Експерти: Либерализацията на газовия пазар в България и региона остава „трудно упражнение“

Либерализацията на пазара в България и региона, сближаването на местните пазари и тарифите бяха в основата на дискусията „Либерализация на пазара на природен газ“, организирана от сп. „Ютилитис“.

Разликата в развитието на газовите пазари в Западна и Източна Европа е много голяма, но като цяло регионът има потенциал. Това коментира Матю Монтеверде, вицепрезидент, Енергийни ресурси, Argus Media в рамките на дискусията „Либерализация на пазара на природен газ“. До либерализирането на пазара на природен газ в региона като цяло предстои да се свърши много работа, обясни Монтеверде.


Газовият пазар в Западна Европа започва да прилича на финансовите пазари, но докато Източна Европа стигне до това състояние ще мине доста време. Освен това газовият пазар е изправен пред нови предизвикателства. Блокчейн ще даде нова визия не само на пазара, но и на част от фирмите, които осъществяват доставката на услугата. Вероятно е преходът към блокчейн дори да се окаже не много успешен за част от фирмите.

Според него как точно ще се развива търговията с природен газ е трудно да се предскаже. Това се отнася и по отношение на териториалните пазари. В същото време Монтеверде отчете, че по отношение на перспективите за развитие с оглед на консумацията регионът има възможности за развитие.

Той направи преглед на развитието на цените на природния газ обвързани с индекса на петрола през последните години и разминаването им със спотовите цени на газа,  което доведе до редица арбитражни дела.  По-късно в рамките на дискусията бе разисквана и темата за модела „разходи минус“ и евентуалните ползи от него.

Представителят на гръцката DEPA Стелиос Бикос от своя страна коментира от своя страна проблемите за местния пазар. Проблемите на пазара към настоящия момент касаят междусистемната свързаност и механизма на ценообразуване в региона, коментира Бикос. Според него доставките на тръбопроводен газ през последните години са по-конкурентни, в сравнение със спотовите цени.

Представителят на DEPA направи преглед и на капацитета на входа и на изход на България, като посочи, че огромна част от него е свързана с дългосрочни ангажименти и направи извод по отношение на възможността за печалба от транзита на синьо гориво. Сега, по думите му е време да се тръгне към сближаване на пазарите на съседните страни от региона, включително и на тарифите. Това ще е много трудно упражнение, коментира в същото време Бикос  и обърна внимание, че вероятно преди да се случи ще е необходима интеграция на някои компании.

Петя Иванова от „Булгартрансгаз“ очерта постигнатият досега напредък от дружеството и обърна внимание на не така отдавна въведеният входно-изходен модел, по който българските газови дружества продължават да имат все още значителни забележки, заради високите разходи. В този смисъл бившият изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ и в момента председател на газова асоциация Кирил Темелков коментира, че все пак има възможност за оптимизиране на разходите.

Темелков призова КЕВР да намери подход за уравновесяване на пазара, а за да се намери решение на проблема. В частност в рамките на дискусията, а и вече неведнъж се коментира въпрос и за невъзможността поради високите разходи и ползването на връзката Кулата-Сидирокастро.
Освен това Темелков обясни, че „пазарът ни не е толкова изкривен, колкото го представят в момента. В момента никой не говори за плачевно състояние на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, нито за другите газови дружества“, каза той, но постави под въпрос проекта за газов хъб „Балкан“.
„Прекрасно е да си гледаме хъба, но още не мога да разбера за какво ни е. Какво, освен амбицията за газов  хъб, какво друго целим“, попита той. Диверсификацията е нещо прекрасно, трябва да се целим към нея, конкуренцията я няма, обясни Темелков. В този смисъл той коментира, че газовият хъб е по-скоро  дългосрочна стратегия, макар и  още да не знаем какво още искаме да получим.

Междувременно в десетгодишния план на „Булгартрансгаз“, предоставен за обществена консултация в края на миналата седмица се отбелязва зависимостта на страната ни все още от вноса на един единствен доставчик, въпреки че се набляга и на усилията за диверсификация.
В Република България досега няма открити значими находища на природен газ и потреблението на газ в страната се осигурява главно чрез внос от един основенизточник - Руската Федерация. Природният газ достига до България основно по маршрута през териториите на Русия, Молдова, Украйна и Румъния, се казва в документа.
Считано от 1 юли 2016 г., в резултат от сключването на Споразумение за междусистемна свързаност с DESFA S.A. за IP Кулата/ Сидирокастро, бе осигурена възможност за внос на газ от Гърция. Капацитетът за съхранение на природен газ в ПГХ „Чирен” и местният добив са основните алтернативи по отношение на сигурността на доставките при прекъсване на вноса от основната входна точка Негру вода 1/Кардам, като капацитетът за съхранение е недостатъчен за цялостно гарантиране на сигурността на доставките при прекъсване на вноса (основния газов поток) на дневна база. Тези фактори обуславят недостатъчна степен на либерализация и ликвидност на националния газов пазар и риск по отношение сигурността на доставките, констатират от „Булгартрансгаз“.

От документа на газовото дружество става ясна и картината досега на местния пазар.  Газоразпределителните дружества осъществяват дейностите „разпределение на природен газ” и „снабдяване с природен газ от краен снабдител”, като доставят природен газ до клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи на лицензираните територии. В края на 2016 г. на територията на Р. България са лицензирани 24 дружества. Те упражняват своята дейност на 35 лицензирани територии и обслужват 5 газоразпределителни региона (Дунав, Запад, Тракия, Мизия, Добруджа) и 80 общини извън тези региони. По данни на газоразпределителните дружества общият брой на клиентите им през 2016 г. е 87 274, от тях 80 705 (92%) – битови и 6 569 (8%) – стопански. Клиенти на газоразпределителните дружества са основно домакинства, обществено-административни и търговски потребители и малки и средни търговски и промишлени потребители.

Делът на битовото газоснабдяване в страната все още се запазва твърде малък, в сравнение със страните от ЕС, признават авторите на десетгодишния план на „Булгартрансгаз“, като изразяват надежда за  увеличение на тренда през  следващите години. Те се мотивират отчасти с това, че необходимата инфраструктура за разпределение на природен газ в страната е в процес на изграждане. Също така азербайджанската държавна нефтена компания SOCAR проучва правните аспекти относно възможни бъдещи инвестиции в газоразпределителния сектор в България. Темп на нарастване се отчита и при потреблението на компресиран природен газ, отчитат още от „Булгартрансгаз“.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари