НАЧАЛО » българия

МФ "не препоръча приемането на закона за потребителския кредит", но депутатите казаха "да"

fb
3E news
fb
26-02-2014 06:02:00
fb

Икономическата комисия към народното събрание прие на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за потребителския кредит, въпреки възраженията на Министерство на финансите и предупреждението на БНБ да не се бърза.

В рамките на заседанието на комисията заместник-финансовият министър Людмила Елкова посъветва депутатите да не приемат този законопроект.

Тя изтъкна два мотива. Първият мотив, изтъкнат от Елкова бе, че съвсем наскоро Европейската комисия е приела директива за ипотечните кредити, която трябва до две години да се транспортира в българското законодателство. „В предложения проект за промяна на ЗПК понятията за жилищни и ипотечни кредити нямат нищо общо с това, което е дефинирала ЕК. Затова може да се изчака с промените до официалното публикуване на директивата, за да не въвеждаме определения, които ще отменим след година", каза Елкова.

Вторият мотив на заместник-финансовия министър касае сключените договори по т.нар. „бързи кедити” до 400 лева, по който Министерски съвет вече е инициирал законодателни промени. В настоящия законопроект е предвидено той да обхваща и кредити под 400 лв. Таксите трябва да покриват административните разходи на банките. Забранява се финансовите институции да събират такси за одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление. Освен това кредиторът не може да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.

При ипотечните жилищни кредити кредиторът да няма право на неустойка при предсрочно погасяване, когато заемът е погасен след изтичане на 1 година от усвояването му. Референтният лихвен процент ще бъде пазарно определян индекс LIBOR, EUROBOR, SOFIBOR или комбинация от тях или други индикатори, публикувани от БНБ и НСИ – например инфлацията или безработицата, по желание на банката.

Банките трябва да предоставят две възможности за избор при сключването на жилищен ипотечен кредит: договор, при който при принудително изпълнение банката се удовлетворява изцяло до размера на обезпечението, или пък кредитополучателят да отговаря с цялото си имущество.

За търсене на по-балансирно становище призова и представителят на БНБ Димитър Костов. Той изтъкна, че в банковата система освен потребители има и вложители. Според него  законопроектът би трябвало да търси баланс не само между финансовите институции и потребителите, но да се съобрази и с вложителите. По думите му  законопроектът поражда идеи, които могат да разрушат банковата система и икономиката на страната.

Нямаме намерение да разтакаваме този закон още пет или десет години, опонира вносителят от БСП Румен Гечев.  При представянето на законопроекта Гечев изтъкна като едно от основните му предимства формирането на лихвата на потребителския кредит на пазарна основа, на базата на два компонента – фиксирана лихва, която се определя от банката и променлива, базирана на LIBOR или SOFIBOR. Законопроектът предвижда погасяване на кредита без утежнения. По думите на вносителя законопроектът създава конкурентна среда при ипотечните кредити, тъй като са предвидени три възможности, от които да се възползва кредитополучателят. Включително той ще има възможност след първите 12 месеца да рефинансира кредита си от друга банка. Законопроектът предвижда също така и отпадане на редица банкови такси.

От страна на Асоциацията на банковите клиенти опонираха, че законопроектът не третира информираността на клиентите. Васил Кендов от Асоциацията се възпротиви на отпадането на текста за задължението на банките да информират клиентите си при промяна на лихвата. Според тях трябва да се реши и проблемът с поръчителите.  Кендов препоръча законът да обхваща и потребителските кредити срещу ипотека.

От неправителствените организации обаче изразиха съмнение, че отпадането на таксата за погасяване на кредита ще доведе до подобряване на средата. Според тях тя по-скоро ще бъде калкулирана в таксите за управление на кредита. От организацията поискаха законопроектът да формулира какво значи такса за управление на кредитите.

От Съюза на пострадалите от банките, финансовите институции и частните съдебни изпълнители „Закрила” призоваха за връщане на държавните съдебни изпълители. По данни на организацията, базирана на доклад на Камарата на частните съдебни изпълнители в момента 163 частни съдебни изпълнители водят над 1 млн.съдебни дела с обща стойност на исковете за над 17 млрд.лева. Организацията представи десет искания, сред които въвеждането на фигурата на финансов омбудсман и възможността за извънсъдебно решаване на споровете, както и поправки в гражданския процесуален кодекс. Припомняме, че според сега действащото законодателство банките не са длъжни да уведомяват клиентите си в случай на заведени срещу тях съдебни искове.

В частност от Организацията настояват за мораториум върху всички изпълнителни дела в България, както и специална комисия в НС за отношенията банки – граждани – съдебни изпълнители. Според тях правосъдното министерство и ДАНС трябва да се заемат с проверка на работата на частните съдебни изпълнители. Организацията предлага също така законопроектът да важи и за договорите, сключени по старите правила. Според вносителят на законопроекта Румен Гечев обаче това е противоконституционно. Става въпрос за преуреждане на договорни отношения, което е съвсем законова процедура, контрираха от неправителствените организации.

министерство на финансите
БНБ
потребителски кредит
По статията работи:

Маринела Арабаджиева