НАЧАЛО » българия

Дефицит от 1,4 млрд. лв. заради определените от ДКЕВР цени прогнозира ИПИ

fb
3E news
fb
12-06-2014 04:10:00
fb

Крайният резултат от ценовата политика в сектор „Електроенергтика” през 2013 г. ще доведе до дефицит от 1,4 млрд.лв. до края на юни при това само за изкупуване на електоенергия от ВЕИ. Това коментира пред журналисти днес Калоян Стайков от Института за пазарна икономика(ИПИ).

Освен него трябва да се отчетат и огромните задължения на НЕК – кракосрочни в размер на 2,2 млрд.лв. и дългосрочни – 627 млн. лв. към септември 2013 г., както и загубите и липса на инвестиции в други държавни компании. Това се казва в доклада на ИПИ за регулаторната политика в сектор „Електроенергетика”, представен от Калоян Стайков. Според експерта последното ценово решение на ДКЕВР за ценовия период юли 2014 –юли 2015 г. може само да задълбочи проблемите и да създаде нови дефицити. Калоян Стайков не изключва и най-лошият сценарий – фалит на системата. В отговор на въпрос на 3e-news кой е най-лошият сценарий, той заяви, че това „фалит на системата, който не е изключен при това ценово решение на ДКЕВР”.

Ако трябва да обобщим регулаторната политика за 2013 г. с няколко думи, то те биха били произвол, непредвидимост липса на оценка на ефектите, популизъм и управленска зависимост, посочи той. В допълнение експертът изтъкна, че анализът на регулаторната политика на ДКЕВР показва погазване на европейските принципи и националното законодателство. Самата регулаторна комисия нарушава собствените си Наредби, което е изключително притеснително, коментира той.

През миналата година видяхме три ценови промени и трите без сериозни основания и трите насочени към постигане на социален ефект, но не и към постигане на баланс между компаниите в сектора. Тези решения нарушиха принципите за недискриминационни цени, основани на обективни критерии и определени по прозрачен начин, възстановяване на икономически обосновани разходи, забрана за кръстосано субсидиране между потребители и пазарни участници, справедливо прехвърляне на задълженията към обществото върху крайните потребители, създаване на стимули за ефективно развитие на мрежата.

Ценовото решение от март 2013 г.

Технологичните разходи например бяха намалени от 15 на 12 процента, което обаче повдигна въпроса как се правят инвестиции без технологични разходи? Как да се намалят загубите без инвестиции? Излиза, че това се прави без ясна оценка на ефекта от решението и традиционно подтискане на инвестициите през целия регулаторен период, отбеляза Калоян Стайков. 

През март беше засилено кръстосаното субсидиране между битови и небитови потребители, като крайните цени за небитовите потребители бяха увеличени с между 4,2 и 15,5%. В същото време бяха намалени цените за битовите потребители между 3,1 и 28,9%, тоест част от сметката на домакинствата беше платена от бизнеса констатира експертът.

От крайните цени бяха изключени икономически обоснованите разходи. Цената, на която продава НЕК се понижи. Това става без промяна на енергийния микс, без промяна на цените на които производителете продават електроенергия на НЕК. Всичко това създаде финансова дупка в НЕК, заяви Стайков.

Ценовото решение от август 2013 г.

Цените бяха променени отново през август 2013 г. Тогава решенията бяха доста по-обширни. Едно от тях беше за намаляване разходите в полза на обществото от 18,31 лв. на 16,37 лв./МВтч. Това доведе до дефицит в системата от 410,674 млн. лв. за ценовия период юли 2012-юни 2013 г.В този смисъл експертът окачестви решението на ДКЕВР като „странно”.

В същото време схемата за компенсиране на разходите за задължения към обществото с приходи от търговия с емисии остана недофинансирана и се очаква да доведе до дефицит от 371,1 млн.лв. в края на тази година. Този дефицит може да спадне до 300 млн., заради постъпленията от 70 млн. лв. от търговията с емисии, но все пак остава един дефицит от 300 млн.лв., посочи той.

Експертът припомни и дупката, която беше създадена в системата заради производителите на зелена енергия, което доведе до невключване на 192 млн. лв. , както и дефицит от 437 млн.лв. Отново продължава намаляването на технологични разходи и всичко това се случва на фона на обещанията на министъра на енергетиката за увеличаване на цената на въглищата. Само че в същото време регуаторната комисия намалява зената на конвенционалните централи, а министъра увеличава цената на въглищата. Тоест централите купуват по-скъпо енергийния ресурс, а ДКЕВР признава по-ниска цена, което естествено създава дефицит при тях.

Цената за пренос и достъп до мрежата за високо напрежение се дължи изцяло на по-ниската цена за достъп на ЕСО с 57,4%. В допълнение намалените цени на конвенционалните централи (ТЕЦ) не включват инвестиции, а в същото време има повишение на цената на въглищата, допълни експертът.

Наблюдаваме и дискриминация между пазарните участници. След решението НЕК продава електроенергията със 17,38 лв./МВтч по-скъпо на краните снабдители, а те я продават между 9,97 и 16,68 лв./МВтч по-скъпо. Има и намаляване на стимулите за развитие на мрежите. Признатите технологични разходи на две от електроразпределителните дружества (EVN и CEZ)бяха намалени от 12% на 10% и на 11% за Енерго-Про.

Ценовото решение от декември 2013 г.

С решението от декември миналата година според Калоян Стайков отново са нарушени отново недискриминацията между пазарните участници, създаване на стимули за инвестиции в  мрежите и на признаване и възстановяване на обосновани разходи. Според него това е и най-безумното решение на  регулатора, още повече, че е базирано на доклад, който повече от 6 месеца никой не е виждал.

След решението на ДКЕВР НЕК купува по-евтина електроенергия, но я продава с 4,58 лв./МВтч по-скъпо на крайните снабдители. Това според него може да доведе до загуби при потребление на домакинствата под 63,3% дневна енергия и под потребление на небитовите потребители под 95,% дневна електроенергия. Заедно с това беше понижена и цената за пренос през мрежата за високо напрежение с 57,3%, като тази такса сега се събира от ЕСО, припомни експертът.

Въз основа на този невиждан от нико доклад  бяха намалени и стимулите за развитие на мрежите, като технологичните разходи за ЕРП-та бяха намалени отново от 10% на 8% за EVN и CEZ и на 9% за Енерго-Про.

Съответно бяха изключени и икономически обоснованите разходи за пореден път. Ценитеза разполагаемост на АЕЦ, ТЕЦ „Марица Изток 2” и ТЕЦ „Варна” бяха намалени, без предвиждане на инвестиции, които да позволят това.

Изводите

Крайният резултат от ценовата политика в сектор „Електроенергитика” през 2013 г. не е изнанадващ, коментира експертът. По предварителна прогноза според него натрупаният дефицит до края на юни 2014 г. ще е над 1,4 млрд.лв. само за изкупуване на електроенергия от ВЕИ. Освен него трябва да се отчетат и огромните задължения на НЕК – краткосрочни в размер от 2,2 2 млрд.лв. и дългосрочни от 627 млн.лв.към септември 2013 г. Към това трябва да се прибавят и загубите и липсата на инвестиции в други държавни компании.

За разрешаване на натрупаните проблеми не са необходими революционни промени, смята Калоян Стайков. По думите му е необходимо точна оценка на необезпечените разходи и създаване на механизъм за споделянето им между крайните потребители и пазарните участници. Това, разбира се ще доведе до увеличаване на цените на електроенергията, но въпросът по-скоро не е в това. Ако има социален проблем, то той трябва да се реши чрез социалната система, а не чрез цената, посочи експертът.

За съжаление последното ценово решение на за ценовия период юли 2014 – юни 2015 г. единствено би задълбочило проблемите, като създаде нови дефицити прогнозира Калоян Стайков.

В подкрепа на думите си експертът обясни, че последното ценово решение на регулатора практически предвижда:

Намаляване на размера на средногодишната продължителност на работа с 50% за вътярните и фотоволтаичните централи, която се изкупува на преференциална цена. Това обаче ще доведе до нов дефицит от 541 млн. лв.

От предоговарянето надългосрочните договори с ТЕЦ „ЕЙ И ЕС 3С Марица Изток 1” и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток3” – нов дефицит от 424 млн. лв.

Дефицитът от непризнаването на технологичните разходи на ЕРП-та при цена от 30 лв. за МВтч ще е 30 млн.лв.

От непризнаването на разходите за балансираща енергия ще се формира дефицит 65 млн. лв.

180 лмн. Лв. ще е дефицитът заради риска от заплащане на технологични разходи от ЕРП-та по пазарни цени.

От компенсирането на разходи за изкупуване на електроенергия от ВЕИ от предходните периоди недостигът ще е 79,5 млн.лв.

Всичко това на фона на задължения от 1,4 млрд.лв., коментира експертът, като не изключва, че ако не се вземат мерки електроенергийната система ще фалира.

 

 

ИПИ
ДКЕВР
електроенергетика
По статията работи:

Маринела Арабаджиева