Петър Статев: Има нужда от система за акредитация на клъстерите

АБК апелират за ясна политика в сферата на клъстерите у нас, за да има ефективност на инвестициите

Държавата не е определила критерии за създаването на бизнес клъстъри у нас, което е довело до хаос при определянето на организациите. Самите сдружения също така имат и затруднения да получат европейско финансиране на проектите си, заради големия брой желаещи да вземат евросредства. Това сред основните проблеми, за които алармира днес  Петър Статев, председател на Асоциация на бизнес клъстерите в България (АБК). Той допълни, че част от сдруженията не отговарят на изискванията за създаване на бизнес клъстър. Според него оттук-нататък нито цент повече не бива да се инвестира грешно по начина, по който това става сега. 

Отговорни за неразбориите са Министерството на икономиката и енергетиката, от което не са си направили труда да създадат система за акредитация на бизнес клъстърите. По тази причина от АБК призоваха да направят и преглед на резултатите от втората сесия на процедурата "Подкрепа за развитието на клъстърите в България". Ведомството на Драгомир Стойнев има задачата да организира и дебат за изработване на системата.

Като един от основните аргументи в подкрепа на своята позиция, АБК изтъкнаха, че над 80% от класираните за финансиране клъстери са с дата на регистрация март-април 2013 г., непосредствено преди затварянето на втората сесия по програмата. Как тогава оценителите са могли да ги определят по критерия "Управленски капацитет – устойчивост, стратегия и визия", възкликват от асоциацията.

Според тях не е приемливо да бъдат одобрявани за финансиране и обединения в сферата на спорта, финансите, консултациите и медиите дори, тъй като дейността им няма нищо общо с приоритетите на програмата.

Болшинството клъстери, регистрирани по Търговския закон, са спазили изискването за минимален брой от 7 членове, но много от тях не включват нито научни и неправителствени организации, нито местни структури, което по принцип е характерно за клъстерните обединеня. От АБК алармират и за участието на "фамилни клъстери" и такива на взаимосвързани лица, които са членове в повече от една организация. Сред 43-те класирани има дори такъв, който не е действащ в момента, пише в становището на АБК.

Проблемът обаче не е в това, че много хора се опитват да получат финансиране по всички възможни канали, напротив, всеки е в правото си. Истинският проблем е, че в дирекцията към икономическото министерство, която се занимава с оценяването на тези предложения, липсват качествени и професионални критерии за избор, коментира Статев. Когато става дума за публични пари, които са насочени към повишаване на конкурентноспособността на българската икономика, то трябва да се инвестира в субекти, които доказано вече развиват икономиката и имат експортни операции в чужбина, категоричен е той.

По данни на АБК в страната ни има общо 230 клъстъри, от които 130 са участвали във втората сесия на процедурата. Основната критика на асоциацията е, че освен тяхната, има още не повече от 50 структури, които биха могли да се определят като клъстери и в тази връзка ясно проличава липсата на единна методология за оценка и най-вече – хаотичната политика от страна на икономическото министерство по отношение на клъстъризацията в страната.

Общата сума, отделена по втората сесия от ОП "Конкурентоспособност" за подпомагане на клъстърите в България, е малко над 30 млн. лева, от които 19 млн. лв. са безвъзмездна помощ, а останалите 11 – привлечени от клъстерите. В резервния списък, за който не е ясно дали ще бъде отпуснато финансиране, средствата са разпределени по сходен начин. От общо малко над 22 млн. лева – 15 милиона са безвъзмездни средства, а 7 – от клъстерите.

Сред одобрените 43 клъстера има проекти за по 200-300 хиляди лева, както и такива за по 4 млн. лв. Тези суми са показателни за разликата в развитието на организациите. Прави впечатление също, че 86 от всички 230 клъстери в страна са регистрирани едва в края на 2012 г., което според Геновева Христова, член на УС на АБК, е било единствено заради обявената сесия за финансиране.

Ние обаче не сме Китай, че да групираме индустрията си в цели 230 клъстери, коментира тя, правейки сравнение със ситуацията в съседните държави, където регистрираните обединения наброяват далеч по-малко от тукашните. В Румъния например те са едва 47, в Словакия – 20, в Сърбия – 43, а в Хърватска - 56.

По унгарския модел

За да бъдат инвестициите ефективни, те трябва да бъдат адекватни на степента на развитие на всеки клъстер. Именно на такъв принцип е устроена унгарската система, където финансирането се отпуска пропорционално на базата на развитие на клъстера.

На Start-up организациите са отредени 20 на сто от общите средства. Развиващите се клъстери, които вече са отчели резултати получават 30-40%, а най-голям дял логично е отреден на тъй наречените "златни" клъстери, които са доказали ефективността си не само на местно, но и на международно ниво.

Идеята на АБК е да предложат на министерство на икономиката да интегрират такъв модел, който според тях е най-удачен. По думите им те правят опити за диалог с министерството още от 2010 г., когато за първи път са поискали да се даде ясна обосновка на това какво е това клъстер и кои обединения могат да се нарекат такива.

Не на последно място политиката в ЕС е насочена към т.нар. "Excellence" клъстери, които наистина допринасят за развитието на индустрията, в която работят, както и за мобилизацията на ресурс и ефективни резултати. Брюксел категорично не се цели в организации, сформирани на проектен принцип, каквито според АБК има много в България.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари