НАЧАЛО » българия

Използването на водните ресурси у нас е намаляло до 5,6 млрд. куб м

Енергетиката е използвала по-малко вода за охлаждане през 2012 година

fb
3E news
fb
08-06-2014 11:37:00
fb

Пресните водни ресурси на България се оценяват на 105,45 млрд. m3 годишно, включително ресурса на р.Дунав и се разпределят неравномерно на територията на страната. Пресните водни ресурси на България са около 14 хил. m3/год. средно на човек (включително ресурса на р.Дунав), което поставя страната сред първите 10 европейски страни. Независимо от това, определени райони на страната може да изпитват недостиг на вода, поради неравномерното териториално разпределение на ресурсите. Това са част от изводите за сектор води и водоползване от последния Национален доклад за опазване на околната среда през 2012 г., който беше приет от правителството миналата седмица.

Използването на прясна вода у нас за различни дейности се определя както от структурата и интензивността на икономиката, така и от климатичните условия.

В периода 2000-2011 г. иззетите води се оценяват между 5,8 и 6,9 млрд. m3 годишно, а през 2012 достигат най-ниско равнище – 5,6  млрд. m3. Териториалното разположение на водоползващите дейности и други природо-географски особености обуславят и значимите регионални различия вътре в страната. Водещо място по равнище на водовземане е Дунавския басейнов район, следван от Източнобеломорския.

България е сред европейските страни с високи равнища на иззетата вода средно на човек поради значимите водни обеми за охлаждане в енергетиката. Средногодишно 60% от общото водовземане в страната са води, иззети за охлаждащи процеси в енергетиката.

Oсновните потребители на вода са селското стопанство, индустрията и битовия сектор (домакинства и услуги). Преобладаваща  част от водите се добиват за собствени цели (средногодишно 69%, 2000-2012 г.), а останалата част - за водоснабдяване. С най-голямо значение са повърхностните води, които осигуряват средногодишно 90% от необходимите ресурси.

След 1990 г. иззетите пресни води (бруто) намаляват с бързи темпове и през 1995 г. спадат до 62% от равнището на 1990 г. След1995 г. намалението се забавя, отбелязват се краткосрочни движения в зависимост от водната обезпеченост и структурата на производството. 

За периода 2000-2011 г. иззетите пресни води са между 5,8 и 6,9 млрд. m3, а през  2012 г. стигат най-ниското равнище - 5,7 млрд. m3. От повърхностни водоизточници  са иззети около 5,1 млрд. m, което е с 10% по-малко спрямо относително сухата 2011 година.  Намалението се формира предимно от по-ниското равнище на иззетите води за охлаждащи процеси за енергопроизводство. Средногодишно те съставляват около 63% от иззетите повърхностни води. В количествен аспект те не оказват натиск, тъй като след употреба обикновено се връщат отново във водоизточника.

Регистрира се известно увеличение на изетите подземни води – през 2012 г. се оценяват на 566 млн. m3 , или с 4% повече спрямо 2011 година.

През 2012 г.  слабо нараства търсенето на вода от ВиК сектора, но намалява водовземането за индустрия и напояване. В абсолютен обем най-значимо намаляват водите за охлаждащи процеси в енергетиката - през 2012 г. са около 3,3 млрд. m3 или 13% по-малко спрямо 2011 година.  Иззетите пресни води за напояване се оценяват на 768 млн. m3 - с 11% по-малко спрямо 2011 г.

Въпреки скока на цените домакинствата са увеличили ползването на вода

Общественото водоснабдяване (ВиК) е с относително малък дял във водовземането (средногодишно 16% от иззетите пресни води, 2000-2012 г.), но е във фокуса на вниманието, тъй като осигурява питейна вода на 99% от населението на страната. За периода 2000-2011 г. иззетата вода за питейно-битово водоснабдяване постепенно намалява, през относително сухата 2011 г. достига най-ниското равнище (917 млн. m3), а през 2012 г. – нараства с близо 2%. Язовирите осигуряват средногодишно около 46% от необходимите ресурси, а подземните водоизточници - 48%.  Източнобеломорският район разчита главно на подземни водоизточници, които обезпечават близо 84% от необходимите ресурси (2012 г.).   

Иззетите води за производството на хидроенергия не са включени в общия баланс. Общият обем зависи от водната обезпеченост и инсталираните мощности. Преработените сурови води през 2012 г. се оценяват на 13,7 млрд. m3 или с 15% повече спрямо относително сухата 2011 година.

 

Една част от иззетите води се използват за крайно потребление, а другата част се губят при транспорта на водата. Обикновено при собственото водоснабдяване загубите са пренебрежимо малки. Общите загуби във водоснабдителния сектор (ВиК и хидромелиоративните системи) се оценяват средногодишно на 1157 млн. mили  19% от нетно иззетите пресни води (2000-2012 г.). През 2012 г. отчетените загуби във ВиК сектора (физически загуби при транспорта, неоторизирана консумация, грешки при измерването и други) съставляват 60,4% от подадената вода  (61,4%  средногодишно за периода 2000-2011 г.).  

Общият обем използваната прясна и непрясна вода за периода 2000-2011 г., е между 4,8 и 5,8 млрд. m3, а през 2012 г. спада до 4,6 млрд. m3. Намалението се формира основно от водата, използвана за охлаждане в енергетиката. Намалява и използваната вода  за напояване - от 322 млн. m3 през 2011 г. на 262 млн. m3 през2012 г., основно поради климатичните условия и намалението на засетите площи с водоемки култури. Структурата обаче се запазва относително постоянна - около 72% от общо използваната вода е за охлаждане при енергопроизводство, 5%  - за нуждите на преработващата индустрия, 6% - за напояване, 6% - за домакинства (2010-2012 г.). 

През 2012 г. се регистрира се известно увеличение на потреблението на вода от домакинствата, въпреки нарастващите цени на ВиК услугите. В периода 2000 – 2011 г. потреблението е между 90 и 100 l/ден. средно на човек, а през 2012 г. – 102 l/ден. Над средното за страната е потреблението в Дунавски и Западнобеломорски басейнов район. 

 

вода
използване
домакинства
индустрия
охлаждане
енергетика
напояване
ВиК сектор
По статията работи: