НАЧАЛО » българия

Марош Шефчович: Без енергийна свързаност България няма да може да осъществи трансформация на енергетиката

fb
3E news
fb
15-03-2018 02:06:00
fb

Ролята на националния план за енергетика и климат до 2030 г. и това как България ще се вмести на енергийната карта на Европа предвид предстоящата трансформация на сектора, значението на страната ни при транзита и в търговията с природен газ, потенциала на ВЕИ и енергийната ефективност, справянето с енергийната бедност бяха темите, които засегна  еврокомисарят по въпросите на Енергийния съюз Марош Шефчович в рамките на конференцията „Ролята на НПО при формиране на енергийната политика“, организирана от Института за енергиен мениджмънт.

Това, което се случва в Европа през последните години би трябвало да събуди политиците и да ги накара да включат по-активно гражданското общество в обсъждането на енергийната политика, в използването на социалните мрежи за обяснение за тази цел. Фалшивите новини се разпространяват 7 пъти по-бързо от истинските. Винаги трябва да се допитваме до хората, категоричен бе еврокомисарят.
Еврокомисарят обясни, че разговорите по бъдещето на Енергийния съюз продължават. Един от ключовите инструменти това са националните планове за управление на енергетиката до 2030 г. (т.нар. интегриран план). Това е много важно от гледна точка на общата енергийна европейска рамка, защото е свързано и с новите технологии, дигитализацията на мрежата, обясни Шефчович. За да се случи тази следваща стъпка са необходими инвестиции, а идеята за това трябва да се прегърне от цялото общество.

Националният план за климат и енергетика до 2030 г. е изключително важен и ще даде визията за това как България ще се вмести на енергийната карта на Европа. Бихме искали в енергийния сектор да се случват неща, които да бъдат подкрепени от неправителствените организации. От гледна точка на това, че решенията за България днес ще са от значение за следващите поколения, за годините 2030 – 2050 г. еврокомисарят призова неправителствените организации да се включат в оценката и очакванията за бъдещето.

Шефчович не подмина и един от най-сериозните проблеми – енергийната бедност. „Все още се борим с енергийната бедност“, подчерта еврокомисарят, като допълни, че над 10 % от европейците имат проблем от плащането на сметките си до течащите си покриви. Това нее характерно само за България, подчерта той. В Европа 40% от енергията се използва за отопление и охлаждане, докато в същото време вече има пасивни сгради и сега въпросът е да се осигури схема за финансиране на подобни проекти.

В рамките на изказването си еврокомисарят по енергетиката обясни, че по-рано днес в рамките на среща с премиера Бойко Борисов е била обсъдена темата за енергийната свързаност в региона, както в електроенергетиката, така и по отношение на газа.
С министър Петкова (министъра на енергетиката) посветихме много време за свързаността в региона. Без такава свързаност България не би могла да се трансформира в развита страна, обясни Шефчович. От тази гледна точка той обясни и визията за газовия хъб, който страната ни предстои да изгради. Важно е през страната не само да се транзитира природен газ, а да се развие търговия, природен газ да се търгува тук, каза той. По-късно пред журналисти и в отговор на въпрос Шефчович обясни, че мотивът за избор за изграждане на газов хъб в България е било важното й географско положение и възможността за свързаност със съседните страни и добре развитата и газопреносна система. „Нашата цел е от една страна е България да транзитира и от друга да търгува с газ“, каза Марош Шефчович.
 
Еврокомисарят обърна внимание и на потенциала, който България има в сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и енергийната ефективност, като отбеляза напредъка при намаляването на вредните емисии. (15 %). По думите му при направената оценка за ВЕИ потенциала в Европа, страната ни е оценена високо по отношение на възможностите за производство на слънчева енергия, а и от вятър. Разбира се, въпросът е в разходите, колко ще струва, посочи той, като обърна внимание и на понижението на цените в този сектор.
Марош Шефчович се спря и на сектора на въглищата и на постепенното намаляване на участието им в енергийния сектор. В Европа има 40 региона с добив на въглища, но търсенето им намалява и хората от тези региони се тревожат какво ще се случи с тях. Затова създадохме Платформа за въглищните региони в преход, каза той. По думите му заедно с Европейския инвестиционен фонд трябва да започне търсенето на възможности и в частност разработването на програми за преход на тези региони и България, в която това е чувствителна тема също може да се включи. Проблемът с изкопаемите горива трябва да се преодолее, за да може Европа да изпълни ангажиментите си по отношение на климата. 

енергийна свързаност
газов хъб
Търговия с газ
Енергийна ефективност
ВЕИ
НПО
Марош Шефчович
енергийна бедност
климатични промени
По статията работи:

Маринела Арабаджиева