НАЧАЛО » българия

Казусите „дългосрочни договори“ и „единствен купувач“ като спънка за либерализацията

fb
3E news
fb
25-05-2015 05:07:00
fb

Енергийната борса ще заработи в края на тази или началото на следващата година. Това обявиха българските политици при приемането на промените в Закона за енергетиката. Заявка в тази посока направи и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране при представяне на концепцията си в Комисията по енергетика към Народното събрание. Първоначалното намерение бе до три месеца след приемането на промените в Закона за енергетиката, които целяха да оздравят НЕК, и преди лятната ваканция през август в парламетарната комисия по енергетика да бъдат внесени законодателните промени, които да дадат старт на енергийната борса и да отворят възможност за битовите потребители да сменят доставчика си на електроенергия. Процесът на либерализация обаче се оказа по-труден от очакваното. Причината е в неизвестностите около „дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия“ от двете американски централи и от ВЕИ-производителите. Не по-малко са и въпросите около модела „единствен купувач“.

Гледна точка

Ако искаме да сме в крак с Третия енергиен пакет, либерализацията трябва да се случи. Факт е също, че трябваше да се направи определена подготовка, за да тръгне този процес, коментира депутатът от ДПС и бивш председател на енергийната комисия Рамадан Аталай.

„При едно освобождаване на пазара имам чувството, че няма да може да задържим цените такива каквито са в момента. Може би ще има едно рязко увеличение на цената и впоследствие, докато влязат в нормалните пазарни цени може би ще мине определено време“, допълни той. За да може да се избегнат рисковете за крайните клиенти, според него, трябва да се въведе „защитен механизъм от гледна точка на доставка и осигуряване на енергия“. „Колкото и да не е пазарен принцип, примерно, може да се въведат определени количества електроенергия, които да са на защитени цени за бедните“, коментира депутатът.

В момента обаче тези клиенти са така и така защитени. Те са включени в списък на социалното министерство и получават помощи през есенно-зимня сезон. Явно е обаче, че трябва да се помисли за нова система на социална защита на енергийно бедните домакинства, още повече, че в това са убедени и самите експерти. „Трябва да се направят разчети – какво е количеството, което ще отиде към бизнеса и какво е количеството което и към момента е защитено по този закон и което ще остане за клиентите които не могат да плащат получената енергия“, разсъждава Аталай. Той обаче е категоричен, че „пускането на либерализирания пазар в България трябва да се случи с всички катаклизми, които се очакват“.

Наскоро от енергийната компания EVN България предложиха на пазара първо да излезе бизнесът, който работи на „ниско напрежение“, а след това да настъпи и т.нар. освобождаване и на битовите потребители. От ЧЕЗ предупредиха, че енергийната борса изисква много мощна IT инфраструктура. Други експерти пък свързват процеса с необходимостта от "интелигентни" уреди за отчитане. Все неща, които могат да се преценят по важност.

Както изглежда, ситуацията около пълното освобождаване на пазара няма да се изясни поне до октомври-ноември. С много малки изключения членовете на комисията по енергетика към НС са изключително скромни в изявите по тази тема. Оправданието обикновено е, че още няма внесени никакви предложения в комисията. На практика либерализацията и тръгването на енергийната борса изискват пълна реформа на сектора. Някои коментират, че това изисква нов пазарен модел, но не е така, това е просто следващата стъпка от процес, който вече върви от години в обществото. Забавянето както изглежда е свързано със страха, че старта на либерализацията ще докаже колко непригоден е социалният и икономическият модел в страната.

Въпроси, много въпроси...

Очевидно е, че процесът на либерализация на енергийния пазар затруднява и един от най-големите радетели на енергийната борса и съответно на освобождаването на пазара – председателят на КЕВР Иван Иванов. „Първо трябва да сме наясно какъв модел на борса ще изберем“, казва той, макар че практиката на западните страни показва кой е работещият модел.

Трябва да се признае, че и други български експерти всъщност не са много наясно какъв модел на борса трябва да се избере. Често те залитат в други крайности. Част от тях например предлагат първо да се направи енергийна стратегия, да се види накъде ще тръгне секторът е идва тогава да се предприемат стъпки в либерализацията. Това обаче означава забавяне във времето с още много месеци, дори годни.

В презентация, по темата и поместена на сайта на Института за енергиен мениджмънт председателя на регулаторната комисия Иван Иванов се поставят следните въпроси:

Възможно ли е да се постигне напълно либерализиран пазар в една непазарна среда и условия на задължително изкупуване?

Либерализиран пазар със сегмент регулиран пазар?

Как да смекчим влиянието на високите разходи за производство от ВЕИ за индустриалните потребители без ЕС да го смята за държавна помощ?

Новият пазарен модел – със или без обществен доставчик?

В нея Иван Иванов отчита, че за успешната либерализация е необходима смяна на пазарния модел, както и създаване на оптимални условия за развитие на пазара.

Всъщност най- големият проблем, на който се търси отговор, са дългосрочните договори, както и моделът „единствен купувач“. Отговорът и на двата въпроса е свързан със страх от високи цени. Самото освобождаване на пазара по своята същност не означава непременно високи цени на тока. Но високи цени на тока със сигурност обществото ще трябва да поеме, от една страна, заради необходимостта от поемане на гаранции от страна на държавата спрямо инвеститорите в двата американски ТЕЦ-а и ВЕИ и от друга заради негативите, които обществото ще трябва да поеме при преструктурирането на НЕК, което е задължително при старта на борсата. Кой знае, може пък да измислим някакъв хибрид с преходен модел?

 

енергийна борса
либерализация на енергийния пазар
подкомисия по енергетика
По статията работи:

Маринела Арабаджиева