НАЧАЛО » българия

Работодатели и синдикати от 1000 предприятия тръгват дружно срещу КЕВР и енергийния закон

Ново отлагане на ценовото решение на КЕВР и не на сегашната "такса задължение към обществото" иска бизнеса

fb
3E news
fb
27-07-2015 12:29:00
fb

Четирите работодателски организации в страната (АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП) в съдружие с двете синдикални организации (КТ „Подкрепа“ и КНСБ) от 29 града и 1000 предприятия започват на 29 юли от 11 часа протест срещу ценовото решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и новоприетият Закон за енергетиката. Това съобщиха представителите на синдикатите и работодателите на пресконференция.

Протестът е срещу решението на КЕВР за увеличаване на таксата „задължение към обществото“, което води до увеличение на цената на тока за бизнеса с 15%, а на себестойността на продукцията с 5-6% и ще намали конкурентноспособността на българската продукция, заяви заместник-председателят на БСК Камен Колев. В разговора с правителството и премиера намерихме резерви за енергийната система, обясни той и мотивира започването на протестните деяствия с отпадането на някои от мерките  - в частност за ВЕИ, а и за производството на ток от оборски тор, предвидени в първия вариант на Закона за енергетиката. 

Предварителната информация сочи, че мерките предвидени с промяната на Закона за енергетиката не затварят дупката от 400 млн. лв.в НЕК и това ще принуди КЕВР да повиши цената на тока, обясни Камен Колев. Затова решението е за протестни действия, допълни зам.-председателя на БСК.

Предварителните изчисления за ефекта от новите мерки в Закона за енергетиката са за 209 млн. лв. Припомняме обаче, че енергийният регулатор все още не е излязъл с решение за цената на тока, включително и с решението за такса „задължение към обществото“. 

В декларация, разпространена в края на миналата седмица работодателските организации, освен че осведомяват за готовността си за протест,  настояват и за запазване на старата такса „задължение към обществото“ за индустрията до 1 януари 2016 г. 

Ние сме за промяна на ценовия, на разходно-покривния модел, чрез който потрбителите поемат всичко. Той стимулира все по-високи субсидии, обясни Камен Колев. Той беше категоричен, че при този модел кросубсидирането на цената на електроенергията от бизнеса към бита продължава.

Основните искания на бизнеса са: такса „задължение към обществото“ да остане на старите нива и да не се пипа до 1 януари 2016 г. и изготвяне на пътна карта с краткосрочни и дългосрочни ангажименти за решаване на дефицита в електроенергетиката, каза председателят на БФИЕК Константин Стаменов. Не искаме дефицитът в системата да минава през такса „задължение към обществото, обясни той. По думите му, настоящата такса ("задължение към обществото“) ще е втората най-висока в Европа, след Дания. Крайният ефект от мерките в Закона за енергетиката практически клони към нула, коментира той мерките в новие енергиен закон.

За изпълнение на мерките по пътната карта за енергетиката и преосмисляне на изкупуването на цената от различи енергийни източници, призова и Александър Димитров от БТПП.

Евгени Иванов от КРИБ обвини ВЕИ-лобито в парламента, че е „обърнало колата“. Между първо и второ четене в залата се оказа, че тези 200 млн. лв.бяха на практика отредени на нова група ВЕИ, както каза един депутат (Мартин Димитров б.р.) за производителите на ток от оборски тор. Иванов изрази възмущението си от това, че „бъдещето на България не е индустрията, а оборския тор“. Това ни накара да затворим София, обяви той.

В лобистки интереси, разразили се между двете четения на Закона за енергетиката обвини парламента и представителят на АИКБ Добрин Иванов. Той припомни, че според евродирективата за ВЕИ, България е изпълнила задължението си от 16% и дори произвежда повече зелен ток – 18%. Той също се възмути от текстовете в Закона за енергетиката, разрешаващи производството на електроенергия от оборски тор.

Припомняме, че промените в приетия през миналата седмица Закон за енергетиката се предвижда преференции да получат животновъди, които три години преди влизането на новият енергиен закон са заявили желание за изграждане на централа, която да работи с биомаса и имат определен брой животни. За завършване на започнатите инвестиции за биоцентрали се отрежда срок от 1 година, т.е.до 1 юли 2016 г. Производителите на ток от тях ще могат да получават преференциални цени от регулатора. Към момента мощностите на ток от биомаса са около 10 Мвт, като очакването е да достигнат най-много до 16-18 Мвт. Като цяло изчисленията сочат, че общо всички мощности за производство на ток от биомаса са общо около 32-34 Мвт. С изпълнението на този ангажимент се очаква страната ни да изпълни и евродирективата за намаление на азотни окиси.

От бизнеса обаче категорично не са на това мнение. Не са на това мнение и представителите на КНСБ и КТ „Подкрепа“. Зам.-председателят на КНСБ Николай Ненков припомни, че тяхното предложение е било за създаването на Фонд, който да изкупува скъпата енергия (от всички ВЕИ-та) и средставата от емисии и чрез него да се осъществяват финансови операции, които да преустановят загубата на НЕК.Сегашните мерки в Закона за енергетиката по думите на Ненков внасят обаче разделение в обществото от една страна и от друга с тази вноска от 5% ще доведат някои от държавните предприятия до загуба. За пример той посочи ТЕЦ „Марица Изток 2“. Прогноза за влошаване на ситуацията с доходите и застрашаване на работните места изразиха от КТ „Подкрепа“.

От КНСБ обаче не можаха да дадат смислено обяснение на въпроса как ще коментират факта, че забавянето на ценовото решение на КЕВР практически продължава да трупа дифицит в НЕК. По последни данни например от сегашното едномесечно забавяне на рекулатора натрупаният дефицит в НЕК е 70 млн.лв.

 

Протестът на работодатели и синдикати ще стартира от 11 часа на 29 юли и ще трае до 13.30 часа в пространството между сградите на Министерски съвет и президентството. Ще протестират 1000 предприятия от 29 града в цялата страна. От БФИЕК заявиха, че целта не е срив на мрежата, както и, че има достатъчно мощности ЕСО да се справи със ситуацията.

 

 

 

 

АИКБ
КРИБ
БСК
БТПП
КТ Подкрепа
КНСБ
Закон за енергетиката
КЕВР
По статията работи:

Маринела Арабаджиева