НАЧАЛО » българия

Как тръгна проектът „Цанков камък“ и как стигна до прокуратурата

fb
3E news
fb
16-08-2017 09:50:00
fb

Хидровъзел „Цанков камък“ е разположен на р. Въча и е част от каскадата „Доспат - Въча“. Опашката на язовира достига до гр. Девин.
До построяването на хидровъзела по протежението на реката се експлоатират 6 ВЕЦ-а с обща инсталирана мощност от 446 МВт и годишно енергийно производство от 543 Гвтч.

„Цанков камък“ включва следните съоръжения -   язовир и нова деривационна централа – ВЕЦ „Цанков камък“ с мощност 80 МВт. За пръв път на български язовир е изградена уникална бетонно-дъгова язовирна стена с двойна кривина. Височината на язовирната стена е 130,5 метра, а дължината по оста на короната е 480 метра. Язовирното езеро е с дължина 15 километра и  с общ обем за 111 млн. куб м и полезен обем от 41 млн. куб м. Изграден е и подземен напорен тръбопровод с дължина 540 метра.

Хидровъзел „Цанков камък“ се изгражда по механизма „Съвместно изпълнение на проекти“, в съответствие с международни споразумения за опазване на околната среда, по които България е страна – Протокола от Киото и Меморандум за разбирателство за съвместна реализация на проекти между България и Австрия.

Става въпрос за механизъм, при който спестените след въвеждането в експлоатация на съоръжението въглеродни емисии да се продават на Австрия и приходите от това да влизат в Националната електрическа компания /НЕК/, която е определена от българското правителство за инвеститор в проекта.

Проектът стартира при правителството на Симеон Кобургготски. Финансовите споразумения по проекта на обща стойност 220 млн. евро са подписани през 2003 г.

Финансирането на проекта

Общата стойност на проекта Хидровъзел Цанков камък е 220 милиона Евро. Финансирането на проекта е чрез банкови кредити, осигурени без държавна гаранция. На 14 ноември 2003 г., Виена са подписани договорите за финансиране. За  половината  от сумата  (100  млн.   Евро)  е осигурен  експортен  кредит, гарантиран от австрийската банка Oesterreichische Kontrolbank Aktiengellschaft   (OeKB). Останалите 120   млн. Евро се осигуряват чрез търговски кредит. Схемата на цялостното финансиране включва следните основни участници:

    - VA TECH Finance - Водеща банка-организатор;
    - Bank Austria   Creditanstalt - Банка-организатор   на  експортния кредит в размер на 100 милиона евро с участници Fortis Bank, Raiffeisen Zentralbank, Societe Generale;
    - Credit Suisse  First  Boston - Банка-организатор  на търговските кредити;

Oesterreichische Kontrolbank Aktiengellschaft (OeKB) осигурява експортна застраховка, покриваща политическия и търговски риск на експортния кредит в размер на 100 милиона Евро.OeKB също снабди сделката с презастраховка от четири допълнителни експортни кредитни агенции: Coface от Франция; Hermes от Германия; EKN от Швеция и Egap от Чешката република.
 
Сделката има 16-годишен срок.

Екологичната част на сделката

Чрез проекта Хидровъзел Цанков камък ще се намалят емисиите на парникови газове, основно въглероден диоксид СО2, както и другите атмосферни замърсители - серни и азотни окиси и прах, които се отделят от заместените от работата на тази нова мощност маргинални базови ТЕЦ в електроенергийната система на страната.

Съгласно Протокола от Киото, в периода от 2008 до 2012 г. включително, Австрия и България са задължени да намалят емисиите на парникови газове. Проектът дава възможност спестените емисии на СО2 да се предоставят на Австрия за изпълнение на нейните задължения по Протокола от Киото. Редуцираните емисионни единици ще се заплащат от Австрия на България по цена 10 долара за тон редуцирани емисии.

Докладът за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) е изготвен съгласно българското законодателство и е приет от Министерството на околната среда и водите през м. октомври 2002 г.

Прогнозните редуцирани емисии от ТЕЦ, при експлоатацията на каскада Доспат-Въча, след изграждането на Хидровъзел Цанков камък и рехабилитацията на останалите четири централи, е 228 000 тона СО2 годишно.


Изпълнителите на проекта

Изпълнението на електромеханичната част на проекта се осъществява от австрийската фирма VA TECH HYDRO Gmbh&Co.

Изпълнението на строителните дейности е на Alpine Mayreder Bau Gmbh.

Компанията Verbundplan изпълнява инженеринговите услуги.

Подизпълнители са 10 български компании.

Значение за енергийната система

Хидровъзел „Цанков камък“ е предвиден за върхови и подвърхови товари, регулиране на честотата и бърз резерв при отпадане на основна мощност.

През 2004 г. са подписани договори с подизпълнителите, получени са разрешения за строеж и се извършват процедурите по отчуждаване на терени – фактическият старт на проекта. Това е и годината, в която сп. „Юромъни“ (през месец април) номинира хидровъзел „Цанков камък“ като най-добре структурирания проект на 2003 г.  

Разходите по проекта според официално издание на Министерство на енергетиката (Енергетиката на България 2001 – 2004 г.) са 71,3 млн. лв. към датата на отчета. Плановете са проектът да приключи през 2007 г. , а влизането в експлоатация – през 2008-2009 г.

Енергийният ефект се оценява на  производство на електроенергия в обем от 185 млн. кВтч годишно.


Оскъпяването на проекта

НЕК не е правила търг за инженер, а е избрала тази дейност да се изпълнява от нейния клон "Хидроелектроинвест". Без одобрение на инженера не се извършва никакво плащане, казват експерти. Трети вид контрол пък осъществяват банките, които кредитират язовира и веца.

Предварителната оценка на енергийната част на проекта е 220 млн. евро.

За изместването на пътя Девин – Михалково, което се реализира във връзка със заливане на участъка от съществуващия път според данни от 2009 г. оскъпяването е 41 млн. евро. Първоначално се смята, че общото оскъпяване ще е около 20 на сто, но закъснението от 2 години и непредвидените грешки впоследствие се изчисляват на над 70 млн. евро.

Крайната сметка обаче е: почти удвояване на цената за „Цанков камък“.   

Основната причина за закъснението на пуска на „Цанков камък“ е:  грешни геоложки проучвания.

През 2008 г. стана ясно, че проектът обектът се забавя с 18 месеца и се оскъпява с 12%. Решението за издигането му е било в последния момент, затова са използвани стари проекти, които не са осъвременени. Тектонски пукнатини изскочили в основата на язовирната стена при строителството. Това наложило препроектиране, допълнителни изкопи и бетон и довело до удължаването от 18 месеца. Най-голямото набъбване е при пътя Михалково-Девин и идва от това, че е избрано най-сложното и скъпо трасе заради язовира. От 41 млн. евро по проект той струва 120 млн. евро. Имало е общо 4 варианта за трасе, а е избрано най-скъпото.

Междувременно изтича срокът за кредитите и банките спират отпускането на заемите. Затова НЕК продължава финансирането със собствени средства.

В началото на 2010 г. язовирната стена е завършена напълно. Към края на годината тогавашният министър на енергетиката Трайчо Трайков обявии, че общата стойност на проекта "Цанков камък" е 476 млн. евро.


Дитмар Алута, председател на Надзорния съвет на „Алпине холдинг“ коментира през 2009 г., че една от особеностите на проекта е в това, че в Европа през последните 20 години подобен проект не е изграждан, а освен това е извършено и обучение на персонал.

„Втората особеност при реализацията на този проект се състои в това, че геоложките условия , геоложката даденост бе изключително лоша. Имахме особено големи проблеми при свързването на язовирната стена със скалите, защото те трябва да бъдат изключително твърди. Имахме много големи трудности със строителството на обходния път, тъй като там постоянно се получаваха свлачища, заради лошата геоложка структура и подпочвените води. Големи трудности срещнахме и в участъка на река Гашня. Става въпрос за това, че долината трябваше да се тампонира, защото там също имаше големи свлачища. Те ни принудиха да изравним цялата долина с пръскан бетон. Смятам, че тези трудности вече са преодолени и са под контрол“. *


Данаил Тафров, хидроенергиен експерт и изпълнителен директор на НЕК в периода 1999 – 2001 г.

По отношение на „Цанков камък“ трябва да заявя, че в световен мащаб няма нито един хидроенергиен обект, който да е завършен с първоначалната цена, по която е сключен договорът за строителство. Дори обекти „под ключ“ се променят, защото винаги излизат непредвидени обстоятелства. Те произлизат от това, че се строи дълбоко под земята и обикновено геоложките проучвания не могат да дадат точна картина. Истинската картина се разкрива, когато се разтворят земните пластове и когато трябва да се направят самите съоръжения. Хидротехническото строителство е най-сложното.

Хидротехническият тунел е по-тежък от пътния. Той трябва да бъде оразмерен и укрепен така, че да поеме планинския натиск, но много по-страшен се оказва факторът – вътрешен воден напор. Именно този напор определя и облицовката на хидротехническите тунели. Споменавам го, защото досега по отношение на „Цанков камък“ никой не обърна внимание на почти 600-метровия тунел, който в крайна сметка е изпълнен с една самоносеща тръба и е напорен. Това е напорният тръбопровод, по който постъпва водата в централата на „Цанков камък“.

Искам да подчертая още нещо и то е, че са абсолютно неточни и неправилни сравненията на чисто хидроенергийни обекти с централите, които се построиха на р. Искър. ВЕЦ-овете там са предназначени за производство на електроенергия (работят в основата на товарова диаграма) и не е правилно да се сравняват с хидроенергиен обект, като „Цанков камък“, чиято цел е комплексна, има акумулиращ характер, подобрява работата на следващите язовири от каскадата. Що се касае до електроенергията – това е другото предимство, че произвежда върхова енергия. Цялата каскада произвежда върхова енергия, а тя е най-ценна. Овладяването на върховата и подвърховата диаграма за диспечерите от Електроенергийния системен оператор и преди, а и сега е един от основните и най-трудни моменти в тяхната работа. Това е ценната страна на „Цанков камък“, а и на обекти като него.“

„Такива обекти като „Цанков камък“ трябва да се строят именно заради комплексния характер, защото водата в световен мащаб намалява, особено тук на Балканския полуостров, намалява. Тези, които се занимават с хидрология, неминуемо са забелязали, че през последните 30 г. може да се начертае една крива, която върви надолу, т.е. към намаляване на водните запаси“.**


Според съобщение на икономическото министерство от 2010 г. австрийската компания "Алпине бау" ще плати 10% от цената на строителството на хидровъзел "Цанков камък" вместо предвидените 3% неустойка за забавянето с около две години.  Договорката е постигната и подписана през октомври 2010 г. между тогавашния изпълнителен директор на НЕК Красимир Първанов (настоящ зам.-министър на енергетиката) и председателят на Надзорния съвет и управляващ партньор на "Алпине холдинг" Дитмар Алуга Олтиян.

С австрийската компания е договорено намаление с 10 млн. евро на т.нар.  цена за ескалация. Това е оскъпяването за натрупаната инфлация и поскъпването на материалите, което се предвижда във всеки голям проект. Досега тази добавка бе 26 млн. евро. Така НЕК  дължи 16 млн. евро на компанията, посочват тогава от икономическото министерство.

В документа е фиксирана крайната сума, за която изпълнителят "Алпине Бау" ще осъществи този проект - "379 милиона евро и нито стотинка повече", заяви тогава изпълнителният директор на НЕК Красимир Първанов. Договорено е строителството на обекта да приключи до 31 декември, а до май 2011 г. да се разсрочи плащането без лихви на суми в размер на 68 милиона евро.

Австрийската компания Alpine Mayreder Bau Gmbh вече не съществува, след като обяви фалит.

Цитатите от интервютата са от сп. "Енергиен наблюдател" - 2009 г. и 2010 г.

хидровъзел "Цанков камък"
ВЕЦ
язовир
НЕК
По статията работи:

Маринела Арабаджиева