НАЧАЛО » българия

Калоян Стайков: Изкуственото поддържане на ниски цени на тока създава порочна спирала

fb
3E news
fb
15-06-2015 12:35:00
fb

Поддържането на изкуствено ниски цени на електроенргията за не повече от една четвърт от домакинствата създава порочна спирала: обезкуражава инвестициите в енергийна ефективност, насърчава по-високото потребление на електроенергия и прави бъдещите увеличения на тока невъзможни. Това коментира на пресконференция анализаторът от Института за пазарна икономика Калоян Стайков. Той припомни, че социална политика не може да се прави през цените на електроенергията, още повече че липсват критерии за понятието „социално поносима цена“.

Социално поносима цена?

Комисията много често се крие зад понятието социално поносима цена на електроенергията, но липсват ясни критерии за това понятие, каза анализаторът. По думите му, липсват аргументи в посока „социална поносимост“, които да показват колко са домакинствата, които изпитват затруднение с плащането на сметките за ток и каква е причината за това. Стайков се мотивира с това, че методологията за енергийна бедност на Световната банка, на която се позовава КЕВР за 61% енергийно бедни домакинства у нас е остаряла. Той даде за пример прилагана в Англия нова методология. У нас не се прави разлика между енергийна бедност и подоходна бедност, коментира експертът. Това, което се прави е да се препише една дефиниция (на Световната банка б.р.). Не може обаче една дефиниция да се препише едно към едно и тя да е обективна.

Това, което се премълчава е, че сметките за ток на домакинствата зависят и потреблението, допълни той. Калоян Стайков се позова на изследване на компанията EVN в тази посока. Анализът на консумацията на битови потребители за периода 2009-2014 г., показва, че средногодишният дял на домакинствата с ниско и средно потребление (до 500 Квтч месечно) е около 85%, а консумираната от тях електроенергия – около 61%. В същото време дела на домакинствата с високо потребление е около 15%, при консумирана от тях електроенергия около 39%. С други думи, малък дял от потребителите консумират голяма част от електроенергията. По думите на експерта, тази разлика е още по-видима през отоплителния сезон – през ноември около 15% от домакинствата потребяват около 50% от електроенергията, а през януари около 32% от домакинствата потребяват над 70% от електроенергията.

Това, което се вижда е, че потреблението през годината е горе-долу равно, с изключение на една група домакинства, които се отопляват с електроенергия  и за тях цента скача драстично през отоплителния сезон и това започва от октомври и продължава до март-април в зависимост от домакинствата. Тази група не е по-голяма от 25% присъединени към групата на EVN. Други 3,2% от домакинствата с ниско и средно потребление преминават в групата с нулево потребление. Базирайки се на данните от изследването, Стайков коментира, че не е задължително всички тези 25% да изпитват трудности с плащането на сметките за ток.

Резултатът от това е поддържане на изкуствено ниски цени на тока заради именно тази група от 25% от домакинствата- това по думите му обезкуражава инвестициите в енергийна ефективност и насърчава високото потребление. За сметка на това обаче частните и държавни компании от сектора трупат загуби, което ще се плати от потребителите в един по-късен етап. В резултат на всичко това, което се прави обаче от КЕВР и от законодателството е именно в посока на изкуствено поддържане на ниски цени на електроенергията, което обаче ще изиска нов скок.

Сега имаме едно срамежливо увеличение на цените на електроенергията, така че през есента очаквам нов скок, заяви Стайков. Той обаче не се нае да каже с колко очаква да е това увеличение.

Промени да, но при ясна стратегия

Другото, което се прави е свързано с промените в Закона за енергетиката, насочени към потребителите и в частност по отношение на прекъсването на електрозахранването при неплащане на сметките за ток. Компанията EVN е правила изследване и в тази посока, обясни Стайков. Наблюдава се сравнително нисък дял на клиентите, които закъсняват с плащането на фактурите – под 24% от клиентите с потребление, различно от нулевото, което говори, че това не е мащабен проблем. От тези 24% закъснели с плащането – 71% закъсняват с не повече от 6 дни. Реално спиране на снабдяването на електроенергия има само при 11-12% от клиентите на дружеството, а дела на тези, със спрян ток повече от 1 път е около 3-4%, а повече от 2 пъти – по-малко от 2%.Тоест, дори и да има проблем с плащането на сметките за ток, то той касае само ограничена група потребители, коментира експертът.

Затова според него решаването на проблемите през цените от страна на КЕВР и чрез законодателството чрез парламента не решава проблемите в енергетиката и в частност натрупването на дефицити както в НЕК, така и в енергийните дружества. Нещо повече, експертът прогнозира, че дефицитът в НЕК ще продължи да нараства.

Според него решаването на проблемите в тази посока би могло да стане като се изготви стратегия. Необходима е дългосрочна стратегия по отношение на цените и как да се изчисти дефицитът, заяви Калоян Стайков. КЕВР трябва да има рамка, която да дава яснота какво да очакват компаниите. Оптималният план е изготвяне на стратегия в тази посока, за да има прогнозируемост. Цената на тока ще расте, но дружествата трябва да са наясно с колко. По-скоро трябва да се търсят алтернативи в тази посока, обясни анализаторът от ИПИ. Той припомни, че през миналата година е имало плах опит в тази посока.

В отговор на въпрос дали не се разчита на това, че тези проблеми ще се изчистят от само себе си при пълното либерализиране на пазара, експертът отговори, че да, голяма част ще бъдат изчистени, но не и проблемът с дефицитите, както и за бита.

Според експерта подобно изследване и от другите две електроразпределителни дружества със сигурност би показало идентични проблеми. Разбира се, трябва да се прави разлика, например в това, че EVN оперира в Югоизточна България, а там температурата например е с 1-2 градуса по-висока, а има и други особености, допълни той.

 

КЕВР
електрозахранване
цени на тока
ИПИ
Калоян Стайков
EVN
потребление на електроенергия
енергийна стратегия
По статията работи:

Маринела Арабаджиева