Смисълът на Зелената сделка е да бъдат мобилизирани частни инвестиции

Европейските фондове и схемите за подпомагане, всички финансови инструменти ще следват приоритетите, залегнали в Европейската зелена сделка, съобщи Мария Трифонова, преподавател в  Стопанския факултет на Софийски университет и гост-изследовател на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) на кръгла маса “България и Европейската зелена сделка”. Събитието бе организирано от софийския офис на Европейския съвет за външна политика с основна цел да  идентифицира рисковете, възможностите и подходите в държавите членки на ЕС по линия на изпълнението на Европейската зелена сделка.

Финансирането, което ще достигне до България няма да е достатъчно да се финансира тази голяма трансформация. Идеята е да се мобилизира частен капитал и допълнителни инвестиции.  Според данни на МОСВ от 2012 г. само 43 млрд. евро са необходими за инвестиции във водния сектор, но такива пари няма никъде дори и по Европейската зелена сделка, коментираха участници във форума. Затова привличането на допълнителен ресурс ще е най-голямото предимство на всеки проект, който се реализира за зелена трансформация.

Европейската зелена сделка вече се случва. Затова страната ни трябва да е подготвена и да реагира бързо на възможностите, които предоставя тя, каза още Мария Трифонова. По думите ѝ български фирми и в момента участват в чужди пазари за възобновяеми енергийни мощности, вместо да работят у нас. Тя призова „да говорим открито и навременно за българските проекти по Зелената сделка“, защото обществото е готово и очаква този разговор.

Европейската зелена сделка  не изисква секторна промяна, а цялостна трансформация на икономическия модел в страната, обясни Трифонова. Бъдещата конкурентоспособност ще се определя от новите технологии, допълни Трифонова. Тя добави, че европейските и световни конкуренти ще въвеждат нисковъглеродни технологии и затова българските компании трябва мислят как да участват в тези нови иновативни модели.

Европейската зелена сделка ще окаже сериозно влияние върху въглищните райони, но тя засяга и всяка една община, всяка община трябва да има подготовката да мобилизира допълнителен финансов ресурс.

Според Юлиян Попов, старши политически съветник на Европейската климатична фондация не бива да бъркаме конвенционалната политика за опазване на околната среда с целите на Европейската зелена сделка. Едно е да говорим за мръсния въздхуха на София, друго е за справяне с въздействието на изкопаемите горива. Темите са свързани, но трябва да правим разлика. Той подчерта, че Европейската зелена сделка не е само проект за климата или околната среда, а е широка стратегия за икономическо развитие и модернизация за поколения напред. Това е шанс за България да трансформира икономическия си модел и да привлече инвестиции в индустрии с по-висока добавена стойност и значително да подобри стандартите на живот на отделните домакинства.

В тази борба е важно да се откроят първо компаниите, които се ползват от политически протекции, второ, тези, които се възползват от еврофондовете и ще запазят конкурентоспособност и трето, компаниите иноватори, които допринасят най-много за промените и за зелената трансформация.

Европейският съвет за външна политика и изследователската агенция Алфа Рисърч представиха последното си проучване от преди няколко дни с допитване за нагласите на хората и познаването на Европейската зелена сделка.

Въпреки мълчанието на политиците за Зелената сделка през последната година, българското общество смята мерките по нея за спешни и приоритетни. Огромна част от българите – 85%, смятат, че климатичните промени и глобалното затопляне са проблем от изключителна важност. Националното представително допитване е проведено сред 1007 пълнолетни българи в края на януари т.г. и проследява нагласите и очакванията за основните аспекти на Зелената сделка, както и различните бизнес модели за постигане на заложените в нея цели.

„Българската политика е огромен длъжник на обществото, което е доста по-напред като мислене и като очаквания по отношение на климатичните политики“, каза Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика при представяне на проучването преди няколко дни. Според нея българите очакват повече по темата за Зелената сделка от политиците особено в предстоящата предизборна кампания. Над 70 процента от запитаните смятат, че мерките срещу климатичните промени трябва да бъдат приоритетни в политическите програми на партиите.

Цялото проучване може да намерите ТУК.