НАЧАЛО » българия

Пролетна икономическа прогноза на ЕК, 2018: България - силен растеж, ориентиран към вътрешното търсене

fb
3E news
fb
03-05-2018 03:46:00
fb

Икономиката на България ще продължи да расте. Вътрешното търсене се очаква да бъде основният двигател на растежа, а приносът на нетния износ остава отрицателен. Очаква се инфлацията да продължи да нараства тази година в резултат на силното частно търсене.

Положителните тенденции на пазара на труда ще продължат, с чувствително  нарастване на заплатите и увеличаване на заетостта. Очаква се публичните финанси да останат стабилни, подкрепени от благоприятната макроикономическа среда и въпреки увеличаването на публичните инвестиции и заплатите.

Indicators

2016

2017

2018

2019

GDP growth (%, yoy)

3,9

3,6

3,8

3,7

Inflation (%, yoy)

-1,3

1,2

1,8

1,8

Unemployment (%)

7,6

6,2

5,5

5,3

Public budget balance (% of GDP)

0,2

0,9

0,6

0,6

Gross public debt (% of GDP)

29,0

25,4

23,3

21,4

Current account balance (% of GDP)

5,3

3,0

1,4

0,8

 

 

Растежът продължава

Реалният БВП в България е нараснал с 3.6% през 2017 г., което се дължи на силното вътрешно търсене. Частното потребление остана високо, като общественото потребление също се повиши. Силното търсене и по-ниската несигурност стимулират инвестициите, най-вече в частния сектор.

Ръстът на реалния БВП се очаква да достигне 3,8% през 2018 г., преди да намалее до 3,7% през 2019 г. Вътрешното търсене се очаква да остане основният двигател на растежа. Положително развитие на пазара на труда и реалният разполагаем доход ще продължат да подкрепят силното частно потребление.

Очаква се малък ръст на частните инвестиции, подкрепен от ниските лихвени проценти. Основният двигател на ръста на инвестициите през 2018 г. се очаква да бъдат столицата и разходите на правителството поради усвояването на средствата от ЕС в рамките на програмите на ЕС за периода 2014-2020 г. По-високите държавни приходи също се очаква да подкрепят общественото потребление.

Рисковете за прогнозата за растежа са в общи линии балансирани. При по-високи заплати и заетост растежът може да доведе до по-голямо търсене. Също така, предвид нарастването на новите поръчки, използването на производствен капацитет, благоприятни кредитни условия и мобилизация на фондовете на ЕС, инвестиционна активност може да се окаже дори по-силна от очакваното.

Основният риск от влошаване идва от външния среда, като се има предвид отвореността на икономиката.


Излишъкът по текущата сметка намалява

Излишъкът по текущата сметка на България спадна до 3.0% от БВП през 2017 г., тъй като растежът на вноса надхвърли ръста на износа. През прогнозния хоризонт, силното вътрешно търсене се очаква да поддържа търсенето на внос над търсенето на износ. В резултат на това търговското салдо ще се влоши, а излишъкът по текущата сметка ще намалее допълнително до 1,4% и 0,8% от БВП съответно през 2018 г. и 2019 г.


Силното частно търсене увеличава инфлацията

След дълъг период на дефлация годишната инфлация достигна 1,2% през 2017 г. През следващите две години се очаква инфлацията да нарасне допълнително поради нарастващата покупателна способност на домакинствата и по-високите цени на енергията в сравнение с миналата година. Инфлацията се очаква да нарасне до 1,8% през 2018 г. и ще останат на същото равнище през 2019 г.


Заетостта се връща към пика си преди кризата

Силното възстановяване на пазара на труда продължи през 2017 г., като ръстът на заетостта се повиши с 1,8% и се връща на нивата преди кризата от 64,3%. Това бе подкрепено от положителното развитие на икономическата активност. Растежът на заетостта обаче се очаква да намалее през 2018 и 2019 г.  поради ограничения на предлагането на труд. Безработицата се очаква да продължи да пада до 5,5% през 2018 г. и 5,3% през 2019 г.


Публичните финанси остават стабилни

През 2017 г. излишъкът на консолидирания държавен бюджет се е увеличил допълнително до 0,9% от БВП, главно поради значително по-ниски от планираните публични инвестиции. Фискален излишък от 0,6% от БВП е очакван както през 2018 г., така и през 2019 г.

За тази година намаляването на излишъка се очаква да бъде главно резултат от по-високите капиталови разходи чрез програми, финансирани от ЕС, които частично се компенсират от по-високи получени капиталови трансфери. Също така се очаква текущите разходи да се увеличат, основно поради обявеното през 2017 г. увеличение на заплатите на някои категории преподаватели и служители в обществената сигурност. В приходната част се очаква по-високотовътрешно търсене да доведе до по-високи косвени данъци. Приходите о тпреките данъци и социалноосигурителните вноски също  се очаква да нараснат от повишаването на заплатите.

Фискалната перспектива е изправена пред рискове от влошаване. Несигурността около публичните инвестиции и ефективността остава висока, тъй като редица нови проекти са обявени без ясен график за изпълнение и финансиране.

Общият държавен дълг на България намаля до 25,4% от БВП през 2017 г. Основните излишъци и ниските лихвени плащания, предвидени за 2018 г. и 2019 г., се очаква да доведат до допълнително намаляване на лихвите държавния дълг.

Пролетна икономическа прогноза 2018
ЕК
България
растеж
БВП
пазар на труда
заетост
държавен дълг
инфлация
По статията работи:

Галина Александрова