Само с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия

Автор: Боян Рашев, sustainability.bg

През 1972 г. излиза фундаменталният труд на Римския клуб „Границите на растежа“, който предупреждава, че светът лети към ресурсна и екологична катастрофа. След година, като че да потвърди прогнозата, се случва Арабската криза и ОПЕК налага ембарго върху търговията с нефт. Западната цивилизация е заплашена и политическото решение е ясно: Трябва да се отървем от зависимостта си от фосилни горива!

В този момент основен кандидат-спасител се явява зараждащата се ядрена енергетика, докато за ВЕИ по-скоро се говори. Благодарение преди всичко на ядрените централи, делът на нисковъглеродните енергийни източници (хидро, ядрена и ВЕИ) в глобалното потребление нараства от 6.1% до 13.1% в периода от 1973 до 1995 г. Те буквално унищожават старата въглищна и нефтена енергетика в много страни, а в някои – Франция, Белгия, Швеция – за десетилетие достигат до над 50% дял в електропроизводството. И всичко това при най-добрите показатели за чистота и безопасност на единица произведена енергия.

За съжаление няколко фатални инцидента, особено катастрофата в Чернобил, дават достатъчно емоционални аргументи на противниците й и ядрената енергетика буквално спира. Дори появата на климатичните политики с Конвенцията за климата от 1992 г. и нововъзникналата нужда от още по-масово и спешно внедряване на нисковъглеродна енергия не я спасяват. За нов спасител на света са обявени ВЕИ. В резултат днес ВЕИ енергетиката вече празнува първия терават инсталирани мощности от слънце и вятър (виж графиката по-долу), докато ядрената стагнира около 300 GW въпреки доказания си ефект върху ограничаването на фосилните горива.



ВЕИ растат безспирно – звучи страхотно, нали? Да, ама има някои подробности.

Първата е цената. Само капиталовите разходи възлизат на 2.3 трилиона долара. А към тях трябва да добавим субсидираните тарифи и инвестициите в електропреносната мрежа, които са нужни, за да може тази енергия да достигне до потребителя – още трилиони. Нямам точните числа, но съм абсолютно убеден, че общата сметка от 2000 г. до днес надвишава 4 трилиона долара.

По-интересен обаче е резултатът. А именно, от 1995 до 2017 г. делът на нисковъглеродните източници на енергия в глобалното потребление се е увеличил от 13.1% до 14.8% (виж графиката по-долу). Тоест, резултат практически няма!


Как става така? Ядрената енергия достига пиковия си дял от 6.3% от глобалното потребление около 2000 г. и оттогава бавно спада. Инвестициите в нея замират, а големи страни като Германия даже затварят работещи реактори, така че няма нищо учудващо. Парите на планетата са крайни – когато трилионите текат към ВЕИ, някъде другаде се получава недостиг. Делът на нисковъглеродната енергия даже започва да спада и през 2007 г. достига минимум от 12.3%. Факт, в последните 10 години той се качва до 14.8%, но за този ръст голям дял имат хидроенергията и биомасата, които обаче са с ограничен потенциал.

Въпросният терават инсталирани мощности на слънце и вятър осигуряват едва 2.6% от глобалното енергийно потребление през 2017 г.

Забележете, че енергийното потребление през същата година е нараснало с 253 mtoe спрямо 2016 г. като 173 от тях са осигурени от ръст на фосилните горива и само 63  – от ръста на слънцето и вятъра, тоест първите все още нарастват много повече в абсолютни стойности от ВЕИ. Нещо повече, въпреки огромните инвестиции и субсидии във ВЕИ, в Европейския сюъз нисковъглеродните източници даже отчитат относителен спад от 0.5% през последните 3 години (BP Statistical Review of World Energy, 2018), което естествено води до ръст на емисиите на СО2. И той неизбежно ще продължи, докато имаме стабилен икономически растеж.

Оптимистичната прогноза на BNEF е, че следващият терават щял да бъде инсталиран за 5 години и да струва „само“ 1.23 трилиона долара. Правят се даже прогнози за 100% ВЕИ до 2050 г. Тук е добре да се замислим за секунда, защото мащабът на подобна глупост е шокиращ: Някакви „експерти“ се надяват, че през следващите 33 години можем да имаме ежегоден скок на дела на нисковъглеродните източници, равен на скока им общо в последните 33 години. Ама вие сериозно ли!?

Първо, дори и с този втори терават слънцето и вятърът пак няма да произвеждат толкова енергия, колкото 0,3 теравата ядрени централи. Второ, не мисля, че той изобщо ще се случи, защото парите все по-видимо текат в друга посока – обратно към фосилните горива.

И най-важното, ВЕИ всъщност са най-добрият приятел на фосилните горива, защото колкото повече навлизат те в една енергийна система, толкова по-жизненоважна е нуждата от подсигуряваща мощност на газ или въглища. Примерът Германия най-ярко изобразява този ефект. Графиката по-дoлу ясно показва, че в периода 2002-2017 г. инсталираната мощност на слънце и вятър бурно расте – от 12 на 100 GW. Въпреки, че енергийното потребление не се изменя особено, инсталираната мощност от фосилни горива не намалява – даже расте от 75 на 80 GW. Това ли е целта?


Логиката е проста: Защо потребител да инвестира в собствени ВЕИ, при положение, че цената на електроенергията по време на пиковото им производство – грее ярко слънце или духа силен вятър – все по-често е отрицателна, което е масово явление на наситените пазари. Тоест, енергийните компании му плащат да потребява, точно когато той би произвеждал най-много собствена енергия. Та тази инвестиция ще носи отрицателна възвръщаемост, нали?

Всъщност, най-голямата субсидия за ВЕИ е приоритетното използване в мрежата – иска или не, всеки системен оператор е длъжен да поеме първо тях за сметка на всички останали източници и без значение дали има нужда. Това е гигантско пазарно изкривяване, което скоро ще бъде прекратено и ще сложи край на бума им.

Накрая ще завърша с традиционната прогноза: Нисковъглеродните източници нямат никакъв шанс да достигнат и 20% от глобалното потребление на енергия преди 2030 г.

Защото само с ВЕИ Въглеродното Елиминиране е Илюзия!

Уточнение на автора: Текстът не може да се възприема като положителна позиция за проекта АЕЦ Белене!







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
4 коментари
  • 0 0
    4
    Anonimen
    Защо авторът събира кап разходи със субсидиите, които отиват за амортизирането на същите тези разходи. АЕЦ не се ли нуждае също от приоритетен достъп до мрежата, можем ли да не му изкупим енергията днес защото има много вода във ВЕЦ. АЕЦ не се ли нуждае от субсидии, Козлодуй е получил сто процента субсидия за капиталовите разходи, ако приложим същото върху веи? И колко са реалните разходи на кв/ч на ГЕЦ стояща в резерв? Нищожни.
    Напиши отговор
  • 0 0
    3
    Някой
    Не, няма смисъл, няма да се получи. По-добре да се откажем. Да видим, може пък да не се изпържи, климатът е термодинамична система, една от най сложните, никой не може да предвиди какво точно ще се случи, може да замръзне, може и някаква обратна връзка да компенсира затоплянето. Пък и това ще е след поколения, да го мислят внуците, не е наш проблем. В България пораженчески то мислене е много на почит.
    Напиши отговор
  • 0 0
    2
    Някой
    Не, няма смисъл, няма да се получи. По-добре да се откажем. Да видим, може пък да не се изпържи, климатът е термодинамична система, една от най сложните, никой не може да предвиди какво точно ще се случи, може да замръзне, може и някаква обратна връзка да компенсира затоплянето. Пък и това ще е след поколения, да го мислят внуците, не е наш проблем. В България пораженчески то мислене е много на почит.
    Напиши отговор
  • 0 0
    1
    Ивайло Димитров
    Хе - хе. Най-после адекватни разсъждения се появиха.
    Напиши отговор