НАЧАЛО » българия

Компенсационен механизъм решава казусите с либерализацията на енергийния пазар

fb
3E news
fb
26-05-2015 04:59:00
fb

 Казусът с дългосрочните договори, „единствен купувач“ и такса„задължение към обществото“, които към настоящия момент са препъни камъни за либерализацията на електроенергийния пазар е решим. Обмисля се тези дилеми да се решат с „компенсационен механизъм“, стана ясно по време на конференцията "Енергийна стратегия за Европа - диверсификация и енергийна сигурност".

 Една от основните задачи за решаване на проблема „единствен купувач“ във връзка с либерализацията на енергийния пазар е „да се създаде компенсационен механизъм, който да преодолее тарифния дефицит, който към момента се е озовал в НЕК“. „Казвам озовал, защото НЕК няма вина, че се е озовал там. Този тарифен дефицит е резултат от държавна политика. Ето защо трябва да се създаде механизъм, който да компенсира преференциалните цени и тези по дългосрочните договори“. Това обясни пред журналисти заместник-министъра на енергетиката Николай Николов в кулоарите на конференцията "Енергийна стратегия за Европа - диверсификация и енергийна сигурност". Екип на министерство на енергетиката заедно със Световната банка ще работи до септември по търсенето на пазарен модел за пълната либерализация на електроенергийния пазар. 

В отговор на въпрос на 3eNews дали се обсъжда и вариант за разделяне на НЕК като възможност за решаване на проблема, зам.-министър Николов обасни, че не се отхвърля нито една възможност, нито една дефиниция. „Има различни компенсационни механизми по света и в частност в Европейския съюз защото почти всички държави имат тарифен дефицит и всяка държава се справя по начин по който е преценила, че е най-удачен за нея. Ние трябва да изберем модел, който да е най-приложим за нашите условия“, обясни зам.-министър Николов. Той беше категоричен, че либерализацията на енергийния пазар трябва да се случи от 1 януари. „Моята амбиция, а на екипа на Министерството е да имаме законодателни промени до септември месец във връзка с либерализацията“, каза той. Николов посъветва да не се бърка либерализацията на пазара със старта на енергийната борса. Трябва да се подчертае обаче, че двата процеса са взаимно свързани и тръгването на борсата преди да са осъществени всички процедури по полното освобождаване на пазара може да доведе до изкривяване.

Вариантите за компенсационен механизъм са няколко. Това обясни по-късно в рамките на конференцията заместник-изпълнителния директор на БЕХ Северин Въртигов казуса с дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия.

Една от концепциите в момента е с дружествата да бъдат сключени „договори за разлики“ – ако производителят по дългосрочни договори тръгне да продава на борсата произведената от него електроенергия и там цената е по-ниска, той да бъде компенсиран за разликата, а когато цената е над произведената – производителят би следвало да върне разликата, обясни той.

След подписването на тези „договори за разлики“ трябва да се пристъпи към разсрочване на дефицитите във времето чрез определена такса, която съответно да бъде плащана от всички потребители. Може да се създаде и целеви фонд, а друг вариант е използването на фонда за търговия с емисии, обясни Въртигов.

„Често се казва, че либерализацията ще подобри конкуренцията и цените ще паднат, но ефектите са много повече. Първо потребителите ще могат да избират своя доставчик. Наличието на голям брой доставчици ще се отрази положително върху цените“, отбеляза още той. По думите му либерализацията ще промени модела на поведение на крайните клиенти, което пък ще е от полза за производителите на енергия, а също и за търговците, защото ще отвори пред тях една нова пазарна ниша.

При либерализирането на пазара ролята на регулатора ще се ограничи до обхващане на мрежовите функции и до определяне на цените за пренос и разпределение. От юни стартират изключително интензивни разговори с регулатора за нови правила за търговия, обясни още той, като наблегна, че енергийната борса е ключов елемент за постигане на свободен пазар и свързващо звено за потребители, производители и търговци.

Освобождаването на пазара ще увеличи паричните потоци в компаниите, посочи от своя страна зам.-министър Николов при представянето на управлението на държавните дружества. 

Либерализацията би имала положителен ефект за АЕЦ „Козлодуй“ и ще доведе до по-висока оперативна печалба, предвид себестойността на произвежданата енергия. Тук също говорим за компенсационен механизъм, предвид натрупаните задължения на НЕК към централата, обясни зам.-министъра на енергетиката. Той припомни, че при либерализацията ще отпаднат и квотите на централата за регулирания пазар. Квотите ще отпаднат и за ТЕЦ „Марица Изток 2“, а това би следвало да централата да може да осъществи всички програми за ремонти и модернизации.

Ефект от либерализацията ще има и за БЕХ като цяло. Либерализацията би дала възможност на холдинга да рефинансира задълженията си. Освен това ще се появи и възможност за првично публично предлагане на акции от 20-25%, заключи зам.-министъра на енергетиката.

 

 

 

БЕХ
НЕК
либерализация на енергийния пазар
компенсационен механизъм
дългосрочни договори
единствен купувач
По статията работи:

Маринела Арабаджиева