НАЧАЛО » българия

Правителството прие 7-годишна Стратегия за учене през целия живот

Връщане на дуалната система на обучение и практика и повече грамотни българи, които повишават постоянно квалификацията си, са основните цели на дългосрочната образователна програма на МОН

fb
3E news
fb
08-01-2014 05:42:00
fb

Постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж е основната цел на приетата днес от Министерския съвет Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 г. Това обяви министърът на образованието и науката Анелия Клисарова на пресконференция след редовното заседание на правителството.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2012 г. само 1,5% от българското население между 25 и 64 години е участвало в различни форми на формално и неформално образование и е използвало възможностите за учене през целия живот. В развитите европейски страни този процент е между 10% и 18%, а в накои държави дори достига 30%. Клисарова е убедена, че стратегията ще успее да намали тези негативни резултати, които ни подреждат на опашката по грамотност в ЕС и да постигне по-качествена и ефективна образователна система не само за учениците и студентите, но и на възрастните хора.

7-годишната стратегия за реформиране на образованието към по-добри резултати ще бъде представена за одобрение на Европейската комисия и от оценката й зависи дали страната ще получи европейско финансиране за новия програмен период. Стратегията е разработена от МОН в отговор на две сериозни предизвикателства – икономическата криза и безработицата и недостига на обучени работници и специалисти в предприятията, обясни министърът. В България има крещяща нужда от лекари, учители, компютърни специалисти, инженери, асансьорни техници, заварчици и стругари, каза Клисарова.
.
Един от важните акценти в стратегията е постигането на баланс между образованието и потребностите на бизнеса и икономиката. Традицията на дуално обучение в България бе прекъсната напълно през изминалите 23 години на демократичен преход от социализъм към капитализъм и трябва да бъде възобновено, но според реалните нужди на пазара. Бързото развитие на технологиите отделно създава необходимостта от нови професии и подготовката на обучени и квалифицирани кадри за тях.

Четирите основни принципа са залегнали в Националната стратегия, посочи още министър Клисарова. На първо място това е нов образователен подход към учениците, който да допринася за изграждане на мислещи, можещи и инициативни личности. Вторият принцип се отнася до повишаването на качеството на образованието и обучението, а третият - осигуряването на образователна среда с равнопоставен достъп до учене до живот и за активно социално включване на всички граждани, включително и малцинствата. Четвъртият принцип пък е свързан със стимулирането на образованието и обучението съобразно потребностите на икономиката и промените на пазара на труда.

Стратегията предвижда да се създаде Национален съвет за учене през целия живот, който ежегодно ще изготвя планове за действие и изпълнение на стратегията. Ще се извършва годишен мониторинг за определяне на степента на изпълнение и проследяване на ефективността. Ще бъде направен и план за взаимодествие с другите заинтересовани министерства и с неправителствени организации. В Националния съвет ще участват представители на правителствени, неправителствени организации, работодатели и образователни центрове.

Разработката обхваща всички области на ученето - от предучилищното възпитание и подготовка, през общото училищно образование, професионалното образование и обучение, висшето образование, продължаващото обучение за възрастни и валидирането на резултати от неформално обучение и самостоятелно учене.

Сред целите на националната политика за развитие до 2020 г. са високото ниво на знанията, възможността за иновации, адаптивността спрямо промените в естеството на работата и пълното социално включване. Стратегията отчита новите цели и обхват на ученето, групите учещи, доставчиците, методите за учене и преподаване, инициативите за търсене и предлагане на учене, подкрепящите мерки, прозрачността и сравнимостта, както и гарантирането на качество. Тя е стъпка в борбата с високата безработица, недостига на работници с необходима квалификация и бавния икономически растеж, гласят мотивите на авторите от МОН.

Заложени са и конкретни резултати, които трябва да бъдат постигнати. Така например предучилищното възпитание и подготовка на децата от 4 до 6-годишна възраст до постъпването им в първи клас трябва да се увеличи 87,8% през 2012 г. на 90% през 2020 г.. Делът на преждевременно напусналите училище младежи от 12,5% трябва да падне под 11% след 7 години. Съществено да се увеличи броят на 15-годишните, завършили основно образование с добри резултати по системата PISA, да нарасне делът на завършилите висше образование и на придобилите степен на професионална квалификация в областите „Информатика”, „Техника”, „Производство и преработка” и „Архитектура и строителство”. И не на последно място – чувствително да се повиши заетостта.

Реализацията на стратегията ще се финансира от държавния бюджет, програма „Еразъм“ на ЕС, европейските структурни фондове, чрез дарения, спонсорство и други източници.

 

 

Стратегия за учене през целия живот
Правителство
МОН
Анелия Клисарова
По статията работи: