Българската позиция е за продължаване на кохезионната политика и запазване на безвъзмездното финансиране и след 2020 г.

Ивелина Василева

Продължаване на кохезионната политика и запазване на безвъзмездното финансиране в нея и след 2020 г. е позиция, която нашата страна ще защитава в европейските институции. Това казва в интервю за БТА председателят на парламентарната Комисия по околната среда и водите Ивелина Василева, която е и заместник-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
             
Сред приоритетните теми в сектор "Околна среда", по които ще се работи по време на Българското председателство на Съвета на ЕС, е очакваното оповестяване през тези дни на Стратегията на Европейската комисия /ЕК/ за оползотворяване на отпадъците от пластмаса. Целта е превръщането на отпадъците в ресурс, коментира Василева.
              
По думите й на дневен ред ще бъдат и въпросите, свързани с водите, покрай разглеждането на Директивата за питейните води. Въпросите, отнасящи се до изменението на климата, също ще бъдат предмет на разговори, каза председателят на парламентарната екокомисия. Тя отбеляза, че подобряването на качеството на въздуха е съществен проблем, който стои във фокуса на общественото внимание и институциите, и изисква усилията на всички.
              
Ивелина Василева очерта основните приоритети на Българското председателство на Съвета на ЕС, сред които Западните Балкани, продължаването на кохезионната и на селскостопанската политика, сигурността и стабилността на Европа. Дигиталната икономика и киберсигурността са други теми от дневния ред, които ще бъдат обсъждани по време на Българското председателство, каза Василева.
             
Тя коментира и продължаващите екологични протести в столицата и в страната, свързани с т.нар. казус Банско. Според нея проблемът е в недоверието, в липсата на достатъчно сигурност у някои групи природозащитници, че ще бъдат спазвани законовите принципи и правила. Затова е важно да има прозрачност и повече информираност от страна на концесионера, да има сигурност, че законът и правилата се спазват, каза тя. Василева посочи, че всички трябва да се върнат към конструктивния тон и диалога.

Публикуваме пълния текст на интервюто на Ивелина Василева за БТА:

Чистотата на въздуха е оповестена като една от приоритетните теми в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС. Какво ще се направи за подобряване на качеството на въздуха?
              
- Подобряването на качеството на въздуха е съществен проблем, който стои и на общественото внимание, и във фокуса на усилията на институциите. Той изисква усилията както на всички институции, така и на всеки един гражданин. България наред с други държави - членки на ЕС, отчита превишения на фини прахови частици във въздуха на големите градове. Това не е проблем, който е възникнал днес или вчера, а стои на дневен ред от много години. Действително е направено много за подобряване на състоянието, имайки предвид, че в България няма проблем с друг тип замърсители като например азотни или серни оксиди, с изключение на района на Гълъбово. Трябва обаче да продължим да работим усилено с конкретни мерки и, разбира се, с резултати, осъзнавайки, че чистотата на въздуха е пряко свързана с човешкото здраве.
Още по време на втория кабинет "Борисов" работихме заедно с колегите от другите ведомства по проблема - създадена беше междуведомствена работна група за изготвянето на стандарт за горивото, което се използва за битовото отопление; започна обсъждане на реформирането на начина, по който се предоставят социалните помощи на енергийно бедните хора. Със Световната банка предприехме действия по създаването на Национална програма за качество на атмосферния въздух.
Надявам се това да е последният отоплителен сезон, в който се използват некачествени твърди горива за битово отопление.
Конкретните мерки за по-чист въздух във всяко населено място се определят в общинските програми за подобряване на качеството на атмосферния въздух, защото отчитат спецификите на селищата. В тях са включени планове с конкретни инициативи и инвестиции, които трябва да бъдат приложени, за да се подобри състоянието, имайки предвид, че според Закона за чистотата на атмосферния въздух местните власти отговарят за тази политика. Голяма част от общините вече имат разработени такива програми и работят по прилагането им.
Инвестиционни мерки бяха реализирани още в първия програмен период (2007 - 2013 г.) с въвеждането на модерни системи за интегриран градски транспорт, с изграждането на метрото в София. Само по оперативна програма "Околна среда" бяха отделени 300 млн. лв. за закупуването на превозни средства, които щадят околната среда. Важни са и мерките, свързани с градската среда, зелените системи в населените места, на уличната мрежа. Всичко това подобрява състоянието на въздуха. Имайки предвид, че основен източник на замърсяването са битовото отопление и транспортът, мерките са насочени основно в тази посока. Трябва да се продължи с усилията в това направление.

Кои са акцентите в областта на околната среда, по които ще се работи в рамките на Председателството?
                
- Разбира се, чистотата на въздуха е съществен приоритет в контекста на Председателството и още в началото на февруари ще има международен форум, посветен на проблема и на екоиновациите, които могат да подпомогнат подобряването на състоянието на атмосферния въздух. Другите теми, които ще бъдат обсъждани по време на Българското председателство са свързани с пакета "Кръгова икономика". В частта "Оползотворяване на отпадъците", конкретно по отношение на пластмасата, очакваме още тези дни да бъде оповестена стратегията на Европейската комисия, която да бъде обсъждана. Целта е превръщането на отпадъците в ресурс.
На дневен ред ще бъдат поставени и въпроси, свързани с питейните води - ще бъде разглеждана и Директивата за питейните води. Въпросите, отнасящи се до изменението на климата, също ще бъдат предмет на разговори.
             
По кои други приоритетни теми ще се работи в рамките на Българското председателство?
              
- Във фокуса на вниманието са Западните Балкани. Радвам се, че България вече се очерта като изключително важен фактор в региона - един двигател за процесите, които дават европейска перспектива на държавите от Западните Балкани.
По време на нашето Председателство, през май, ЕК ще представи предложението си за следващата Многогодишна финансова рамка. Затова е много важно диалогът още на фаза подготовка да бъде насочен към значимостта на кохезионната политика, която е доказала своята полза и наистина дава резултати за подобряване на стандарта на живота на хората и състоянието на инфраструктурата в Европа. Продължаването на селскостопанската политика също е много важен акцент.
 Безспорен приоритет е сигурността и стабилността на Европа и в този смисъл ще бъдат обсъждани въпроси, засягащи миграционните процеси, мерки за борба със заплахите от тероризъм. Дигиталната икономика и киберсигурността са други теми от дневния ред, които ще бъдат обсъждани по време на Българското председателство.

Къде е мястото на парламента в периода на Българското председателство?
               
- Народното събрание има своята съществена роля по време на Българското председателство, включително чрез парламентарното измерение, в рамките на което предстоят шест събития в България. Първото е още в края на този месец - на 21 и 22 януари - среща на председателите на комисиите по европейски въпроси. През юни е пленарното заседание. На този форум присъстват повече от 300 делегати от всички национални парламенти, от Европейския парламент и представители на ЕК.
Националните парламенти участват още в процеса на подготовка и формулиране на приоритетите за Председателството. В рамките на самото Председателство имаме ангажимента да проследяваме напредъка по досиетата, да организираме регулярни срещи с членовете на правителството, както и с представители на европейските институции. Надявам се чрез нас темите и въпросите, които се обсъждат, да достигат по-лесно до гражданите.

Очаква се в рамките на Българското председателство да започнат сериозните дискусии за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. Какво е виждането ви за евросредствата занапред и отражението им върху проектите у нас?
                
- За нас е ключов въпросът с продължаването на кохезионната политика, следвайки принципите за подкрепа на регионите, така че да се развиват балансирано и да се елиминират различията между тях, запазвайки компонента "безвъзмездно финансиране" към всички програми, които се реализират с подкрепата на еврофондовете.
 За България кохезионната политика продължава да бъде силен стимул за реализирането на важни инфраструктурни проекти, част от базисната инфраструктура - пътна, железопътна, водоснабдителна и канализационна. Тя е стимул и за провеждането на реформи, свързана е и с подобряването на стандарта на живот и развитието на регионите.
Кохезионната политика е важна не само за държавите, присъединили се по-късно към ЕС, но и за конкурентоспособността на целия съюз. Малко познат факт е, че голяма част от финансирането, което се получава, всъщност ползват и другите европейски държави, защото имаме възможност да ползваме техни модерни технологии или ноу-хау, да изграждаме административен капацитет. Всичко това са ползи, от които ЕС не бива да се отказва. Ненапразно се счита, че кохезионната политика е в сърцето на ЕС, затова ние смятаме, че трябва да продължи.Трябва да се работи за развиването на опростени системи за управление и контрол, за улесняване на правилата. Разбира се, трябва да се развиват и финансовите инструменти, чрез които има възможност за допълване на евросредствата с привлечен капитал, но безвъзмездното финансиране трябва да остане.
Много е важно да бъдат убедени и държавите донори, имайки предвид, че след Брекзит ще намалеят средствата в общия европейски бюджет. Позицията, която ние ще защитаваме, е за продължаване на кохезионната политика и запазване на безвъзмездното финансиране в нея.

Българското председателство започна с много протести, част от които по екологични проблеми, друга част - по социални проблеми, но имаше и такива, свързани с европейските ценности. Какъв знак е това начало, съпроводено с протести?
                
- Демократично право на всеки гражданин и на всяка група хора е да изразяват своите позиции, своето мнение. Преодоляването на проблемите изисква по-активен диалог, изисква усилия за връщане на конструктивния тон, защото истината е, че всички ние милеем за природата на България, всички осъзнаваме потенциала, който имаме. Това, което е важно, е заедно да работим за развитието на планинския туризъм по един устойчив начин, който съхранява природните ценности, но в същото време дава възможност и за разгръщане на потенциала за развитие на икономически дейности.
Мисля, че това, което е необходимо, е да се прояви повече воля у всички за провеждане на този разговор на широка основа - не само за един конкретен обект или конкретно инвестиционно намерение, а за възможностите за България, за стратегическата визия за развитие на планинския туризъм в страната.
Необходима е и повече прозрачност в конкретния случай, тъй като предмет на протестите е изграждането на втори кабинков лифт в Банско, да го наречем така - казусът "Банско". Мисля, че има общо съгласие за съоръжение, което осигурява достъп на хората до планината, ако неговото изграждане бъде съобразено с всички екологични изисквания. Проблемът е по-скоро в недоверието, в липсата на достатъчно сигурност у някои групи природозащитници - недоверие за това, че няма да бъдат спазвани законовите принципи и правила. Затова е важно да има прозрачност и повече информираност от страна на концесионера, за да има сигурност, че законът и правилата се спазват.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари