Костов: Трябва да се промени данъчната система. Горанов: Сега не му е времето

Бюджетът ще загуби между милиард и два, ако се въведе само необлагаем минимум при сегашните нива на облагане, смята финансовият министър

Иван Костов
Източник: БГНЕС

Да се промени данъчната система в България, като се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 година. За това призова бившият премиер и настоящ директор на Центъра за анализи и управление на рискове към НБУ Иван Костов на научна конференция "10 години плосък данък в България", организирана от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт".

Според Костов сегашното неадекватно и недобро данъчно облагане е причина за много вредни процеси в държавата.Плоските преки данъци са една от основните причини за укриване на доходите, смята икономистът.

Иван Костов посочи, че за работодателя е по-изгодно да получава ниско облагане и лични доходи, и от тях да заплаща нерегистрирани доходи на заетите, защото по този начин избягва заплащането на всички предвидени по закон осигурителни вноски в размер на 32,7 процента. Според него това ще е невъзможно, ако се приеме прогресивна скала и се облага с 32 процента максималната печалба. Ако тя се облага с толкова, ако доходите на работодателя се облагат, както беше до 2001 година - с прогресивна скала до 38 процента, работодателят няма да има никаква сметка да изтегля от фирмата парите като личен доход и да ги плаща нелегално на хората, допълни Иван Костов.

Той препоръчва да се възстанови данъчноосигурителната система от реформата преди 2001 година, но по думите му това е очевидно неизпълнима препоръка при сегашните предпочитания на българските избиратели. Тогава доходите бяха с необлагаем минимум, нямаше необлагаем минимум за печалбата на предприятията, имаше прогресивна скала, която пречеше да има тези заобикаляния на данъчните и осигурителните вноски, допълни бившият премиер. По думите на Костов в сегашната икономическа обстановка, когато произведеният брутен вътрешен продукт е с около 3,5 пъти по-голям от тогавашния, държавата трябва да предвиди и данъчни облекчения за реинвестирани в капиталообразуване печалби. В противен случай няма да се стимулира натрупването на капитал и създаването на работни места, допълни Костов.

Експертът анализира, че в момента вън от съмнение е, че облагането на брутните трудови договори с данъци и осигурителни вноски не е пропорционално. Костов отбеляза, че колкото повече растат над максималния осигурителен доход доходите на облаганото лице, толкова повече делът на данъчните и осигурителни вноски клони към десет процента. Общото облагане на хората с високи доходи клони към десет на сто, а на тези с работна заплата под максималния осигурителен доход, данъчната и осигурителната тежест е 42,7 процента, каза Иван Костов.

По думите му всичко това означава, че хората с високи доходи не са ангажирани с контрола на изпълнението на функциите на българската държава. При приблизително едно и също натоварване на БВП с данъци и осигурителни вноски - 29,9 на сто през 2001 година и 30 процента през 2017, приходите от облагането с данък доходи физически лица и здравноосигурителни вноски са с много по-малък дял от общите данъчни и осигурителни приходи - през 2001 година те са 44 на сто, докато през 2015 те са 38, 9 на сто от общите, което е за сметка на увеличаването на приходите от ДДС, допълни Костов.

Според него този намален дял е причина за други съществени рискове в управлението на бюджета - извършват се големи преразпределителни процеси между приходите от косвени данъци и разходите, които прави бюджетът като трансфера към НОИ. Тук е и причината за износа на евтин труд от страната, допълни Костов.

Според бившия премиер в България действат и други негативни фактори, които произтичат от недофинансирането на поетите от държавата жизненоважни за обществото функции. Той очерта кои са тези основни функции - в сферата на сигурността, където мнозина доплащат, особено фирми за своята сигурност, на образованието, където родителите плащат допълнителни уроци, в здравеопазването, където всички доплащаме за здравна услуга.

Финансовият министър Владислав Горанов не смята, че сега е времето за премахване на плоския данък, но е готов да участва в експертен дебат по темата. Той припомни, че в коалиционното споразумение на сегашното управление е предпоставено тази тема да не се разглежда. По думите на Горанов има достатъчно време за дебат до следващите избори.

Финансовият министър отбеляза, че няма достатъчно убедителна теза, че въвеждането на прогресивно облагане ще реши проблемите с неравенството, но може да се предположи, че част от проблема с неравенството идва от пропорционалното облагане. Ако идеята е да борим само неравенството и да заменим сегашното пропорционално с ново прогресивно облагане, в рамките на същия фискален резултат, безспорно средната класа ще повиши това, което отделя за бюджета, каза Горанов. По думите му, ако искаме да запазим приблизително сегашните нива на облагане, въвеждайки само необлагаем минимум, бюджетът ще загуби по различни оценки между милиард и два.

Дискусията не трябва да е в посока дали да се премахне плоския данък, а как да се премахне, коментира Горанов. Той отбеляза, че изчисленията на КНСБ и на фондация "Фридрих Еберт" развиват сметката от гледна точка на един човек, а трябва да се разгледа как една промяна ще окаже влияние върху целия фискален модел и върху средните доходи, върху доходите не само на тези, които работят на минимална заплата.

Според Горанов на политическо ниво проблемът на промяната на модела е, че той ще засегне много повече хора в увеличаване на тяхната данъчна тежест, отколкото ще освободи. Ако предложим една прогресивна скала и я наложим към сегашните доходи и подоходни групи, и ако трябва да запазим размера на приходите в бюджета, то на всички хора, които в момента са активни, облагането ще достигне поне до 15 процента, допълни министърът.

По-големият проблем на плоския данък е, че той трудно може без някакво сериозно преразпределение и вътрешни сътресения, да бъде премахнат, възстановявайки прогресивно облагане. Ако приемем, че няма да падат приходите в бюджета и ако приемем, че няма да увеличаваме данъците на средната класа, уравнението изглежда почти нерешимо, каза Горанов и допълни, че не защитава плоския данък, но смята, че всичко трябва да бъде дебатирано.

"Готови сме да участваме в този дебат, осъзнавайки че сегашната коалиция е сбор от различни доктрини, особено тази част от нея, която разчита на по-популисткото говорене", посочи Владислав Горанов и припомни, че коалиционното споразумение е да не се променят данъците и това е правилна за момента политическа позиция.

Големият въпрос е трябва ли неравенствата да бъдат решавани през данъците - възможно е, но и самата ЕК казва, че пребалансирането към косвено облагане, дава предпоставки за ускоряване на икономическия растеж и това е препоръка към държавите -членки, каза Горанов.

Ако се помисли за въвеждане на различни стимули като елементи на семейно подоходно облагане, то този дебат трябва да е в рамките на друго ниво на данъка, коментира Горанов.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    Костадин Иванов
    Правителството, което премахне плоския данък ще бъде свалено от власт! Дали това не иска ИК с предложението си към ГЕРБ?
    Напиши отговор