НАЧАЛО » българия

Калоян Стайков: Сериозният проблем не е в увеличението на цените на тока, а липсата на яснота какво ще се случва

КЕВР трябва да обясни на какво основание определя цени за свободния пазар

fb
3E news
fb
09-06-2015 12:54:00
fb

Основният фактор при цените на електроенергията тази година, според мен са местните избори, тъй като всички бяха наясно, че в сектора има нужда от промяна. Повечето експерти са съгласни, че тази промяна трябва да е в посока по-високи цени и преразглеждане на структурата на цените каквато е в момента – тоест едни да се увеличат, а други да се намалят. Това коментира пред журналисти анализаторът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков. Той очерта няколко проблема по отношение на докладите на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за цените на електроенергията. Анализаторът беше категоричен, че големият проблем не е толкова увеличението на цените, а липсата на яснота какво ще се случи през следващите години, което пък е сериозна пречка за бизнеса.

Тази година за първи път КЕВР определя цена за свободен пазар, което е много странно. Този път Комисията определя една съвкупна цена за регулиране за свободен пазар на НЕК и след това разделя цените само за регулиран и само за свободен пазар. Това определено създава някакъв проблем, защото свободния пазар не предвижда регулиране, каза Стайков. Според него комисията трябва да обясни на какво точно основание е решила, че може да определя свободно договорени цени.

По отношение на цената задължения към обществото, бизнеса досега бе в малко преференциалин позиции, тъй като тези 18,93 лв.. (за МВтч) които плащаше не бяха реалистични, най малко защото през последните години в НЕК беше натрупан дефицит от около 1 млрд.лв, каза той. В голяма степен, според него това се дължи почти изцяло на разходите за закупуване на зелена енергия и непризнати разходи за закупуване на енергия от Марица Изток 1 и 3 (ТЕЦ „AES Гълъбово Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“). Той припомни, че и миналата година ДКЕВР се е надявала, че цените на двете централи ще бъдат предоговорени. Но не бяха, отбеляза анализаторът.

Другият проблем със зелените централи е е че по закон енергията се купува по префернциална цена до средногодишните часове на работа, определени от КЕВР, а в решението е заложено, че половината от тази енергия се купува на преференциална цена, а другата половина по цена на обществен доставчик. В същото време, припомни анализаторът, няма нормативен документ, който да регламентира подобно нещо. Тук може би по-скоро въпросът е юридически. Това е моето тълкуване, но аз съм икономист, отбеляза Калоян Стайков, като допълни, че това обаче е също сериозен проблем. В този смисъл според него цената от 18,93 лв.(за МВтч) през миналата година е била изкуствено ниска.

Нормално е сега тя да се увеличи, коментира анализаторът от ИПИ. От друга страна обаче, 20% увеличение на цената за свободния пазар е доста сериозен проблем за бизнеса, още повече в ситуация, в която икономиката току що приключи с възстановяването и започна растеж. В тези условия, в рамките на 1 година да се стовари такава тежест върху бизнеса е доста сериозен проблем, допълни Калоян Стайков. Според него цената трябва да се увеличава, но поне да бъде постепенно, плавно под някаква схема, така че бизнесът да не се натоварва излишно.

Освен това в тази цена не бива да са включени някакви отстъпки, които някои компании големи потребители на електроенергия ще получат, отбеляза той, като допълни, че освен че не е ясно кои са тези компании и каква е отстъпката, то това създава допълнителни разходи, които обаче трябва да бъдат компенсирани от всички останали потребители. От своя страна, това създава още веднаж един реален дефицит.

Не по-малък проблем, според анализатора е това, че КЕВР приема, че цените на ТЕЦ „AES Гълъбово Марица Изток 1“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ вече са предоговорени (т.е. намалени). Според Стайков по-логичния вариант е да се заложи цената каквато е в момента по договор и когато вече има продоговаряне и се подпише окончателното споразумение,тогава да се намали и цената. В крайна сметка КЕВР има право на всеки три месеца да променя цените, припомни той.

Анализаторът от ИПИ определи тазгодишната схема на КЕВР като същата от миналата година. Това е същата схема като миналата година. Същото се отнася и за ВЕИ централите, което също е сериозен проблем, който трябва да бъде решен.

Според мен сериозният проблем с тези цени е не толкова с колко се вдига една или друга цена, или колко разходи се признават за една или друга цена. Проблемът е, че няма яснота как ще бъде покрит този дефицит, който е натрупан към момента. Нито компаниите, нито потребителите знаят какво могат да очакват през следващите няколко години. Компаниите не знаят кога могат да си получат парите, кога могат да си признават реалните разходи, кога ще има вече свободен пазар, където те ще могат да се конкурират, а от друга страна производителите не знаят какво могат да очакват през следващите години. Сега гледаме увеличение на общата цена, на общата фактура за потребителите с 1-2%, но реално погледнато вътре цената за електроенергия е по-ниска, цените за мрежовите услуги са по-високи и т.н. В крайна сметка винаги става въпрос за това кои точно цени се увеличават. Потребителя ги интересува крайната цена. Компаниите ги интересува кои точно цени се променят. Но няма ясното, няма някаква схема за покриване на тези дефицити за следващите няколко години. Така че да не се падне едно увеличение за бизнеса от 20 процента в рамките на една година, а то да бъде разхвърляно през годините и всички да имат яснота какво се случа. Такова имаше преди 2004 г., когато имаше план за тригодишен растеж на цените. Между другото тогава цените за потребителите растяха с двуцифрени. , но имаше предвидимост. Миналата година имаше такава схема за компенсиране на натрупани загуби в рамките на петгодишен период и след това казаха, че това няма да натрупа всички загуби и, че след пет години пак ще мислим какво да правим. Това не е добър вариант.

 

КЕВР
цени на електроенергията
НЕК
дефицит
ТЕЦ Контур Глобал
ТЕЦ AES Марица Изток 1
Калоян Стайков
По статията работи:

Маринела Арабаджиева