НАЧАЛО » българия

Приоритетите на кабинета в енергетиката: сигурност, либерализация, развитие на АЕЦ и дерогация на еконормите за ТЕЦ

През първата половина на 2017 г. държавната енергетика показва много добри финансови резултати – паричният ресурс в дружествата е 1.184 млрд. лв., НЕК е с печалба при 94 млн. лв. загуба през полугодието на 2016 г., посочи министър Петкова

fb
3E news
fb
15-08-2017 01:00:00
fb

Гарантиране на енергийна сигурност, продължаване на финансовата стабилност на дружествата в сектора, пълна либерализация на пазара на електроенергия и природен газ, продължаване живота и увеличаване мощността на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“ по най-подходящия, икономически обоснован начин, активна подкрепа за големите горивни инсталации в кандидатстването за безсрочна дерогация от новите екологични норми приети от ЕК, изготвяне на нова Енергийна стратегия – това са основните теми, по които работи Министерството на енергетиката през новия управленски мандат. Приоритетите на министерство на енергетиката в настоящата управленска програма са свързани с надграждане на проектите от предишния мандат,  обяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова на пресконференция.

На първо място министър Петкова постави проектите, касаещи енергийната и национална сигурност и съответно свързани с наличието на собствени енергийни ресурси. Ще гарантираме енергийната сигурност чрез собствен добив и изграждане на междусистемните връзки, подчерта тя.

В най-скоро време (до края на септември) се очаква стартирането на втори етап от проучванията нефт и газ в блок „Хан Аспарух“. Компанията Shell също се готви за старт на проучванията на блок „Силистар“, обяви министър Петкова. До края на годината се очаква нов старт и на търг за проучване на блок „Терес“, за който досега не се намери кандидат.

Без необходимата инфраструктура няма как да гарантираме диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ, стана ясно от думите на министър Петкова. В този смисъл акцент в работата на Министерството на енергетиката остава изграждането на междусистемните връзки със съседните държави, които ще ни дадат възможност и да реализираме концепцията си за изграждане на газоразпределителен център. Затова изграждането на междусистемните газови връзки със съседните страни (интерконекторите Гърция-България; Турция-България; България-Сърбия и България-Румъния) остават сред основните задачи на енергийното министерство.

Без изграждане на съответстваща газова инфраструктура няма как да бъде постигната диверсификация на енергийните източници и съответно постигане на енергийна сигурност по отношение на газовите доставки,  отбеляза министърът на енергетиката. В тази връзка най-големият проект, който ще продължи да е в центъра на вниманието е изграждането на газоразпределителен център (газов хъб „Балкан“), обясни министърът. Петкова припомни, че това строителството на газов хъб „Балкан“ се подкрепя от ЕК, която осигурява и средства за предпроектно проучване.

„До края на този месец ще бъде обявен търг за изпълнител“, заяви министър Петкова. Тя обясни, че има малко забавяне по обявяване на процедурата, тъй като от българска страна са поискали от ЕК известно удължаване на срока, за да могат да бъдат включени в проекта всички изходни и входни точки. В резултат ще има малка промяна на техническия проект, а вероятно и на финансовите параметри.

Либерализацията на електроенергийния и газов пазар се очаква да се случат към края на настоящата 2017 г. - началото на 2018 г., стана ясно от думите на енергийния министър. Петкова не спести факта, че страната ни е на едно от последните места в Европа по отваряне на пазара.  

В момента в диалог със Световната банка се доизясняват няколко въпроса, свързани с преминаването към пълна либерализация на електроенергийния пазар у нас – референтната цена, която ще бъде въведена, договорите за разлика и по механизма за защита на уязвимите потребители. До края на годината предстои да бъдат подготвени и законодателните промени за въвеждането на пълната либерализация на пазара, допълни министърът.

Либерализацията на газовия пазар е свързана с осъществяването на двата основни приоритета – доизграждането на газовата инфраструктура и осъществяване на междусистемната свързаност, обясни министърът, като припомни, че това касае и диверсификацията на доставките от различни източници на синьо гориво.

Министър Петкова припомни и успешния старт на БНЕБ по време на предишния мандат, като обясни, че в момента предстои интегрирането й към съседните пазари.

В областта на ядрената енергетика проектите, които ще се осъществяват касаят бъдещето на АЕЦ „Белене“, завършване на процедурата по удължаване на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“, както и старта на строителството на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО).

До края на септември трябва да имаме ясна визия за това как ще бъде оползотворено по най-добрия начин оборудването за АЕЦ „Белене“, подчерта министър Петкова. Тя отново акцентира върху убеждението на правителството, че проектът може да бъде реализиран само на пазарен принцип - без държавна гаранция и без дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия. Предстои активите и пасивите да бъдат обособени в отделна компания, която ще бъде предложена за приватизация в началото на следващата година. „До края на годината ще бъде решено как ще бъде оползотворено оборудването за АЕЦ „Белене“,  каза Петкова. „По отношение на този проект нямаме право на грешки“, беше категорична министър Петкова, като припомни, че до средата на септември се очаква анализът на БАН, включващ и предложения за икономически най-ефективно използване на оборудването.  

По отношение на АЕЦ "Козлодуй" проектът, върху който ще се съсредоточи вниманието да грая на годината е свързан с увеличаване на мощността на 6 блок на централата до 104%. Разбира се, продължават дейностите по удължване на живота на двата хилядника. В частност документацията за 5 блок вече е в АЯР, очаква се това да стане реалност и за 6 блок.

Екипът на БАН ще трябва да представи през следващия месец и най-добрите насоки за развитие енергийната стратегия до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. „За тази цел разчитаме на научния потенциал на БАН“, обясни тя. Петкова припомни, че има постигнато съгласие с парламентарно представените партии и вече са излъчени от тяхна страна експерти, които също ще вземат участие в разработването на бъдещата енергийна стратегия. „Секторът се нуждае от стабилност“, коментира министърът. Като предизвикателство за екипа на енергийното министерство остават дейностите, свързани с големите горивни инсталации, които осигуряват 40% от производството на електроенергия в страната.

„Всички парламентарно представени партии се обединиха около становището за получаване на дерогация (от ЕК) и нашата амбиция е тя да е безсрочна“, каза министър Петкова. Тя припомни, че в Министерството на енергетиката е създадено координационно звено, което да подпомага големите ТЕЦ-ове в искането им за дерогация от новите завишени екологични норми. Всяка от централите трябва да кандидатства индивидуално за толагане на ограниченията, като представи анализ. Всеки от тези документи трябва да докаже, че инвестициите от изграждането на нови инсталации, свързани с новите европейски изисквания за серни и азотни емисии, както и проследяването на изхвърлянията на живак ще са много по-високи в сравнение с ползите за околната среда. Тези централи осигуряват около 40% от електроенергията в страната и продължаването на тяхната работа ще е сериозно предизвикателство пред нас, подчерта енергийният министър.

Строителството на Национално хранилище за радиоактивни отпадъци ще започне през август, каза още Теменужка Петкова. Министърът на енергетиката припомни, че страната ни е поела ангажимент още през 2005 г., а през месец май т.г. е получено и разрешение за строеж.

Задълбочаване на усилията за финансова стабилност в сектора също е една от важните задачи пред екипа на Министерството на енергетиката. През първата половина на 2017 г. държавната енергетика показва много добри финансови резултати – паричният ресурс в дружествата е в размер на 1.184 млрд. лв. и той се поддържа така вече втора година. Националната електрическа компания отчита 27 млн. лв. печалба от оперативна дейност през полугодието. Загубата преди данъци е сведена до 1 млн. лв., за разлика от 94 млн. лв. през 2014 г.

енергетика
либерализация на енергийния пазар
Световна банка
енергийна сигурност
АЕЦ Козлодуй
АЕЦ Белене
АЕЦ К
По статията работи:

Маринела Арабаджиева