Промените в Закона за енергетиката засилват ролята на Фонд "Сигурност на енергийната система" и на КЕВР /допълнена/

Вадят на борсата всички производители на електроенергия с мощност от 4 МВт, в този момент обаче няма да се правят резки движения по отношение на американските централи

Подготвените промени в Закона за енергетиката очаквано дават повече правомощия на КЕВР, но засилват и ролята на Фонд „Сигурност на енергийната система“, в който се очаква да бъдат акумулирани допълнително до 1,2 млрд. лв. Освен това всички постъпления по цена „задължение към обществото“ според един от вариантите ще отиват в НЕК. Целта е да се осигури ефективен контрол, за да не се допусне нито дефицит, нито излишък на пазара на енергия. Това стана ясно при представяне на подготвените промени в Закона за енергетиката.

Посочено беше също така, че в този момент няма да се правят резки движения по отношение на американските централи. Те ще продължат да работят при режима, при който са сега. В случай на промяна при преговорите с ЕК, ще настъпи изменение при цена „задължение към обществото“ и в микса на НЕК. Проблемът е, че ако американските централи бъдат извадени от микса НЕК няма да има достатъчно електроенергия за регулирания пазар. „Ако ни разрешат да си купуваме от борсата“, ще имаме, обясни изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев.

Промените, които ще бъдат направени в закона за енергетиката „не са някакви нови идеи измислени в рамките на час или два, а по препоръките на Световната банка, с тази разлика, че не се правят в цялост, а частично“. Това заяви пред представянето на идеите председателят на Комисията по енергетика към Народното събрание Делян Добрев в рамките на стартиралото обсъждане на тема „Предстоящите промени в Закона за енергетиката – стъпка към либерализация на елекроенергийния пазар в България“, организирано от Националния съвет към Световния съвет по енергетика. 

Той припомни, че през миналата година бе направена малка  крачка в тази посока, когато   на борсата бяха извадени излишъците от енергия на около 40  участника.  

Производителите се увеличават и цените на борсата са съизмерими с тези на другите пазари, отбеляза Добрев.

Сега новата крачка, която ще бъде направена, е на борсата всички производители на електроенергия с мощност от 4 МВт. Първоначалният вариант е бил за 5 МВт, но справката е показала, че много от производителите са в рамките на ръба и затова се стигнало до това компромисно решение, обясни председателят на енергийната комисия.

По думите му, промените ще доведат до това, че по свободно договорени цени на пазара ще се продават малко над 4 Твтч.  
Както стана ясно от думите на Добрев, излишък няма да има, тъй като дружествата ще купуват през борсата технологичните си разходи.
„Разработваме текстове, които предвиждат електроразпределителните предприятия и ЕСО  да си купуват технологичните разходи през борсата,  не през НЕК, както е сега. „, каза Добрев като уточни, че това е съизмеримо  на 4 Твтч.

Делян Добрев каза още, че е имало дебат за промяна на модела „задължение към обществото“ и по-точно за това дали тези суми да се събират от НЕК,  или това да става  направо от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ , който да ги плаща на НЕК, а електрическата компания да продължи етапът на разплащането. (Това е практически модел обратен на досега съществуващия).
Тъй като  търговците не разполагат с активи за обезпечение в случай на проблеми се предвижда да бъде въведено изискване  за банкова гаранция, за депозит в размер на месечното участие като енергия от страна на търговците. В случай на проблеми Фонд „Сигурност на енергийната система“ се предвижда да може да усвои банковата гаранция.

Енергията  на производителите  с преференциални цени ще се продава на свободния пазар и ще се постигне цена 80 9- лв. в зависимост от това какъв е производителя. Фондът за енергийна сигурност ще сключва договори за разлика с около 100-ина производители и тя ще се плаща за различните производители по различни цени и в зависимост от това какви са

 

Цената по договорите за разлики ще се плаща от Фонда за енергийна сигурност в зависимост от това какви са преференциите, определени от регулатор.

Няма да има фиксирани разлики, а механизъм, по който регулаторът да определи въпросните разлики.  Тази стъпка в посока либерализация няма да има отношение нито към крайната цена на електроенергията. Фиксираната сума на разликата прехвърля до известна степен риска на производителите, но пък гарантира Сигурност на производителите във Фонда и ще има сигурност за 100 процента убеденост за разлики.
Въвеждането на REMIT  и новите функции на комисията за енергийно и водно регулиране коментира от своя страна и председателят на регулатора Иван Иванов. Той обясни споделената по-рано идея от Добрев по отношение на  въвеждането на референтна цена за годишния ценови период. По думите му предвижда се т.нар. премия запроизводителите на енергия от 4 МВт.

 

Всички производители с инсталирана мощност над 4 МВт трябва да излязат на свободния пазар, като наличието на преференциални цени ще бъде заменено с премии", каза Иван Иванов. По думите му това означава, че ще  бъде определена прогнозно референтна цена за започващия годишен ценови период . "Тази референтна цена ще се съобрази с динамиката на предлагане на енергия по тримесечие, както и предлагане на енергия в часовете "пик" и "оф пик" с оглед на базата на материалите от отчетните данни от ЕСО за предшестващата година да се даде най-близка оценка на това, което едно дружество, което трябва да излезе на пазара би постигнало като осредненау средна пазарна цена в рамките на предшестващата година. След определянето на тази референтна цена по групи производители ще бъдат определени и премии,които ще бъдат разликата между референтната цена и досега действащата преференциална цена от съответната група", обясни още Иван Иванов.

 От своя страна педседателят на енергийната комисия бе категоричен, че пазарт няма да претърпи сътресения.

„Сътресения, които имаше в миналото не се очакват“, обясни Делян Добрев.



„Работодателите подкрепят енергично предлаганите промени (в Закона за енергетиката), не само защото те са предложени от Световната банка, а защото тове е и здравият смисъл“, коментира в рамките на дискусията председателят на АЕИК Васил Велев. По думите му, освен санкциите, предвидени в REMIT трябва да има и механизъм за пресичане на злоупотребите на свободния пазар. Велев за пореден път постави въпроса за т.нар. американски централи и призова за по-голяма активност по тази тема, като се мотивира с „недопустима държавна помощ“. Председателят на АИКБ поиска и учредяване на правомощия за КЕВР, предвиждащи възможност да има права по отношение на „придобиване на квалифицирани участия на поднадзорни лица“.

Заместник-председателят на БСК Камен Колев подчерта, че едно от предимствата на предлаганите промени е „заради опасността от формиране на дефицит в НЕК“, като се прилага компенсиране през Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ за сметка на технологичните разходи. Камен Колев предложи да се обсъди възможността за създаване на балансираща група за тези производители, които излизат на борсата, в случай, че не може да се осъществи продажба от аден производител, а „не всеки да решава този проблем поединично“.
Представителят на БФИЕК Константин Делисивков постави от своя страна за обсъждане въпроса дали да не се тръгне към възможността за изваждане в държавния бюджет на помощта, която индустрията получава като компенсации за зелената енергия  сега от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, ако се тръгне към пълното освобождаване на пазара. Това плащане към бюджета обаче би било т.нар. допустима държавна помощ.

Под въпрос остава според него и въпроса през коя платформа ще излязат технологичните разходи. Делисивков припомни, че според доклада на Световната банка, те трябва да бъдат търгувани през спот пазар.

Председателят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ Диан Червенкондев обясни досегашната дейност на фонда. По думите му новите промени в Закона за енергетиката предполагат акумулиране на около още 1,2 млрд. лв. и сигурност на системата.

Председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова коментира, че ако моделът, така, както е представен от КЕВР се спазва ще работи. В същото време тя сподели, че представителите на електроенергия от ВЕИ ще са изправени пред сериозни предизвикателства, като едното от  тях е постигането на цената (т.нар. референтна цена). Причината е, че ВЕИ работят в зависимост от вятъра, слънцето, водата. Това означава много рискове, свързани с разходите за балансиране. Друг проблем е свързан с това, че заради новите промени ще се наложи предоговаряне на договорите с банките кредиторки, което ще отнеме време. По думите на Русинова ще трябва да се направят и промени в правилата за електрическа енергия. Производителите на електроенергия от ВЕИ ще трябва да имаме избор за участие в балансиращ пазар, а може би и свобода за продажба извън борсата, посочи Русинова. Тя обърна внимание на факта, че предстои въвеждането на четвърти енергиен пакет. В тази връзка призова промените да са съобразени с механизмите за регулация, заложени в четвъртия енергиен пакет. „Знаем че четвъртия енергиен пакет не е само енергетика, а нещо повече -  система за модернизиране на сектора“, каза Русинова. От отговорите в рамките на дискусията на търговците на електроенергия (Мартин Георгиев) не стана достатъчно ясно от уклончивите отговори на подготвилите промените дали са правени достатъчно анализи по отношение на възможността за излишък на енергия на борсата. 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари