НАЧАЛО » българия

Нона Караджова: Подобряване на качество на въздуха може да се постигне с въвеждане на зони за ниски емисии от общините

Не само подмяна на уредите за отопление, но засилена газификация, подобряването на екодизайна на уредите за отопление и още редица мерки предлага бившият министър на околната среда и водите

fb
3E news
fb
02-12-2019 11:17:06
fb

Замърсяването на въздуха носи най-голям риск за здравето. Това сочат изследванията на Световната здравна организация и одит на Европейската сметна палата. Предизвикателството за България е свързано с битовото отопление, което е в основата на замърсяването с фини прахови частици. Замяната на отоплителните уреди на дърва и въглища с природен газ, както и намаляването на потреблението на електроенергията за отопление се смятат за основните стъпки, които ще доведат до положителни резултати. Това коментира Нона Караджова, експерт екологични политики и проекти и бивш министър на околната среда и водите в рамките на конференцията „Природният газ за чист въздух и чиста енергия“. По думите й един от начините за справянето с проблема е въвеждане от общините на зони с ниски емисии, което в частност касае и подобряване на газификацията на населението.


Замърсяването на въздуха носи най-голям риск за здравето на населението, свързан с околната среда. Замърсеният въздух води до около 400 хил. случая на преждевременна смърт и  пречи на за външни разходи в размер на стотици милиарди евро. Това коментира бившият министър на околната среда и водите и екоексперт Нона Караджова, като се позова на данни на Световната здравна организация за основните последствия от замърсяването на въздуха и на одит, извършен от Европейската сметна палата.

Праховите частици, азотният диоксид и тропосферният озон (вторичен замърсител от азотни окиси, неметанни тежки органични съединения и въглероден моноксид) са сред основните причини за замърсяването. Киселинните дъждове влошават състоянието на горите и биоразнообразието.  Замърсяването на въздуха води също така до нанасяне на щети на културните и материални ценности.

По отношение на България, според екоекспертът процентът на населението, изложен на превишени нива на фини прахови частици  (ФПЧ10 и ФПЧ 2,5) в България е значително по-висок от средния за Европа. За сравнение Караджова посочи, че в редица от страните, членуващи ЕС превишенията на нормите за качеството на атмосферния въздух са по отношение на азотните окиси и озона. Тя припомни също така, че заради качеството на атмосферния въздух страната ни е наказателна процедура заради по-високото ниво на фини прахови частици (ФПЧ10). В другите страни членки е заради превишения на нормите за азотни окиси.

Законодателството в сектор въздух е изключително обширно.  Директивите и регламентите са много. Същото се отнася и на национално ниво. Има обаче две ключови рамки на законодателната политика, обясни Караджова. Едната касае постигане на добро качество на атмосферния въздух със стандарти за постигане на качеството на въздуха. Тя визира достигане и поддържане на установените стандарти за качество на атмосферния въздух в населените места (ФПЧ, NOx,  SОx и др.) , а също така и достигате та  пределните тавани за годишните количества на емисиите на пет замърсителя (SO2, NOx, неметанови VOCs, NH3 и ФПЧ2.5 ), каза Караджова.

Втората много важна политика е нивото на емисиите на национално ниво, тоест, когато се изчислява какво се излъчва от територията на цялата страна и за всички страни членки. Както и до момента, така и през 2016 имаше изискване по отношение на тавана на националните емисии. В частност става въпрос за  фини прахови частици (ФПЧ) с 2,5 микрона, до 2025- 2030 г., обясни още тя, като посочи, че основните политики, които страната ни трябва да следва в тази област е именно отразяването на тези две теми.

Основните инструменти за това са публичното финансиране, мониторинг на качеството на въздуха и емисиите, като контролът на замърсителите е  много важен. Това включва и непрекъснати кампании за информиране на населението. Защото според социологическите изследвания, се оказва, че хората нямат достатъчно информация и не знаят какви са причините за замърсяването на въздуха. Масово, в цялата страна се счита, че основният замърсител е индустрията, промишлените предприятия. Да, това беше така допреди десетина години, но в момента са доста по-малко промишлените замърсители, отбеляза Караджова.

Тя констатира също така, че страната ни има сериозни постижения по отношение на емисиите на национално ниво, което е резултат както на целенасочени политики, така и на трансформацията на икономиката. В този смисъл екоекспертът припомни, че  някои предприятия бяха закрити, а предприятията, останали да работят в секторите на  енергетиката, тежката индустрия, химията направиха сериозни инвестиции, за достигане на стандартите за опазване качеството на въздуха. На практика, с изключение на отделни случаи тези условия се спазват от предприятията. Що се отнася до постиженията, например само за серните окиси намалението на национално ниво е от 1350 килотона през 2014 до под 800 килотона през 2018 г. , каза Караджова. За всички замърсители, които се следят на национално ниво, по думите и страната ни е постигнала напредък, но за съжаление при ФПЧ и заради новите изисквания до 2030 г. се отчита  увеличение на емисиите, основно от битовото отопление.

По отношение на качеството на въздуха, който дишаме също имаме значителни постижения. Елиминира се изцяло замърсяването с олово от страна на промишлените предприятия, каза тя, припомняйки,  че през 2010 г. заради неспазване на изискванията бе спрян Оловно-цинковият комбинат. Емисиите на серни и на азотни оксиди, амоняк и неметанови въглеводороди на национално ниво намаляват многократно. Само серните окиси намаляват от 1350 килотона през 1994 г. до под 100 килотона през 2017г. Емисиите на ФПЧ2,5 са се увеличили с 32% от 24 kt през 1990 г. до 32 kt през 2017 г. основно от емисиите на битовия сектор. Като цяло положителен е тренда по отношение на ФПЧ, като данните от мониторинговата система показват, че има подобрение. Значително намалява броя на дните със замърсяване на ФПЧ, както и средногодишната норма, но  в 15 града в България продължава да има наднормено замърсяване с  ФПЧ, основно заради отоплението в бита, отчете Караджова. В този смисъл като едно от най-големите предизвикателства тя посочи постигане на таван  на нормите на ФПЧ от 2,5 микрона  в тези 15 града. Това, както уточни Караджова изисква намаление в периода  2020 - 2030 г. с 24 килотона.

Това са 24 хил. тона, които трябва да се намалят. Забележете, от тях около 20 хил. килотона ФПЧ трябва да бъдат намалени от  битовото отопление. Имайте предвид, че източниците на национални емисии на ФПЧ са 83 % от битовото отопление, а според Световната здравна организация и данните, които  Европейската сметна палата цитира от редица изследвания се смята, че това е най-опасният замърсител за човешкото здраве, припомни бившият екоминистър.  По думите й 20 хил. килотона е огромно количество. По отношение на намаляването на ФПЧ от 2,5 микрона изискванията също са високи, още повече като се има предвид, че на национално ниво 57 % от  ФПЧ от 2,5 микрона са от битовото отопление, 8 % са от транспорта, 5 % - други и 4% - негоривни. Нивото от 57 % от битовото отопление остава и за ФПЧ от 10 микрона.
„Караджова припомни, че има препоръка на Европейската сметна палата с цел намаляване на замърсяването на въздуха до 2022 г. да се приеме още по-сериозно законодателство по отношение на нормите за качеството на въздуха във връзка с фините прахови частици. 

Екоекспертът посочи, че с цел справянето с проблема вече са предприети мерки. Една от тях е свързана с въвеждането на стандарти за качеството на дървата и въглищата за отопление от 2020 г., подпомагане на домакинствата за подмяна на отоплителните уреди  на дърва и въглища с уреди на природен газ, пелети и др. алтернативи. Това включва и въвеждането на регламента за екодизайн на отоплителните уреди да се случи по-рано.

Една от мерките е въвеждането на зони за ниски емисии от общините. Това в частност е свързано с по-засилена газификация и касае допускане в тези зони само на определен вид отопление.

Бившият министър на околната среда и водите Нона Караджова припомни и двете европейски програми, които са в полза на решаването на проблемите с битовото отопление – програмите LIFE за 16 млн.  евро  и DESIREE.- 10 млн. евро, както и ОПОС за 100 млн. евро. От програма LIFE по думите й, е  направено предложение към централните правителствени институции по отношение на енергийната бедност за по мащабно подпомагане на домакинствата за подмяна на уредите на дърва и въглища. Караджова смята също така, че след  съответни анализи евентуално „Булгартрансгаз“ може да кандидатства за по екопроект, касаещ програмата за стратегическа инфраструктура и в частност начините и възможностите за газифициране, а социалното министерство да кандидатства и е бенефициент за други помощи, отнасящи се за енергийна  бедност, а не само за социалната бедност. За да се случат нещата е необходима много голяма комуникация между „Булгартрансгаз“, газовите дружества и общините, коментира в заключение Нона Караджова.

 

природен газ
емисии
качество на въздуха
замърсяване на въздуха
газификация
природен газ
уреди за отопление
ФПЧ
По статията работи:

3E news