НАЧАЛО » интервюта

Ангелин Цачев: Ролята на ЕСО в прехода към новия пазарен модел е ключова

Целта е до края на годината да реализираме пазарно обединение в сегмента „ден напред“ на българо-румънската граница, а в началото на 2021 г. и с гръцката пазарна зона, заяви изпълнителният директор на ЕСО

fb
3E news
fb
28-03-2020 08:03:10
fb
Снмки: ЕСО

Ангелин Цачев се дипломира в специалност „Електроника и автоматика“  в Техническия университет в София през 1999 година. През следващите години се реализира професионално в управлението в частния сектор и като преподавател по електротехника в родния му град Търговище. Следват пет години работа като ръководител направление  „Подстанции“ в „Електромонтажно управление“ в град Търговище. От 2011 година започва да прилага експертния си потенциал в предприятие „Трафоелектроинвест“ към Националната електрическа компания, където ръководи отдел, ангажиран със строителството на електропроводи. След обособяването на ЕСО в самостоятелно дружество и отделянето му от НЕК предприятие „Трафоелектроинвест“ става част от структурата на независимия преносен оператор. Ангелин Цачев продължава да допринася за изграждането и качествената поддръжка на електропреносната мрежа на страната като ръководител отдел „Инвеститорски контрол“ в управление „Инвеститорски контрол и подготовка на обекти“ в ЕСО. От месец февруари 2018 година става изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Електроенергийния системен оператор.

Господин Цачев, нека първо започнем от визията на Европейския съюз за новата зелена сделка. Какво е мястото, което се отрежда на преносните електроенергийни мрежи и как виждате интегрирането на Електроенергийния системен оператор ? Какви са мерките, които очаквате са бъдат предприети?

Европейската зелена сделка цели до 2050 г. да превърне Европа в първия климатично неутрален континент в света. Инициативата в настоящия момент се очертава като най-голямото предизвикателство пред ЕС, но е и невероятна възможност за постигане на климатична неутралност, чрез плавен преход за всички европейски граждани и предприятия. Мерките, придружени с първоначалната пътна карта на ключовите политики, варират от амбициозно намаляване на емисиите, до инвестиране в авангардни изследвания и иновации, в подкрепа на опазването на околната среда. Те обхващат, също така и ангажираността на обществеността и на всички заинтересовани страни, което е от решаващо значение за положителния успех на инициативата.

Новата политика неминуемо ще засегне в голяма степен енергийния сектор, като в продължение на пакета „Чиста енергия за всички европейци“, Зелената сделка затвърждава амбициите за декарбонизация на Съюза. Предвиденият плавен преход към нов пазарен модел ще изисква съществени промени в енергийния микс, както на европейско, така и на национално ниво, като допълнително ще изисква и съществен финансов ресурс и целево подпомагане. Отчитайки енергийния микс на страната, България ще има необходимост от активна подкрепа и диалог с ЕК.

Ролята на ЕСО в прехода към новия пазарен модел е ключова. От една страна в управлението на системата с нарастващ дял на непостоянното производство, от друга страна, като собственик на преносната мрежа, операторът непрекъснато работи за развитието й, за да може да осигури необходимото ниво на интеграция и достъп на търговските участници и потребителите до регионалните и европейски пазари. Непостоянното производство от увеличения дял на ВЕИ ще се решава, чрез пренос на електроенергия от местата с излишък към местата с недостиг в Европа на всички сегменти от електроенергийния пазар, в т.ч. от балансиращия пазар в реално време. Интеграцията на пазарите и ефективното използване на ресурсите са основополагащи за сигурността на доставките, повишаване на ликвидността и прозрачността, и в резултат нарастване на общото благосъстояние. Не на последно място - ЕСО е основен участник в проектите за обединение на пазарите и работи активно с БНЕБ и съседните пазарни, и борсови оператори за интегрирането на българския пазар към единния европейски във всички краткосрочни времеви сегменти.

Мерките, които се очаква да бъдат предприети в контекста на новото европейско законодателство, ще бъдат насочени към: оптимизация на потреблението;  засилване ролята на нискоемисионните производства; засилване ролята на потребителите; регионално сътрудничество; иновации и нови технологии; схеми и фондове за осигуряване на инвестиции, съчетани с ясна политика за подкрепа и подпомагане.

Кои са дългосрочните големите инфраструктурни проекти, свързани с преносната мрежа, върху които ще съсредоточите усилията си и какви финансови средства ще са необходими за осъществяването им ?

Към момента ЕСО реализира пет проекта, които са включени в Четвъртия списък на Европейската комисия на проектите с общоевропейско значение за изграждане на трансевропейската електроенергийна инфраструктура. За изпълнение на тези проекти ЕСО привлече безвъзмездно финансиране от европейски фондове в размер на 110 млн. евро. През 2019 година отбелязахме съществен напредък като навлязохме в ключовата фаза на тяхното изграждане.

През месец май 2019 година в присъствието на представителите на Изпълнителна агенция „Иновации и мрежи“ към Европейската комисия, Електроенергийният системен оператор постави официално начало на строителството на вътрешен електропровод 400 kV между Марица Изток и Бургас. Електропроводът е с дължина 150 километра и свързва подстанция Марица Изток с подстанция Бургас. Той е част от вътрешната 400-киловолтова преносна мрежа на България. Въздушната линия е част от Група проекти „България – Гърция“, които са от общ интерес, съгласно Регламент 347/2013.

През месец ноември 2018 поставихме началото на строителните работи и по изграждането на 86 километровия електропровод 400 kV, свързващ подстанция Варна с подстанция Бургас. Този електропровод е част от група проекти „България – Румъния: Увеличаване на капацитета“ и заедно с изграждащите се на румънска територия два електропровода от общ европейски интерес ще позволи съществено повишаване на капацитетите за пренос на българо-румънската граница и съответно реализиране на ползи за потребителите в двете страни от осъщественото пазарно обединение. 

Тази година за началото на изграждането на българския участък на междусистемния  електропровод 400 kV между Марица изток, България и Неа Санта, Гърция у нас пристигнаха представители на финансиращия орган – изпълнителна агенция „Иновации и мрежи“ към Европейската комисия.

Електропроводът е с обща дължина 151 километра - 122 километра на българска територия и 29 километра на гръцка територия. За изпълнението на проекта на територията на България в началото на 2019 година Европейската комисия предостави 58 млн. лева безвъзмездно финансиране.

През 2023 година междусистемният електропровод между България и Гърция трябва да бъде завършен и пуснат в експлоатация. Той ще допринесе за сигурността на доставките в региона, за повишаване преносния капацитет на границата ни с Гърция, както и за ускоряване на пазарното интегриране.

Освен откриване на строителството представителите на изпълнителна агенция „Иновации и мрежи“ към ЕК направиха преглед и на изпълнението на строително-монтажните работи по изграждане на вътрешните електропроводи 400 kV между п/ст „Марица изток“ и п/ст „Бургас“ и между п/ст „Бургас“ и п/ст „Варна.  Запознахме ги детайлно с етапите, през които преминава тяхното изграждане, за срещаните трудности и как се справяме с тяхното преодоляване.  Представителите на Европейската комисия високо оцениха успешните конструктивни решения, усилията и напредъка на дружеството по изграждането на електропроводите, които трябва да бъдат въведени в експлоатация до 2023 година. Те определиха реализацията на такива инфраструктурни проекти като изключително важна за развитие на междусистемната свързаност.

 

В по-краткосрочен план през тази година се очаква да бъдат направени промени по отношение на студения резерв. В частност става въпрос за въвеждането на нов механизъм за капацитет. Как ще промени това работата на Електроенергийния системен оператор ?

Въвеждането на механизъм за капацитет е един доста комплексен процес, който минава през одобрението на Европейската комисия и всеки елемент от мярката трябва да бъде приет на европейско ниво. В подготовката на детайлите на Механизма за капацитет участват много страни, като Електроенергийният системен оператор е само една от тях. България е в пренотификационна фаза пред Европейската комисия. Едва след като Европейската комисия бъде убедена за проблеми с адекватността на доставките в България, ще стартират следващите фази и създаване на модела на механизъм за осигуряване на капацитет. Неговата цел е, чрез обоснована държавна помощ да се създаде плавен преход от високоемисионни към нискоемисионни технологии за доставка на електроенергия. Съгласно действащата регулаторна рамка, въвеждането на Механизми за капацитет е временна мярка и трябва да бъде придружена с ясен план за отстраняването на констатираните пазарни и регулаторни проблеми. Въвеждането на мярката няма да има пряко отражение върху дейността на преносния оператор генерално.

Отчитайки новата европейска политика за декарбонизация и енергийният микс на страната, в който лигнитните централи имат съществен дял от производството и осигуряването на допълнителни услуги, се очаква механизмът за капацитет да съдейства за гарантирането на необходимото ниво на адекватност на ресурсите, както в средносрочен план, чрез подпомагане на съществуващите мощности, така и в дългосрочен план, чрез стимулирането на инвестиции в нискоемисионно производство. Целият този комплексен подход цели да доведе до необходимата гъвкавост на доставките.

Обикновено през този период започва работа по промяна на 10-годишния план за работа на Електроенергийния системен оператор. Да очакваме ли да включите в документа проектът за АЕЦ „Белене“, предвид намерението за нова ядрена мощност, обявено още през миналата година ?

С оглед процедурата по избор на стратегически инвеститор за изграждането на АЕЦ „Белене“, в актуализирания 10-годишния план за развитие на електропреносната мрежа в България от 2020 до 2029 година са упоменати основните преносни съоръжения за присъединяване на централата, в случай че проектът се реализира.

Да очакваме ли промени и какви по отношение на мощностите за възобновяеми енергийни източници?

Развитието на технологиите за доставка на електроенергия, в т.ч. на мощностите от възобновяеми енергийни източници, е съобразено с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата с хоризонт до 2030 година, който е публикуван на интернет-страницата на  Министерство на енергетиката. От него е видно че се залага основно на развитие на фотоволтаичните инсталации, но това от своя страна изисква паралелно развитие на акумулиращи мощности и на други технологии с цел оползотворяване на пълния потенциал на слънчевата енергия.

Господин Цачев, какво място очаквате да бъде отредено на  Електроенергийния системен оператор в новата енергийна стратегия на България, която се очаква да бъде внесена за обсъждане в Народното събрание ?

С приемането на новата законодателна рамка относно функционирането на вътрешния пазар, част от „Пакета чиста енергия за всички европейци“, се задава и основната роля на преносните оператори в процеса на преход към новия пазарен модел. Допълнително, Регламент 2019/943 дава основните правила за функциониране на вътрешния пазар на електрическа енергия, базиращи се на основата на конкурентни пазарни принципи с акцент върху регионалното сътрудничество и ефективното използване на мрежовата инфраструктура и междусистемните капацитети.

Преносният оператор има водеща роля в няколко направления: развитието на преносната мрежа, управление на електроенергийната система, развитието на електроенергийния пазар и регионалното сътрудничество.

Заедно с БНЕБ през тази година осъществихте плановете за обединение и Европейския единен пазар в сегмента „пазар в рамките на деня“. Предстои до края на годината и осъществяване на обединението в сегмента „пазар ден напред“. Какво означава това за Електроенергийния системен оператор и в частност за енергийните дружества в България?

Интегрирането на краткосрочните пазарни сегменти е от ключово значение за развитието на електроенергийния пазар в рамките на всяка пазарна зона. Изграждането на единния вътрешен пазар в съответствие с Европейския целеви модел, води до множество ползи за отделните държави и общността в цялост.

Успешното присъединяване на българската пазарна зона към единното пазарното обединение „в рамките на деня“ посредством българо-румънска граница, през ноември 2019 година, е първата важна стъпка, която осъществихме, заедно с българския борсов оператор. Реализираното пазарно обединение увеличи цялостния резултат от търговията в този сегмент и в същото време насърчи ефективната конкуренция, чрез увеличаване на ликвидността и по-ефективно използване на ресурсите. ЕСО се стреми да предоставя в максимална степен преносна способност за търговските участниците. От месец април с румънския преносен оператор Транселектрика са договорени рекордно високи стойности на преносната способност за търговски обмени и в двете посоки, повишавайки значително нивото на междусистемна свързаност на българската електроенергийна система. Освен това от началото на тази година са в сила новите общи правила за разпределение на преносни способности на българо-сръбска граница.  От 1 януари сръбският оператор EMS разпределя от името на двата оператора преносна способност в рамките на деня, като по този начин допълнително се повишава ликвидността на този пазарен сегмент в България.

Сега съвместните ни усилия с БНЕБ са насочени към обединение със съседните пазари във времевия сегмент „ден напред“. Усилията са насочени в няколко направления, като целта е до края на годината да реализираме пазарно обединение на българо-румънската граница, а в началото на 2021 г. и с гръцката пазарна зона.

През 2021 г. очакваме да въведем в реална работа и обединението на пазара „в рамките на деня“ на българо-гръцка граница, като част от третата вълна за обединение на пазарите, посредством локалния проект LIP 14, в който, освен българо-гръцката граница участват и всички италиански граници.

Завършването на единния европейски пазар по отношение на краткосрочните сегменти „ден напред“ и „в рамките на деня“ ще създаде по-добри възможности за търговските участници и потребителите на територията на страната и е ключов компонент за успешното  реализиране на предстоящия преход към нов пазарен модел.

Очаква се и влизането в сила на новите правила за търговия, по които дружествата имаха забележки във връзка с въвеждането на 15-минутния сетълмент. Електроенергийният системен оператор има ли готовност за прилагането им, има ли затруднения, които може да тръгнат по веригата ?

Изискванията за въвеждане на 15 минутен интервал на сетълмент са заложени в Регламент на Европейската комисия (ЕС) 2017/2195 от 23 ноември 2017 г., установяващ насоките за електроенергийно балансиране. В срок от три години от влизане в сила на този Регламент, операторите на преносни системи трябва да започнат да прилагат период за уреждане на небалансите от 15 минути във всички зони за съставяне на графици. До края на 2020 г. това изискване трябва да бъде приложено.

С въвеждането на новата система за администриране на пазара от 1 ноември 2019 г. ЕСО има техническа възможност за преминаване към период на сетълмент 15 минути. С въвеждането на 15 минутен период на сетълмент, търговските участници следва да договарят своите сделки  за покупко-продажба на електрическа енергия на интервал от 15 минути и да ги известяват с тази резолюция в ЕСО. БНЕБ също следва да изпраща графиците за сключените сделки в пазарен сегмент ден напред и в рамките на деня на 15 минути. Цялостно решение за всички борсови оператори в Европа е преминаване на борсовата търговия на интервал от 15 минути, както и определяне на борсовите цени на 15 минути. Това са процеси свързани с интегрирането на пазарите на балансираща енергия, водещи до улесняване ефективната работа на пазара за сделки в рамките на деня, осигуряващи възможност за участниците на пазара сами да балансират при условия, възможно най-близки до реално време. Чрез въвеждането на хармонизиран период на уреждане на дисбалансите от 15 минути в Европа следва да се осигури подкрепа за търговията в рамките на деня и да се насърчи разработването на редица търговски продукти с еднакви времеви интервали за доставка.

ЕСО предложи на КЕВР промени в ПТЕЕ и въвеждане на някои от изискванията на Регламент (ЕС) 2017/2195 още от месец юли 2020 г. Всички изисквания на Регламента ще бъдат въведени с цялостна промяна в ПТЕЕ. ЕСО ще предложи на КЕВР проект на Правилата в следващите няколко месеца.

Да се върнем към по-ежедневните теми. Какви мерки осъществихте и осъществявате във връзка с извънредното положение, наложено с оглед на кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса и как се отрази това на Електроенергийния системен оператор?

Електроенергийният системен оператор направи необходимата организация за сигурното и непрекъснато функциониране на електроенергийната система в условията на извънредно положение. В дружеството бяха приложени всички препоръки на Световната здравна организация, Националния оперативен щаб в България, а впоследствие и разпоредбите на Закона за извънредното положение. Предприехме необходимите мерки за превенция разпространението на COVID-19. Направихме организация за обезпечаване на работния процес на техническия персонал в Централно и териториалните диспечерски управления и на оперативните служители в подстанциите на ЕСО, за да бъде гарантирано безпроблемното и качествено електрозахранване в страната.

За персонала, чието естество и специфика на работа го позволяват, бяха изготвени графици за дистанционна работа от домовете за периода на извънредното положение. Достъпът на външни лица в дружеството е ограничен. Осигурени са  дезинфектанти и индивидуални предпазни средства за служителите, които по графици са в офисите на дружеството. Извършва се регулярна дезинфекция на помещенията.

Има ли трудности, пред които очаквате да бъде изправено дружеството предвид предстоящия етап от либерализация на електроенергийния пазар и какво очаквате от новия регулаторен период ?

В дългосрочен план либерализацията се очаква да доведе до ефективното функциониране на пазара на електрическа енергия в условията на свободното ценообразуване, основаващо се на търсенето и предлагането.

Новата европейска законодателна рамка и новите пазарни правила, които налага тя, ще доведат до коректни ценови сигнали и подходящи стимули за инвестиции в нискоемисионно, гъвкаво и ефективно производство, и като резултат в увеличена  конкуренция и ефективно използване на ресурсите.

Изграждането на новия пазарен модел трябва да бъде съчетано с различни мерки на европейско и национално ниво, отчитайки спецификите на всяка държава членка, които да създадат необходимите условия за плавен преход. 

В процеса на изграждането на новия пазарен модел предизвикателствата  пред ЕСО се очаква да бъдат сериозни, но смятам че усилията, които полагаме по отношение интеграцията на пазарите, развитието на преносната мрежа и ефективното използване на ресурсите, съчетани със засилващото се регионално сътрудничество и партньорството ни с държавните институции и заинтересованите страни в сектора, ще допринесат за въвеждането на всички необходими мерки и успешното осъществяване на прехода.

Относно очакванията ми от предстоящия регулаторен период, първо бих искал да акцентирам, че за 2019 компанията отчита загуба от регулирани  цени в размер на 18 706 хил. лв. Като един от основните фактори за това, са по-ниските реализирани количества електроенергия, върху които се дължат мрежовите тарифи спрямо утвърдените в решението на Регулатора. В тази връзка ЕСО ще заяви компенсация през новия регулаторен период и се надявам, че Регулаторът ще подходи професионално, както многократно го е правил. Също така очаквам да се вземат предвид при утвърждаване на цените и отчетените добри резултати от изпълнение на Инвестиционната ни програма- близо 110 %  и на Ремонтната програма на дружеството – над 100% за базисната 2019 г. Предвид съществуващото потенциално влияние на CОVID 19 върху търговската дейност на компанията, ЕСО прогнозира намаляване електропотреблението, респективно това би довело до намаляване на приходите от мрежови тарифи, което ще повлияе върху финансовото състояние на ЕСО.  Смятам, че това съществено обстоятелство ще бъде отчетено от КЕВР при разглеждане на заявлението за цените за предстоящия регулаторен период.

регионална свързаност
проекти
нов пазарен модел
производство
ЕСО
Ангелин Цачев
По статията работи:

Маринела Арабаджиева