Министър Петкова: Положихме усилия, но ЕК не ни разреши дерогация за ТЕЦ "Варна"

Теменужка Петкова

Българското правителство положи максимални усилия за продължаване работата на ТЕЦ "Варна". Това заяви министърът на енергетиката Теменужка Петкова в рамките на парламентарен контрол и в отговор на препоръка недопускане съкращаване на специалисти в ТЕЦ "Варна".

Министър Петкова припомни, че е изпращано писмо до заместник-председателя на ЕК Марош Шефчович , с молба за преразглеждане на спирането на централата. Получен е отговор, че не е на лице основание да се прави компромис.

 

Беше обърнато внимание, че в случай, че се стигне до критична ситуация, да се обърнем към ЕК и ще преразгледат своето решение”, допълни Петкова.

Министерство на енергетиката положи сериозни усилия за разрешаване на този казус. Проведени бяха серия срещи с ЧЕЗ, включително и на най-високо ниво с апел за полагане на максимални усилия за спасяване на ТЕЦ „Варна”. Тук говорим за едно изцяло частно дружество, в което държавата няма никакво участие и не би могла с някакви механизми да контролира процесите в това дружество при взимането на определени управленски решения”, коментира министър Петкова.

Тя припомни, че ТЕЦ „Варна” е приватизирана през 2006 година и в приватизационния договор с ЧЕЗ е предвидено задължения да извърши всички действия за директива за големи горивни инсталации до края на 2014. „За неизпълнение липсва съответната санкционираща клауза”, каза тя.
„Факт е, че недотам изгодна сделка се е случила, но след като в този приватизационен договор няма предвидена санкция за неизпълнение на това задължение, копувача ЧЕЗ е изпълнявал задълженията си към Агенцията за приватизации и следприватизационен контрол, тъй като централата през последните седем години е била на разположение за енергийната система, нямало е демонтиране на оборудване, нито е разпродадено”, подчерта енергийния министър.

 

Припомняме, че в края на януари пред парламентарната комисия по енергетика министър Петкова обясни, че над 100 млн. лв. би струвало повторно пускане на ТЕЦ "Варна".

Тогава председателят на енергийната комисия Делян Добрев обясни, че проблемът с ТЕЦ „Варна“ не е само екологизацията. Цената на произвежданата там електроенергия е с около 20% по-висока от средната за страната и от ЧЕЗ не веднаж са поставяли този въпрос. Според него собственикът на централата е имал досттъчно време за екологизиране на централата, но е забавил процедурата, тъй като е търсил държавни гаранции за изкупуването на произведената електроенергия.

 

В края на миналата година стана ясно, че разработеният със съвместните усилия на Българския енергиен холдинг /БЕХ/ и ЧЕЗ  финансов модел категорично е показал, че при съществуващите условия на регионалния електроенергиен пазар и регулаторна среда в България не е възможно да се структурира надежден бизнес проект за ТЕЦ „Варна“, който да обезпечи евентуална инвестиция в централата.

При настоящите цени на електроенергията на свободния пазар, цени на горивото и цени на емисиите на парникови газове, както и други относими фактори, евентуалната инвестиция в централата не е оправдана, тъй като ТЕЦ „Варна“ би произвеждала електроенергия на цена, която няма да е конкурентна на либерализирания пазар в региона, е оценката на експертите.

В същото време прегледът на дейността на варненската топлоцентрала през последните години показва, че тази мощност съвсем не е толкова важна за електросистемата и изкуствено й се лепи етикет критична електроенергийна инфраструктура, твърдят експертите. Ето какво показват фактите:

- През последните две години ТЕЦ-ът е бил 10 месеца в принудителен престой /т.е. почти през половината време е бездействал/.

- ТЕЦ „Варна“ не фигурира като необходима мощност в нито една стратегия за развитие на енергетиката на България.

- ТЕЦ "Варна" е подложена на перманентен регулаторен натиск и ограничения, които й пречат да работи.

- Централата вече не е в списъка на мощностите, които осигуряват ток за регулирания пазар.

- Години наред цената на произвеждания от тази централа ток са подтискани и практически ТЕЦ-ът е доведен до финансовата криза.

През периода 2007 – 2009 г. ДКЕВР определяше на ТЕЦ „Варна“ огромни квоти за регулирания пазар. Паралелно с това МОСВ отказа да промени комплексното разрешително.  В същото време монополистът НЕК нееднократно злоупотребяваше с механизма за активиране на студения резерв - за да изпълнява договорите си за доставка на ток на потребители в България и за износ, държавната електрокомпания активира блоковете на ТЕЦ „Варна“, които трябваше да стоят в готовност като студен резерв, в ущърб на централата. В резултат дружеството изпадна в невъзможност да осигури необходимите средства за инвестиции в екологизиране на производството.

В следващия перод от 2009 - 2013 г проблемите продължиха. Регулаторът продължи да не признава в пълен размер разходите за производството и не одобряваше средствата за инвестиции.

В резултатът от тази държавна политика, „важната“ за системата ТЕЦ приключи 2013 г със загуба от близо 68 млн лева. Това се случи точно в период, когато ТЕЦ-ът  трябваше да се екологизира, обясняват енергийни експерти.

От средата на 2013 г. ТЕЦ „Варна“ вече не може да разчита на постоянни приходи от предоставянето на студен резерв, тъй като беше променена системата за разпределение.

А през юли тази година централата беше изключена и от регулирания пазар на ток.

Всичко това показва, че не е разумно да се налеят над сто милиона евро в едно дружество, от чиято продукция очевидно няма нужда.

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Станислав
    Като следваш фактологията, се чудиш кой лъже. Изводът - всички! http://www.priv.government.bg/news/pressmonitor/EA59A22A-4D3B-4D04-B6E8-4A5BF970F224 http://novinar.bg/news/cheshkata-chez-vze-tetc-varna-za-360-mln-evro_MTkwNzsxNw==.html http://fotovoltaikbg.blogspot.com/2014/11/blog-post_88.html
    Напиши отговор