НАЧАЛО » интервюта

Валентин Николов: Източниците на газ са ясни, проблемът е в изграждането на LNG терминалите и на газовите връзки

Най-оптимистичният вариант за диверсификация е собственият добив на природен газ, казва депутатът в интервю за агенция Фокус

fb
3E news
fb
16-09-2015 03:16:00
fb

 

България е много добър пример за това, което ние на европейско ниво трябва да свършим за енергийната ефективност. Това заяви зам.-председателят на Европейската комисия Марош Шефчович по време на конференцията „Енергийна сигурност и енергийна инфраструктура в Югоизточна Европа“, която се проведе в София. Господин Николов, три от водещите енергийни проекти за ЕС са български, какво означава това? 

 

Знаете, че с европейско финансиране ние започнахме три от проектите, които са на Румъния, Сърбия и Гърция, като след 2009-та година стана ясно, че България е най-уязвима в частта за газа в целият ЕС. Поради тази причина те се финансират по три различни програми. И не само това. Вече е одобрено мястото на вид газов хъб – Варна. ЕК каза, че съответно, като се дадат ясни показатели във връзка с икономическата и правна част на този хъб, ние след това ще можем да кандидатстваме за съответното финансиране. Бих казал, че България е най-заинтересована Европейският енергиен съюз да бъде факт. Знаете, че 15 страни са потвърдили, остават и другите 13 членове да потвърдят. Шефчович не случайно каза това и мога да кажа, че и премиера днес в своето изказване коментира, че България, поради своето геостратегическо положение, е една от най-интересните страни, особено поради факта, че санкциите срещу Иран вече падат. Възобновяват се отново проекти като „Набуко“, особено ние държим на „Набуко – Уест“, който да мине през България. Европа търси по всякакъв начин диверсификация на източниците и ние просто сме изправени на пътя, така че ще бъдем повече във фокуса на ЕК. Европейският енергиен съюз е особено важен за нас, защото се потвърди в разговорите ни в парламента с Шефчович, че никоя страна не може да се справи финансово с инвестицията в тръби. Те вече са свързани, но с малко пари и с повече законодателство ще се изгради единна система, което ще доведе до по-голяма конкурентоспособност и либерализация на пазара. За това ще трябват големи инвестиции, не случайно са привлечени големите европейски банки за финансиране на такива проекти, така че аз очаквам все повече България да представлява интерес за ЕК и ще бъде привлечена в големи енергийни проекти. 

Как изглеждат като финансиране тези три проекта, които изброихме в началото между системните газови връзки между Турция, Сърбия и Гърция? 

Част от финансирането е съответно по (програмите) „Конкурентоспособност“, по „Регионално развитие“ и парите, които бях отпуснати 2009-та година за гръцката връзка, така че финансирането вече е дадено. 2016г. ние трябва да побързаме с румънската връзка, която се забави за съжаление да бъде готова, за да не изгубим съответно финансирането от ЕС. Тези всички връзки са много важни за нас. Остава само турската връзка. Тя няма още финансиране, но и няма потвърждаване от турската страна по какъв начин ще бъде запълнена тръбата. За съжаление и в трите връзки нямаме кооперативност, такава каквато ние искаме от нашите съседи, затова чакахме и поставихме въпроса на Шефчович за подкрепа именно и за по-голям ентусиазъм у нашите съседи, но разбираме и това, че политическата нестабилност там пораждат съответно нестабилност и в проектите. Чакаме и новото правителство и на Гърция.

Въпреки това, диверсификацията на източниците не изглежда толкова близо колкото ни се иска на нас.

За съжаление, макар и да са ясни от къде могат да бъдат тези източници става ясно, че не е толкова лесно те да бъдат докарани до границата с Европа. Освен Азербайджан, която знаем, че е готова, но имаме големи трудности с прекарването на трасето през Турция, потенциален източник е Катар, Иран и съответно всички терминали, които биха били изградени, както в Хърватия. Фактически, потенциалните източници, които на момента могат да доставят газ са ясни. Проблемът е в изграждането на LNG терминалите и на газовите връзки. 

Конкретно с LNG терминала, който е на Егейско море, какви са трудностите? Експертите казват, че това е най-бързото и най-ефективното нещо, което може да гарантира диверсифицирани доставки на природен газ, не само за България, но и за Балканите. 

След като политически беше спрян проектът „Южен Поток“, но знаете, че юридически не е спрян при нас. Тръбите са в Бургас и Варна, премиерът неслучайно го спомена. Веднага от ЕК извикаха всички енергийни министри и застанаха зад южният газов коридор, където фактически става дума за изграждането на LNG терминал и съответно за трасе, което да мине през България. Доста вероятен и вариантът за „Eastring“, където фактически да бъде използвана тръбата, ако се осъществи „Турски поток“, да бъде използвана тръбата през Румъния и да мине през съществуващи тръби към Австрия. Въпросът е следния: знаете, че от споменаването на един проект до неговото осъществяване минават години и наистина трябва абсолютна координация между всички страни и този Енергиен съюз мисля, че ще бъде абсолютно подходящ за България, защото ще може да се координират, както съседните страни, така съответно и финансирането на проектите, което е особено трудно. 

Това исках да уточним, защото казахте, че от говоренето за един проект, до неговата реализация минава доста време. Тъй като ние говорим с вас за LNG на Егейско море, но планът е интерконекторната връзка на България с Гърция да бъде готова 2018г., това са още 3 години, всяка година ли ще разчитаме на думата на еврокомисаря по енергийните въпроси, че с тристранни преговори кризата Русия-Украйна няма да се отрази на доставките? Горе-долу така се очертава. 

Именно този въпрос зададохме и ние в парламента. Ние споменахме и „Северен поток 2“, който беше гръмко обявен. Ние казахме, че поради факта, че ЕК защитаваше до сега съществуващите връзки през Украйна, в един момент се оказва, че на север те нямат проблем да бъде заобиколена Украйна, но от юг се оказа, че има проблем. Тоест, трябва ли да се мери с двойно решение и по какъв начин ЕК ще изгради тази своя енергийна стратегия, така че да може да няма пострадали печеливши страни, а всъщност всички да са печеливши. 

Много интересно, какво ви отговори еврокомисарят? 

Той каза, че още няма произнасяне на ЕК за „Северен поток“ 2, че ще бъде много тясно фокусиран и разгледан от контекста на цялата европейска стратегия и че знае много добре, че техният отговор ще бъде гледан много внимателно от всички заинтересовани страни, разбира се, които знаем, че са с огромно влияние. Така или иначе, ЕК твърдо е решила да направим първо енергийна стратегия. В крайна сметка, Югоизточна Европа да бъде включена в този огромен енергиен пазар чрез газовите връзки към обща Европа и от там потребителите, тоест всяка една страна да има поне трима източници на доставката, което е минималното желание на ЕК за всяка една от страните, което веднага ще се отрази на потребителите. Той казва, че както „Северен поток 2“ще го разгледа, съответно и евентуален газов хъб във Варна и съответно ще бъде всичко ще бъде в контекста на цялата стратегия в Европа за диверсификация на източници, на трасета и общ газов енергиен пазар в Европа. 

Същевременно в този месец изтича срокът за заявление за търсене и проучване на нефт и газ на дълбоководните блокове в Черно Море – „ТЕРЕС“ и „СИЛИСТАР“. 

Да, знам, че са закупили документации повече от 4 компании, така че се надявам и там да имаме развитие и най-малкото е да знаем с какво разполагаме. 

Най-оптимистичният вариант за диверсификация в близко време според вас? 

Най-близкият вариант е честно казано „ТЕРЕС“. Знаете че януари месец ще има вече сондаж там. Надяваме се от там да изскочи „зайче“, така че България да има диверсификация на източници със собствен източник.

 

по агенция "Фокус"

 

газови интерконектори
Северен поток
Южен поток
блокове Силистар и Терес
природен газ
Валентин Николов
LNG-терминал
По статията работи:

Маринела Арабаджиева