която най-важният президент в света се срещна с българския премиер.
Това е ключовото изречение.

Интервю на Цоня Събчева, Агенция Фокус

Владимир Каролев
сащ
България
среща Борисов - Тръмп
енергетика
газопроводи
диверсификация
По статията работи:

3E news