НАЧАЛО » българия

274 собственици на малки слънчеви централи протестират срещу орязването на цените на тока от ВЕИ, построени по селската програма

fb
3E news
fb
18-05-2016 11:57:00
fb

Съществува риск Брюксел да започне процедура срещу България за това, че е излъгала, че е създала устойчива среда за развитие на възобновяемите източници на енергия, а всъщност проектите не са устойчиви. Както и за това, че средствата на европейски данъкоплатци са вложени в проекти, убити с решение на администрацията.

Вече има 21 дела подадени в съда в Страсбургза нарушение на правата на човека. Над 100 от малките фотоволтаични фирми пък са сезирали службата към ЕК отговаряща за развитие на селските райони.

Днес 274 собственици на малки фотоволтаични централи излязоха на протест пред Народното събрание срещу праграф 18 в Закона за енергетиката. По думите им те са поставени в условия на фалит, тъй като цената, по която  държавата изкупува енергия им е намалена с 500 %.

"Ние фалираме, защото промениха закона по който сме направили нашите централи", коментира Марияна Баева, собственик на малка фотоволтаична централа с мощност от 106 квт в с. Сноб. Центарлата е започнала да работи месец юни 2012 г. и четири години по-късно е на зягуба. "Не се печели, на голяма загуба сме. Когато започна да се прави, върху инвестициите, които направихме имаше 9% годишна възвръщаемост, но тази година ...печалба плюс възвръщаемост излаза на загуба от 18 хил.лв.", обяснява тя.

Преди пет-шест години собствениците на малки фотоволтаични електроцентрали са  сключили договори с държавата за изкупуване на тока за 20 г. Проблемът започва, когато през лятото на 2015 г., с промените в Закона за енергетиката и в нарушение, разбира се, държавата едностранно променя условията и намалява изкупната цена на тока с 500%. Промените в Закона за енергетиката не могат да уреждат промени в Закона за възобновяемите изтоници. Овен това, не може със закон да се определя цена, коментират представители на протестиращите.

На друго мнение е председателя на комисията по енергетика в НС – Делян Добрев, централите без право са получавали високите цени за тока, който произвеждат, в продължение на три години.„Това са централи финансирани с безвъзмездна помощ от ЕС - не изцяло, но на 70-80 %, а собствените средства са между 20 и 30 %”, каза Добрев. По думите му държавата ги спряла в първия момент, в който е разбрала, че има проблем.

Според протестиращите обаче от Реформаторския блок и АБВ отчитат грешката при гласуването на поправките в Закона за енерегтиката и са склонни да подкрепят исканията на протестиращите.

Исканията на собствениците на малките фотоволтаични централи са за корекция на ценовите нива, като се отрази самоучастието на всеки от тях в проектите, което е различно и варира между 20 и 60 на сто за всеки. Върху това самоучастие те искат връщане на определените по-рано 9% възвръщаемост и покриване на оперативните разходи от 21 до 27 ст. На квтч произведена електроенергия.

„Ние искаме покриване на оперативната себестойност за единица произведена електроенергия и да имаме нормативно признатите 9% възвръщаемост на самоучастието, на собствените инвестиции“, обясни представителят на протестиращите Мирослав Тошкин.

Сега малките фотоволтаични централи работят общо 8760 часа годишно, като производството над 1250 часа се изкупува на цена излишък, допълни той.

Тошкин отговори и на твърдението на председателя на енергийната комисия към парламента Делян Добрев, според който цената по която централите произвеждат била по-висока от пазарната на енергийната борса.

„Енергийната борса работи от няколко месеца. Тя не представлява повече от 8 до 10 процета от търгуваната енергия и не представлява реалната пазарна стойност. Борсата в момента не е показател за реална пазарна цена. Освен това има различни пазарни цени – пикова, средна пазарна цена, среднопретеглена, извънпикова и т.н. Коя точно пазарна цена сравнява той? Той (Добрев) посочи, че ние три години сме били работили с пълна субсидия. Ние сме работили по нормативни документи, приети от държавните органи и агенциите към тях. Не сме нарушавали по никакъв начин законодателството“, каза Тошкин.

Той обясни, че от една страна собствениците на малките фотоволтаични централи не могат да спрат производството, заради ангажиментите си към Държавен фонд „Земеделие“, но от друга страна заради промените в Закона за енергетиката реализират значителна оперативна загуба, което на практика ги изправя пред единствената възможност – фалит.

В допълнение от инициативния комитет на протестиращите обясниха, че по казуса е проведена и среща с Комисията за енергийно и водно регулирана (КЕВР) Иван Иванов, който ги е уверил, че произведената от тези 274 малки фирми електроенергия не влияе върху цената на тока

В случая става въпрос за една несправедливост, за един административен абсурд. След като тези проекти са одобрени от Държавен фонд земеделие от една страна фирмите са ангажирани да извършват определени разходи, заложени в бизнес плана и те трябва да бъдат не само в годината на субсидиране, но и през следващите. Има 5-годишен мониторингов период и 25 годишен срок на експлоатация на тези централи. От една страна трябва да се правят разходите, от друга страна преди 10 месеца законодателя прие едно решение, с което намали драстично цената – между 250 и 500 процента. В момента тези 274 фирми са притиснати като в менгеме между тези две решения. Ние не може да спрем централите, задължени сме да работим от ДФ Земеделие, а всеки киловатчас произведена електроенергия от централите реализира оперативна загуба. Това е недомислица, недоглеждане от страна на депутатите в енергийната комисия, тъй като те не са вникнали в същността при гласуването, тъй като това бе в комплект с други промени в закона за енергетиката. Това е едно порочно решение, което искам да бъде променено. На този етап имаме отказ от председателя на парламентарната комисия по енергетика за промяна на този параграф 18. Този параграф е направен на базата на едно писмо от ЕК към ДФ Земеделие. В това писмо никъде не се говори за бенефециенти“, каза Тошкин.

Малките фотоволтаични централи все още успяват по някакъв начин да се закрупят, тъй като става въпрос лично имущество. Те обаче няма да издържат повече от месец-два, след което ще последват фалити, защото няма да могат да покриват оперативните разходи. Нови собственици на активите за милиони съответно ще станат банките.

В допълнение съществува опасност Брюксел да започне процедура срещу България за това, че е излъгала, че е създала устойчива среда, а всъщност проектите не са устойчиви, както и за това, че средствата на европейски данъкоплатци са вложени в проекти, убити с административно решение.

Над 100 от малките фотоволтаични фирми вече са сезирали службата към ЕК отговаряща за развитие на селските райони. Реакция при всички случаи ще има, а 274-те собственика на малки сълнчеви централи ще продължат с протестите.

 

слънчеви централи
ВЕИ
Закон за енергетиката
По статията работи:

Маринела Арабаджиева