Проблемна година за енергетиката - част 1

Протестите доведоха до промени в ценообразуването, понижение на цените и нова такса за ВЕИ-тата

През тази година международните експерти представиха развитието на световната енергетика като различни сценарии под названията „Приливи и Отливи” и „Джаз и Хармония”. Българската енергетика обаче още не може да намери мястото си нито в единия, нито в други сценарий. Всъщност тя все още е на етап, за който енергийният експерт и директор на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска предупреди, че има възможност да залитне в посока – „Чалга”. Въпросът може ли енергетиката ни да прескочи такъв сценарий все още е актуален.

Още от началото си 2013 г. тръгна със сериозни сътресения в енергетиката. Първите месеци дойдоха с протести срещу високите сметки за ток и парно. Това раздвижи средите на не само на енергийните експерти, но и политическите лобита. Българската енергетика в рамките на няколко месеца се оказа изправена пред политически изключващи се решения на три правителства – на ГЕРБ, на служебното правителство и шестмесечното управление на БСП. Затова, независимо, че ДКЕВР смени ценовия модел, може да се каже, че промените са повече политически. Изводът, че българският енергиен регулатор е подвластен на политиците, а не енезависим е на Европейската комисия. Неслучайно мястото председател на ДКЕВР се оказа доста ветровито. За по-малко от година на председателското място се смениха 5 души, един от които със съмнителна квалификация. В много от случаите регулаторът беше (а и няма гаранции, че и сега не е ) използван за прокарване на политически решения. В подкрепа на тази теза трябва да се посочи въвеждането на такса ВЕИ, която сега ЕСО трябва да връща.

Смяната на ценовия модел в крайна сметка доведе до намялаването на цените на електроенергия за битовите потребители на два пъти. В началото на 2013 г. сметките за ток бяха намалени с малко над 7%, а на 1 август ДКЕВР обяви ново намаление с 5%. Последното решение на регулатора е цените на нощната електроенергия да бъдат понижени с 10%, а на дневната с 1%. То се очаква да влезе в сила от началото на 2014 г., но срещу него силно възроптаха част от енергийните дружества.

Намалението на цените е добро за битовите потребители. За електроразпределителните предприятия в страната обаче е меко казано несправедливо. От една страна регулаторът увеличава цената, по която дружествата ще купуват електроенергия от обществения доставчик (НЕК), намалява технологичните разходи на дружествата с 2%, а от друга паралелно понижава цените за битовите потребители . С една дума това е тройно намаление на възможностите за инвестиране и поддържане на енергийната система. Подобен ход създава илюзията за осигуряване на стабилност за НЕК. Това обаче може да се окаже разрушително за електроразпределителните предприятия. Още през август например от „Енерго-Про“ изчислиха, че решението на ДКЕВР ще струва на дружеството минимум 70 млн. лв. Новата стъпка ще означава орязване на дружеството с още 14 млн. лв. Другите дружества ЧЕЗ, ЕВН и „Златни пясъци“ не са в по-добро състояние. Те вече обявиха решенията си за ограничаване на инвестиционните програми, а не е изключено да се стигне и до по-крайни решения, като например съкращаване на персонал, или свиване на ремонтните програми. При последното обсъждане пък стана ясно, че EVN ще трябва да купува тока на от НЕК на цена от 110 лв./MWh, а ще я продава на клиентите си на нощна тарифа от 90 лв./MWh. На този фон остава отворен въпросът дали решението на регулатора не крие по-дълбок замисъл и дали компаниите ще имат смисъл да продължат работата си на българския енергиен пазар. Ако те решат да се оттеглят последиците за страната ни може да се окажат фатални. Всъщност подобни подозрения вече се споделят от рейтинговите агенции.

Затриването на ВЕИ-та или стабилизиране на системата?

С промени в последния момент на закона за държавния бюджет за 2014 г. бе нанесен нов удар върху бизнесът със зелена енергия у нас. Депутатите одобриха да бъде наложена такса от 20% върху производството на зелена енергия от слънчеви и вятърни централи. Очакваните приходи от таксата са за около 160 млн. лв., които ще бъдат вложени в енергетиката. Според приетия от депутатите документ те трябва да бъдат използвани за инвестиции в сектора, представители на ГЕРБ заявиха, че средствата ще отидат за спасяването на НЕК. В същото време енергийният министър обясни, че част от събраните приходи ще отидат за енергийно бедните у нас. Парите ще се администрират от ДКЕВР и ще отиват по сметката на държавния бюджет. Никой до момента не е обяснил как след това ще се разпределят тези средства.

ВЕИ производителите обясниха, че въведената такса е дискриминационна и вероятно отново ще се стигне до съда, за да се реши дали ще съществува тази такса или не. Без отговор остана и въпросът защо таксата не се налага на когенерационните централи у нас, които също получават високи цени за производството си, което понякога не е особено ефективно.

В същото време ВЕИ производителите очакват ДКЕВР да им възстанови надвзетите средства от незаконната такса достъп. Очакваше се оттам да се получат около 250 млн. лв. По данни на ЕСО обаче средствата за възстановяване са 45 млн. лв. ДКЕВР обеща до края на годината да възстанови средствата, но това не се е случило до момента.

На всички е ясно, че НЕК няма да се спаси с едни 160 млн. лв. при условие, че задълженията му са за около 2,7 млрд. лв. С актуализацията на бюджета се очакваше в обществения доставчик да влязат около 500 млн. лв. приходи от продажбата на квоти въглеродни емисии. Постъпленията обаче бяха за около 80 млн. лв. до края на годината.

Пробив: ЕСО се отдели от НЕК

Последните дни на 2013 г. донесоха една отдавна очаквана и добра новина – приключи отделянето на ЕСО от НЕК. Оттук нататък процесът, който трябва да сложи ред в пазар е свързан със стартирането на балансирания електроенергиен пазар. Защото независимо от хвалбите за освобождаване на сектора той продължава да е изключително зависим от политически решения. Всъщност още не е ясно кога те ще приключат, предвид подготвяните нови поправки в Закона за енергетиката.

До края на годината освен отделянето на ЕСО трябваше да започне да функционира и балансиращият пазар на електроенергия у нас. Събитието обаче бе отложено за януари, но без да е ясно точно кога. Очаква се чрез балансиращия пазар енергетиката ни да стане по-прозрачна и да се подобри финансовото състояние на сектора.

Следващата стъпка е и създаване на енергийна борса у нас. Уверението на министър Драгомир Стойнев бе, че това ще се случи в началото на следващата година. Създаването й обаче за момента не минава без драми – първоначално ЕСО оттегли документите си за борсов оператор. По закон само независимия преносен оператор може да е създател на борсата. Така една частна фирма - „Българска енергийна борса“ поиска да бъде борсов оператор. ДКЕВР обаче все още не е разгледал искането. В същото време министър Стойнев заяви, че държавата е регистрирала ново дружество - „Българска независима енергийна борса“, която ще е оператор на платформата за търговия. Такава фирма на този етап не е открита да в търговския регистър, а и в ДКЕВР не е постъпвало заявление за разглеждане на подобна лицензия.

По-добро производство, но на загуба?

Отдавна свикнахме с оплакванията за лошото състояние на НЕК. Свикнахме и с приписваните причини за това лошо състояние – такса пренос, ВЕИ, инвестиционни проекти и т.н. Дали това са причините, или по-скоро се търсят извинения е трудно да се каже. Реално обаче българската енергетика би трябвало да не е губеща. Според официалните данни през 2011 г. производството на електроенергия е било с 8,8% повече от 2010 г. Официалните очаквания са през тази година потреблението на електроенергия в страната да бъде около 30 727 929 MWh. Износът на електроенергия трябва да бъде 4 774 086 MWh, или общото потребление да е около 35 502 015 MWh.

За 2014 г. е заложено общото потребление в страната да бъде около 32 549 006 MWh, а износът да бъде около 6 952 760 MWh. Като цяло през следващите 2 години – 2014 г. и 2015 г. е заложено най-голямо нарастване на потреблението. Така например за 2014 г. спрямо 2013 г. е заложен ръст на потреблението от 11,26% - или от 35 502 015 MWh на 39 501 766 MWh, а за 2015 г. – 3,50%. При това се очаква почти двойно нарастване на износа – от 4 777 086 MWh през 2013 г. на 6 952 760 MWh през 2014 г. За годините до 2018 г. прогнозата е за среден годишен ръст от около 1%.

Паралелно с това обаче ще нараства и общата цена за пренос и достъп до преносната мрежа – от 12,47 лв./MWh до 13,77 лв./ MWh за 2014 г. , 14,52 лв./MWh през 2015 г. и 15,30 лв./MWh за 2018 г.

Цената за пренос е планирана да стане от 9,71 лв./MWh на 10,94 лв./MWh през 2014 г. и 12,80 лв./MWh през 2018 г. Съответно количеството за пренос на електроенергия нараства. Цената за достъп до преносната мрежа от 2,76 лв./MWh е планирана да достигне 2,83 лв./MWh за 2014 г. и 3,12 лв./MWh през 2018 г.

Нарастването на общата цена за пренос и достъп до преносната мрежа е заложено на 10,42% през 2014 г., 5,45% през 2015 г. и средно с 1,5% за годините до 2018 г. Дали това обаче ще се случи предстои да разберем от решенията на ДКЕВР.

Умни електромери у нас не се очакват скоро

Според консултантската компания Ърнст и Янг в условията на повишение на цените на електроенергията само тези компании, които при обслужването на потребители в максимална степен разчитат на умни технологии ще могат да се възползват от съществуващите възможности за да подобрят мнението за сектора. Становището на българския регулатор в началото на годината се оказа на противната страна. ДКЕВР се възпротиви срещу въвеждането на „умни електромери”. Причината е, че са много скъпи и потребителите ще трябва да плащат част от цената. В доклада на работна група по темата бе посочено, че въвеждането на подобен тип електромери е икономически необосновано. Препоръката за търсене на средства от европейските фондове бе спазена, но сегашното правителство пренасочи парите към българо-сръбската газова връзка.

По време на служебното правителство беше предвидена възможността част от средствата по програма конкурентноспособност – 25 млн. евро да бъдат предвидени за инвестиции в „умни технологии”. Няколко месеца след идването си на власт настоящия кабинет на Пламен Орешарски заяви, че това няма да се случи.

Европеските и международните експерти са единни в становището си, че в електроенергийния сектор трябва да се промени бизнес модела. В частност те посочват, че сектора трябва да започне преминаване от проста продажба на електроенергия към продажба на енергийно ефективни услуги, като в същото време намери и нови изтчници на енергийно снабдяване.

В България обаче това е почти невъзможно да се случи. ДКЕВР вместо да насочи електроенергийните дружества и монополите в тази посока предприе крайно изненадваща и спорна стъпка – въведе нов модел на ценообразуване.

С регулаторната си политика ДКЕВР в крайна сметка донесе две понижения на цената на тока през тази година. Първото намаление на тарифите бе в началото на март - тогава потребителите бяха зарадвани средно с 8% по-евтино електричество. През август електроенергията за бита поевтиня отново с около 5%, като понижението бе основно за сметка на електроразпределителните предприятия. Ново подготвяно понижение на цените отново ще е за тяхна сметка, както и за сметка на производителите. Очаква се след Нова година домакинствата да плащат средно с около 2% по-малко за ток.

Обзора подготвиха: Маринела Йонкова и Георги Велев







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари