ENTSO-E алармира: До края на 2020 г. в ЕС може да има недостиг на ток, България е в най-рисковата група. Какво е решението?

Още в края на 2020 г. може да има недостиг на електроенергия в Европа. За това предупреждава ENTSO-E  в последното издание на прогнозата си за средносрочната  надеждност на електроенергийната система в ЕС (т.е. вероятността от прекъсване на тока), която беше предстaвена публично преди около седмица.

Според  европейската организация на системните оператори в страните от Европейския съюз, към 2020 г. „риск от недостиг на ресурси може да се появи само в няколко страни, включително България и някои острови като Кипър, Малта, Корсика и Крит“.

Конкретно за България в прогнозата е посочено кратко, но ясно, че има основание за тревога. "Резултатите от основния случай на изследването са повече или по-малко в съответствие с настоящите (2017-2018) нива (ако не и по-малко). Това може да се дължи на факта, че прогнозираният умерен растеж на търсенето е силно зависим от времето. Причината е, че делът на газификацията при домакинствата в България е нищожен и тенденцията се очаква да остане същата през следващото десетилетие", е посочено в документа.

В България и властите, и обикновените хора отдавна сме наясно с този проблем - електричеството е основен източник на енергия както за индустрията, така и за битовите потребители. А в същото време има огромни неравномерности в потреблението на енергия - обичайно през зимата, в т.нар. отоплителен сезон, потреблението на ток достига пикови стойности, които системата се затруднява да покрие.

Това се случи през зимата на 2017 г., когато България беше изправена пред напълно реален риск от режим на тока. При опитите да внесе електроенергия от съседните страни по линия на обмена, страната ни получи категоричен отказ. За да бъде осигурено вътрешното търсене, бяха приложени ограничителни мерки - беше спрян износът на ток.  

Заключението на ENTSO-E е, че само след две години има риск България да се окаже в ситуация, в която за период от четири часа тя няма как да покрие търсенето на електроенергия нито с местно производство, нито с внос. Казано по друг начин, има риск от режим на тока, макар и за кратко.

Това, че поради рисковете за надеждността на електроенергийна система, България е поставена в една група с рискови островни държави, които поради изолацията си винаги са имали проблеми с енергийната си сигурност, трябва да бъде прието от управляващите като тревожен сигнал и показва необходимост от адекватни и спешни мерки. Още повече, че ENSTO-E не е от организациите, които не проявяват склонност към преувеличения и излишно драматизиране при прогнозите си.

Според експертите решение има и то е във въвеждането на прозрачната политика на ЕС за т.нар. възнаграждения за капацитети.

Изследването на ENSTO-E  онагледява трансформирането на глобалния електропроизводствен микс, в който делът на възобновяемите енергийни източници в електропроизводството нараства до над 40% до 2040 г. от сегашните 25%. Ядрената енергия се увеличава умерено, но със значителна географска промяна.

Въглищата обаче остават най-големият източник на производство на електроенергия, въпреки че делът им намалява с течение на  времето, като разликата се покрива от потреблението на природен газ, сочи организацията на европейските мрежови оператори. Ако въглищните централи не запазят потенциала си, няма как в обозримо бъдеще да се гарантира надеждността на енергийната система специално в България, но и в редица страни от Източна Европа.

В същото време именно въглищните ТЕЦ са подложени на най-тежък натиск, принудени да се съобразяват с все по-високите екологични и климатични изисквания на ЕС. В момента, за да произведат един мегаватчас електроенергия, те трябва да купуват права за изпускане на въглероден двуокис (1,3 пъти за всеки произведен МВч електроенергия). Правото вече струва около и над 20 евро за тон СО2, т.е. толкова, колкото струват всички други преки разходи за производство на електроенергия.

Нагледен пример за ефекта върху въглищните ТЕЦ у нас е ситуацията с държавната ТЕЦ „Марица изток 2“. В момента заради условията, в които е оставена да работи, най-голямата ТЕЦ в България практически се намира в технически фалит. Без постоянната финансова подкрепа от страна на прекия й собственик Българския енергиен холдинг /БЕХ/, който вече втора година дава стотици милиони лева за закупуването на необходимото количество въглеродни квоти, централата ще спре да работи. Така обаче тя трупа все по-големи задължения към БЕХ - проблем, който  веднъж беше решен с  повишаването на капитала от страна на холдинга, но това е краткосрочно решение и не може да гарантира устойчива работа на държавния ТЕЦ.  В същото време експертите алармират, че ако нейните блокове с обща мощност 1620 мегавата спрат да работят, има реален риск от срив на енергийната ни система и поскъпване на електроенергията в страната.

Единствените големи ТЕЦ, които работят, без да трупат големи загуби, застрашаващи функционирането им, са „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица Изток 3“. И причината за това са толкова критикуваните им договори. Двете централи получават постоянни плащания за капацитет (т.е. да поддържат мощностите си в готовност), независимо от това колко електроенергия произвеждат. По този начин се гарантира, че те са готови винаги да произвеждат необходимото количество електроенергия. Ако ТЕЦ „Марица изток 2“ скоро не премине към подобен механизъм, тя няма как да работи.

За да избегнат рисковете за сигурността на снабдяването с електрическа енергия – най-вече рискове от недостиг на енергия в пиковите периоди на потребление или тогава, когато рязко намалее неподлежащото на диспечиране производство на възобновяема енергия, много държави-членки въведоха национални схеми за заплащане на капацитети. Най-просто казано, механизмите за капацитет гарантират постигане на определено ниво на сигурност на снабдяването чрез заплащане на производителите за разполагаемост на производствената мощност. За разлика от чистия пазар за енергия, където централите получават възнаграждение само когато произвеждат енергия, но не и за поддържаната разполагаемост.

Важно е да се знае, че повечето от половината държави в Европа прилагат 33 различни механизми за заплащане на капацитет, които са одобрени от Европейската комисия в съответствие с Насоките за държавна помощ за опазване на околната среда и енергетиката за 2014-2020 г. Например, само през февруари 2018 г. ЕК одобри нови шест механизма за заплащане на капацитети - в Германия, Франция, Италия, Гърция, Белгия и Полша.

Ако в България се въведе подобна прозрачна практика, тя може да доведе и до промяна на някои от изкривяванията в прилаганата в момента система за „студения резерв“. Например, на теория той би трябвало да играе същата роля като заплащането за поддръжка на капацитет, но на практика поддържа производители, които дори не успяват да включат генераторите си, за да произведат електроенергия, когато това е необходимо, както се случи през зимата на 2017 година.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Някой
    А кой ще ги плаща тези капацитети, всички по равно, би трябвало това да са потребителите които имат по-виаоко потребление през зимара
    Напиши отговор