Министър Петкова: Опциите за американските централи са различни, но все още само хипотетични

Около 3 млрд. лева е неустойката, ако договорите с двете американските централи "Марица-изток" 1 и 3 бъдат прекратени предсрочно

Опциите за американските централи, след произнасяне на ЕК по казуса за евентуално наличие на нерегламентирана държавна подкрепа, са различни - от предоговаряне на условията по договорити, до развалянето им. Това стана ясно от блиц контрола на министъра на енергетиката Теменужка Петкова от страна на коминисята по енергетика към Народното събрание.

Около 3 млрд. лева е неустойката, ако договорите с двете американските централи "Марица-изток" 1 и 3 бъдат прекратени предсрочно. Това каза Петкова. Тя припомни, че тази сума е била договорена с двете централи още през 2015-2016 г.  

Министър Петкова се надява да не се стигне до подобен сценарий, в който България и НЕК да плащат неустойки. По думите й са предприети всички необходими мерки и действия, така че този процес да бъде осигурен от правна гледна точка и от гледна точка на икономическите анализи, за да се стигне до взаимноизгодно и за двете страни решение. Тя посочи, че не може да прогнозира точно в какви срокове ще приключи тази процедура, защото се води в ЕК.

Със сигнала си от 2014 г. за американските централи тогавашната ДКЕВР е успяла да изненада Европейската комисия, коментира министър Петкова пред депутатите от енергийната комисияе. Тя припомни, че именно регулаторът е одобрил като финансов модел договорите за двете американски централи (ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“).

Европейската комисия има процес на изясняване на обстановката, обясни министър Петкова в отговора на въпроса на депутата от БСП Таско Ерменков по повод питането от 2014 г. на бившия състав на ДКЕВР (предс. Боян Боев) за това дали има предполагаема държавна помощ за американските централи под формата на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

Ерменков припомни, че в тази връзка през същата година Генерална дирекция Конкуренция на ЕК същата година е образувала кореспонденция, която се води с Министерство на финансите.  Предвид слуховете около този процес и предвид значението за енергийната сигурност Ерменков попита дали в енергийното министерство има вече информация, тъй като имало слухове, за това, че ЕК вече има становище, че тези договори са несъвместими с европейското законодателство и дали се водят преговори за обратно изкупуване централите.

„Тази процедура е в ход. Тя върви вече четвърта година. Това са процедури, които са доста сложни и не зависят от българската страна. ЕК си има свои процедури, които следва с цел да изясни цялата фактическа обстановка“, каза Петкова, като обясни, че в края на 2015 г. е било решено, че тъй като това касае тематиката за държавна помощ с нея да започне да работи Министерство на финансите, чрез компании, които са наети, за да се изясни този  въпрос и да „се намери начин и път да се предоговорят условията на договорите, или да се намери друго решение, което да удовлетворява в максимална степен българската страна и от друга страна да защити съответно инвестицията на тези две централи. Аз за съжаление не мога да ви предоставя някаква информация, която да е налична в Министерство на енергетиката, тъй като диалогът се води в такъв формат – Министерство на финансите, БЕХ, Министерство на енергетиката, ЕК“, обясни Петкова, като уточни, че това е формата за провеждане на срещи.

„Официално становище на ЕК било под формата на писмено становище, или някаква информация няма за това, че е налице някаква нерегламентирана държавна помощ“ , каза Петкова. В допълнение тя поясни, „че ако ЕК се произнесе по този сигнал, който е депозиран в края на 2013 г. и се произнесе, че е налице нерегламентирана държавна помощ, като сигналът е срещу българската държава, то това означава, че българската държава, ако има такава нерегламентирана държавна помощ трябва съответно да я възстанови и след това да заведе регресивен иск срещу тези на които е предоставила тази държавна помощ. Поради тази причина се водят разговори, които са свързани с възможността да бъде постигната такава договореност, да бъдат постигнати такива споразумения, които да дадат възможност да се възстановят, да се изплатят на съответните централи невъзстановяемите разходи, да се споразумеем по отношение на тази сума и договорите на тази база да бъдат съответно предоговорени или прекратени, или каквото там се реши като най-добър или най-удачен за двете страни вариант. Така че аз не мога да ви предоставя някаква нова информация в тази посока“, обясни министърът. Тя се ангажира, че когато има такава то тя ще бъде оповестена, „когато може, тъй като това е информация с конфиденциален характер до известна степен“. Това е и причината да не се изнасят факти след всяка от срещите. „Това са работни срещи на ниво експерти и няма нищо написано като становище от страна на ЕК“, каза министър Петкова. В същото време тя увери, че се полагат усилия за максимална защита на интересите на страната и на инвеститорите, да се гарантира възвръщаемостта на тяхната инвестиция.

Депутатът Ерменков от своя страна каза, че не бил употребил термина „нерегламентирана държавна помощ“, а дали ЕК възприема тези договори като „несъвместими с европейското законодателство“, което означава, че тези договори рано или късно под някаква форма трябва да бъдат предоговорени, обясни той и поиска да знае за срещите на министъра с директорите на тези централи. В отговор министър Петкова обясни, че сигналът на бившия състав на ДКЕВР е за „нерегламентирана държавна помощ“ и обясни, че поддържа „регулярен контакт“ с директорите на двете централи както по повод предстоящата дерогация за големите горивни инсталации, така и по други теми. „Имаме добър регулярен контакт с тях“, каза Петкова.

След изслушването в отговор на въпрос на журналисти обясни, че всички изредени хипотези по отношение на двете американски централи – от предоговаряне на договорите до т.нар. невъзстановяеми разходи са хипотетични. „Да видим какво ще каже ЕК“, каза Петкова. В отговор на въпрос за прекратяване на договорите и колко би ни струвало това, министърът повтори отговорът си от препитването през юни миналата година от парламента, че неустойката за България би била в размер на 3 млрд. лева.

В отговор на въпрос на журналисти министърът обясни, че невъзстановяеми са разходите, които трябва да се платят на инвеститорите за плащане на инвестицията и в момента се разработва методика за определяне на тези разходи.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 1 1
    1
    гтнтнв
    Има закон СИМЕОНОВ-ГАМИЗОВ!
    Напиши отговор