НАЧАЛО » българия

Разходи за 25 млн. лв. ще има EVN при старта на балансиращият пазар

ДКЕВР е глух за предложенията на компанията за работата на специалните балансиращите групи

fb
3E news
fb
04-02-2014 09:19:00
fb

25 млн. лв. са прогнозните разходи, които трябва да направи EVN, за да може реално да работи балансиращият пазар у нас. Това обясни на семинар край Стара Загора председателят на управителния съвет на EVN Йорг Золфелнер. Според сметките на компанията в началото се очаква разходите й за балансиране да бъдат около 5% от признатите им от ДКЕВР разходи и поетапно се намалят до 3 на сто.

В същото време участниците в този пазар дори нямат яснота как той би тръгнал реално, защото енергийната комисия не отговаря на запитванията им. В момента у нас имаме един неработещ балансиращ пазар с въведени административни механизми. Тези механизми на практика са си глоби за компаниите, обясни Илина Стефанова, началник отдел „Енергийна политика и околна среда“ в EVN. Тя допълни, че при сега зададените правила ако дадена балансираща група й се наложи да закупува електроенергия тя ще трябва да го прави на цена от 186 лв./MWh. Ако пък има излишък в производството й той ще се продава на 29 лв./MWh. Чрез пазарни механизми можем да намалим тези разходи за небаланси, а чрез административни можем да ги максимизираме, обясни и Золфелнер. Никой от ДКЕВР обаче не казва на каква база са оформени тези цени, само се затвърждават неясните правила, по които се прави балансирането, обясниха от EVN. Въпреки това от дружеството са направили тест на балансиращият пазар, който им е отнел около година.

В момента EVN има издадени четири различни лицензии за балансиращия пазар, заяви Стефанова. Едната е за доставчик от последна инстанция, втората е за краен снабдител, третата е за координатор на специална балансираща група за компенсиране на технологичните разходи в електроразпределителната мрежа. Последната лиценза е за балансиране на производството от възобновяеми енергийни източници и когенерациите.

По време на тестовия период се оказа, че оптималният вариант за работа на пазарът е ако доставчикът от последна инстанция се отдели от останалите три групи. Участниците в тези три балансиращи групи пък могат да се обединят, за да може максимално да се намалят небалансите в системата – така всъщност и по-малко ще се налага на групата да плаща скъпата енергия при недостиг.

Този вариант на балансиращ пазар е бил разработен и одобрен от електроразпределителните компании и ЕСО допреди месец. През януари обаче ДКЕВР е постановил, че специалната балансираща група на ВЕИ производителите трябва да е отделена от останалите и не може да се включва в тях. От решенията на регулатора на този етап става ясно, че намерението е да се правят не смесени групи, ами те да бъдат еднородни – само крайни снабдители или само производители на ВЕИ. Подобна регулация обаче ще доведе до по-сериозен дисбаланс в производството и потреблението на ток у нас. При този принцип некомпенсираните балансиращи разходи за краен снабдител и мрежа могат да достигнат до 20 млн. лв. на година, обясняват от EVN. Това обаче на практика означава по-големи приходи за държавната ЕСО.

При смесените групи взаимно могат да се унищожават дебалансите заради вътрешните за групата разлики в потреблението и консумацията, обясни и Калина Стефанова, член на управителния съвет на EVN. Оказва се, че при този вариант, който не се одобрява от ДКЕВР, разходите за небаланс могат да бъдат значително по-ниски за участниците. При смесените групи цената за недостиг на балансираща енергия е 140,67 лв./MWh, а при излишък е 50 лв./MWh, сочат изчисленията на EVN по време на тестовете. Така всъщност могат да се намалят и разходите за всички участници в подобна смесена група, което ще подобри и конкурентоспособността на дружествата. От ДКЕВР за момента не отговарят на подадените предложения от енергийната компания и в момента никой няма яснота как точно ще бъде организиран балансиращият пазар и кога евентуално би стартирал.

Температурни флуктоации

Проблемите с балансирането обаче не спират до тук. Както е известно голяма част от населението у нас използва за отопление електроенергия. Така при промяна на външната температура само с един градус сериозно се променя и потреблението при консуматорите. Разликата може да бъде от 358 MWh до 611 MWh на ден. Така на практика само грешка в температурната прогноза може да доведе до разходи за балансиране, равняващи се на 3,3% от общите разходи за покупка на електроенергия. Промяната във външната температура се отразява на балансирането най-лошо през зимата и преходните периоди (пролет и есен). Тогава намаление на температурата само с 1 градус навън може да предизвика вдигане на консумацията с 611 MWh. Прeз пролетта или зимата вдигането или свалянето на температурата с градус може да предизвика търсене или предлагане на допълнителни 609 MWh. Това прави много трудно прогнозируем товара на мрежата ден напред. Този проблем също за момента остава висящ и не е дискутиран с ДКЕВР.

Пазарни цени се постигат чрез борсова търговия

Заради неяснотите в момента EVN имат опасения за нарушаване на някоя от лицензиите си, обясни Золфелнер. Дружеството вече се е регистрирало и по четирите начина за специалните балансиращи групи, но от ДКЕВР не дават обяснения дали ще нови варианти за работа на този пазар.

Пазарните механизми за работа на могат да се определят само ако страната ни участва активно в някоя енергийна борса, обясни още Золфелнер. Всички страни в ЕС вече имат достъп до такива борси, за да се определят прозрачно и ясно цените. В Австрия имахме собствена борса, тя обаче не бе достатъчно ликвидна и ние я обединихме с Европейската енергийна борса EEX. Само на Балканите всяка страна иска да има отделна борсова платформа, допълни още регионалният мениджър.

Той обясни, че дружеството му има добър опит с частните оператори на енергийни борси, които в началото са били държавни. Според Золфелнер енергийната борса трябва да бъде неутрална, с широка собственост, за да работи прозрачно за всички участници.

EVN
балансиращ пазар
електроенергия
ДКЕВР
регулации
По статията работи:

Георги Велев