КЕВР обсъжда 10-годишният план на "Булгартрансгаз" за развитие на мрежите

Докладът за одобряване на десетгодишният план на „Булгартрансгаз“ за развитие на мрежите ще бъде подложен днес на обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Газовото дружество публикува на електронната си страница  документът още през месец април.

В процес на изграждане в момента на територията на страната са газопроводните отклонения: Разлог – Банско, газопроводно отклонение Панагюрище – Пирдоп, газопроводно отклонение до Свищов, както и газопроводно отклонение с автоматична газорегулираща станция (АГРС) до Сопот и Хисаря, което в етап на проучвателни дейности. Това се посочва в десетгодишният план, подложен на анализ от работната група на енергийния регулатор. Освен това експертите анализират и проектите за „газов хъб Балкан“, междусистемните газови връзки, възможностите за развитие на газопреносната и газотранспортна инфраструктура.

В докладът си работната група към енергийния регулатор прави кратко изложение и анализ на съдържанието на плана, включително и на намеренията за осъществяване на заложените проекти, а също  и на финансово-икономическото състояние на дружеството.

Според 10-годишния план при реализация на проектите за нова газова инфраструктура България ще изпълни стандарта за инфраструктура през 2022 г., се посочва в доклада. С цел постигане на стандарта за инфраструктура са предвидени няколко основни проекта, проект за модернизиране, рехабилитация и разширение на съществуващата газопреносна инфраструктура (включително модернизация на компресорни станции), проекти за изграждане на междусистемни газови връзки със съседните страни и на връзки между националната газопреносна мрежа и газопреносната мрежа за транзитен пренос на природен газ и проект за разширение на ПГХ „Чирен” и/или за ново газохранилище.

На следващо място се цели осигуряване на възможност за развитие на конкурентен пазар и за диверсификация на източниците и пътищата за доставка на природен газ и в резултат по-голяма енергийна независимост. В този случай става въпрос и за възможност за осъществяване на местна търговия със синьо гориво.

Също така обаче и за  създаване на регионална газова борса, в т.ч. спот пазар, чрез изграждане на необходимите съоръжения за свързване на съществуващата газопреносна инфраструктура с бъдещите трансевропейски газови коридори и с проектите от Южния газов коридор - Трансанадолски газопровод (TANAP), Трансадриатически газопровод (TAP), както и други паневропейски проекти, които предвиждат да осигурят диверсификация на източниците на доставка на природен газ и газотранспортните маршрути за Европа.


Гарантирането на сигурността на доставките на природен газ за страната ще се осъществи чрез: инвестиции в изграждане на междусистемни връзки за осигуряване на свързаност с други газопреносни мрежи и инвестиции за разширяване на подземното хранилище за съхраняване на природен газ, както по отношение на съоръженията за добив и нагнетяване, така и на възможностите за съхраняване на по-голям обем природен газ, посочват от работната група.

Друга основна цел е осигуряване на достъп до природен газ на нови общини и на нови крайни потребители, което ще допринесе за подобряване на екологията, качеството на живот, енергийната ефективност.

Предвид дългосрочния период на планиране на инвестициите, включването на проекти, за които в настоящия момент не е взето окончателно инвестиционно решение, както и на проекти, чието развитие е свързано с изпълнение на други международни проекти в газовия сектор, планът е структуриран в 3 основни групи, посочват още експертите от енергийния регулатор. Първата част касае проектите до 2020 г. , вкл. Инвестиционна програма за осъществяването им.

Така например годишната програма за инвестиции за 2018 г. е в размер на 154 867 хил. лв., от които за изграждане на нови обекти – 23 240 хил. лв.

За 2019 г.  тя е в размер от 160 258 хил. лв., сред които за нови обекти – 52 576 хил. лв., а за 2020 г. - 143 638 хил. лв. , от които за строителство на нови обекти 25 207 хил. лв.
За газопреносната мрежа за транзитен пренос например още през настоящата 2018 г. са предвидени инвестиции от 14 210 хил. лв.
В представената инвестиционна програма за периода 2021-2027 г. най-много вложения са заложени за 2021 г. - 117 750 хил. лв., които основно ще са насочени в националната газопреносна мрежа и тази за транзитен пренос – над 40 млн. лв. и близо 23 млн. лв. съответно, както и за изграждане на нови обекти – над 23 млн. лв.

В документът се разглежда и пазарът на природен газ в региона. Основни обстоятелства, свързани с българския пазар са наличието на един основен източник за доставки на природен газ – Руската Федерация и незначителния местен добив, което определя високата зависимост от един единствен доставчик, констатират експертите.

Другата констатация също е отдавна позната и тя се отнася за това, че към 2018 г. липсва необходимата инфраструктура – междусистемни връзки, съответно достъп до терминали за внос на втечнен природен газ, чрез които да се диверсифицират газовите доставки за страната. Този проблем стои и пред редица други държави в региона и е ключова предпоставка за ускореното изграждане на планираните нови междусистемни връзки на България с Турция, Гърция и Сърбия, доизграждането на инфраструктурата с Румъния и свързаността със значими трансграничните проекти, както и проектите от „Южен газов коридор“.

„Булгартрансгаз“ ЕАД определя създаването на газоразпределителен център в България – хъб „Балкан“, като проект, който съществено ще повлияе върху газовия пазар.

В този контекст в доклада се описват и възможностите за алтернативни доставки на газ от Азербайджан, разширението на газохранилището в Чирен.
Друг важен момент за обезпечаване на енергийната сигурност е подписаният през юли 2017 г., Меморандум за разбирателство относно реализацията на Вертикалния газов коридор между „Булгартрансгаз” ЕАД (България), ICGB AD (България), DESFA S.A. (Гърция), FGSZ LTD (Унгария) и SNTGN TRANSGAZ S.A. (Румъния), имащ за цел анализирането на възможността за изграждане на необходимата газопреносна  инфраструктура, осигуряваща двупосочен пренос на природен газ до транзитните държави и до европейския пазар от Гърция през България и Румъния до Унгария.

„Булгартрансгаз“ ЕАД посочва, че реализирането на планираните в страната и региона инфраструктурни проекти ще доведат до стабилна интеграция на газовия пазар, ще осигурят свързаност с газовите хъбове в Централна и Източна Европа, както и ще улеснят достъпа до източниците от Южния газов коридор. Ще бъдат създадени и благоприятни условия за диверсификация и съответно намаляване на енергийната зависимост.

В докладът си експертите от регулаторът също залагат на описанието и на всички ключови проекти – регионален газов хъб „Балкан“, Eastring – България, разширение на газопреносната инфраструктура в участъка на българо-турската до българо-гръцката граница, междусистемните газови връзки.

В периода 21 юли – 21 август 2017 г. „Булгартрансгаз” ЕАД изпълни пазарно проучване относно търсенето на добавен (нов) капацитет, Open Season, Фаза 1 (необвързващи прогнози за търсенето на добавен капацитет към/от съседните пазарни зони), на проекти за развитие и разширение на газопреносната инфраструктура към всички съседни пазарни зони. В резултат на получените заявки е идентифицирано неангажиращо, прогнозно търсене на добавен капацитет в посока от България към Сърбия с входна точка Турция и начален период, заявен от ползвателите - газова година 2019/2020. Максималният дневен капацитет, който е заявен на входната точка от Турция е 567,84 GWh/d. Максималният дневен капацитет, който е заявен на българо-сръбската граница е 357,672 GWh/d. С реализацията на разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД от българо-турската граница до българо-сръбската граница ще се постигне: сигурност на доставките на природен газ за България; сигурност на доставките на природен газ за съседните балкански страни и региона и откриване на допълнителни висококвалифицирани работни места. Проектът е в ранна фаза на развитие. Посочената крайна дата за въвеждане в експлоатация на всички подобекти е на база завършени обобщени предварителни (прединвестиционни) проучвания за „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД в участъка от българо-турската граница до българо-сръбската граница“, които са приети. Очакваната година на въвеждане в експлоатация на всички подобекти е 2022 г.

Подборно са описани и междусистемните газови връзки със съседните страни, както и на възможността за разширение на газохранилището в Чирен.

Описват се и най-важните проекти към момента в страната. Така например в момента са в процес на изграждане следните газопроводни отклонения: Разлог – Банско, газопроводно отклонение Панагюрище – Пирдоп, газопроводно отклонение до Свищов, както и газопроводно отклонение с автоматична газорегулираща станция (АГРС) до Сопот и Хисаря, което в етап на проучвателни дейности.

В документът се коментира и финансово-икономическото състояние на дружеството предвид амбициозните намерения..

Общата структура на приходите включва нетни приходи от продажби и финансови приходи. Общият размер на реализираните приходи от дружеството за 2017 г. възлиза на 370 438 хил. лв., като е отчетено увеличение спрямо 2016 г. от 7,67% или 26 378 хил. лв.  

Както става ясно от публикуваните данни приходите от пренос на природен газ по националната газопреносна мрежа през 2017 г- са в размер от 70 584 хил. лв., при 60 404 хил. лв. година по-рано. Това е ръст от 16,85 %.

Приходите от транзитен пренос намаляват, макар и слабо – с минус 0,08 % или до 207 378 хил. лв. при 207 547 хил. лв. през миналата година.

През 2017 г. са реализирани приходи от балансиране в размер на 6926 хил. лв., които са в резултат на условията по сключени нови договори за пренос на природен газ, във връзка с въведения от 01.10.2017 г. входно-изходен тарифен модел. Относителният дял на тези приходи е 1,91% от нетните приходи от продажби.

Другите приходи от дейността, които представляват 3,22% от нетните приходи от продажби, са се увеличили с 6796 хил. лв. през 2017 г. спрямо отчетените през 2016 г., което се дължи основно на по-високите приходи от финансиране.

В общия обем приходи от дейността на дружеството са включени и финансовите приходи, които намаляват с 37,88% спрямо отчетените през 2016 г. или с 4771 хил. лв. Намалението се дължи на по-ниските приходи от лихви през 2017 г., поради намаляване на лихвените нива на банковия пазар, както и на отчетените по-малко приходи от промяна на валутни и курсови разлики през 2017 г. Приходите от валутни курсови разлики не представляват реален паричен приход, а счетоводно записване на изменението на стойността на наличните парични средства във валута, което е в резултат на промяна на курса на долара. Преизчислението се извършва в края на всеки месец, с цел коректно представяне на левовата равностойност на валутните средства.


Оперативните разходи на „Булгартрансгаз“ ЕАД за 2017 г. са с 12 870 хил. лв. или с 4,92% повече в сравнение с отчетените през 2016 г. Увеличението на оперативните разходи се дължи на увеличението, както на технологичните разходи с 7459 хил. лв. (12,24%), така и на разходите по икономически елементи с 5411 хил. лв. (2,70%), с изключение на разходите за външни услуги, които намаляват в сравнение с 2016 г.

 

Десетгодишният план на "Булгартрансгаз" и Докладът на експертите от КЕВР могат да бъдат прочетени на : http://www.dker.bg/calendar/101/171-na-05-07-2018-g-ot-10-15-chasa-v-sgradata-na-kevr-bul-knyaz-al-dondukov-8-10-et-4-sche-se-provede-obschestveno-obszhdane-na-doklad-za-odobryavane-na-desetgodishen-plan-za-razvitie-na-mrezhite-na-bulgartransgaz-ead-za-perioda-2018-2027-g.html

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
1 коментари
  • 0 0
    1
    fgjhk
    Да продължават да си играят с калоричността и плътността на природният газ!Газовата хроматография ряпа да яде!А какво стана с договора с ,,Петрокелтик" ?
    Напиши отговор