Закон забранява ветроенергийни и соларни паркове в плодородни земи

Върху плодородните земеделски земи от първа до четвърта категория няма да се вдигат безразборно ветроенергийни и соларни паркове

Върху плодородните земеделски земи от първа до четвърта категория няма да се вдигат безразборно ветроенергийни и соларни паркове. Забраната е записана в проектозакона за опазване на земеделските земи. Ограничението е валидно и за поливните ниви. Изключение ще се допуска само в случаите, когато проектите попадат в територии, определени със специализирани карти към Националния план за енергията от възобновяеми източници, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Заедно с плана трябва да се изработи и карта с териториите, където могат да се строят вятърни и соларни централи. Засега не е ясно кога ще бъде готова картата, но промените в Закона за опазване на земеделските земи предстои да бъде гласуван на второ четене в парламента.
Приемат ли се в този вид поправките България може да се лиши от инвестиции за милиони във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), предупредиха представители на бизнеса по време на дискусия, посветена на проектозакона, в която на 21 юни участваха представители на аграрното министерство и фирмите от бранша.
Аргументите на авторите на промените са, че измененията се правят, за да спре безразборно разхвърляне на вятърни и слънчеви централи, които намаляват дела на плодородните земи у нас. Справка на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) от началото на годината показва, че има подадени искания за промяна на предназначението на 15 000 дка, от тях нивите от първа до четвърта категория са 6430 дка. За сравнение между 2007 г. и 2009 г. е променено предназначението на 11 643 дка земи, от които 46% са били от първа до четвърта категория.
От МЗХ отчитат бум на искания за изграждане на енергийни мощности. "Често това се прави спекулативно, а хората, които са се добрали до промяна на статута на нивите, чакат да спечелят от осигуреното право и нямат никакво намерение да строят ВЕИ мощности", каза зам.-министърът на земеделието Светлана Боянова, цитирана от БТА. Най-голям интерес има в Добричка област, където има заявени 719 обекта. Следват областите Сливен с 337 обекта, Бургас с 97 обекта, Ямбол с 82 обекта и Хасково с 63 обекта.
Аргументът, че повечето от случаите на подадени заявления за промяна на предназначението на земите са спекулативни, е много малкият интерес към изграждането на ветропаркове на нископлодородни земи, до които се стига трудно и инвестицията се оскъпява.
От енергийните компании и браншовите им асоциации обаче настояваха да няма никакви забрани пред изграждането на ВЕИ. Те обясниха, че се чувстват дискриминирани и страната ни влизала в противоречие с европейското законодателство в тази област.
Никола Газдов от Българската фотоволтаична асоциация не приема аргументите на аграрното ведомство и посочи, че само 0,01% от плодородните площи у нас са заети в момента с ВЕИ. От асоциацията настояват да няма ограничения и собствениците на земя сами да решават какво ще правят с нея, а с изменения закон страната ни влизала в противоречие с европейското законодателство в тази област.
За да не се чувстват дискриминирани, на започналите проекти инвеститорите се дава едногодишен срок да доокомплектоват документите си и да заявят, че имат намерения да завършат обектите си, парира опасенията на бизнеса Стоил Дудулов, началник на отдел "Опазване на земеделските земи" в МЗХ, цитиран от вестник "Сега".
Най-големият проблем за инвеститорите е липсата на координация между министерствата на околната среда и водите, на икономиката, енергетиката и туризма и на земеделието. "Има добра нормативна защита на земеделските земи, но всички проблеми, свързани с ВЕИ, идват от незнание и липса на координация между трите министерства", възмути се по време на срещата Димитър Дончев от "Гео пауър", цитиран от вестник "Дневник". "Вървим към катастрофа, вие не сте ни партньори", обвини представителите на държавните ведомства Румен Димитров от компанията "Ото груп", която също инвестира във ветроенергийни проекти.
Инвеститорите във ВЕИ бяха изненадани от зам.-председателя на парламентарната земеделска комисия Емил Димитров от ГЕРБ, който на срещата каза, че се подготвя промяна и в Закона за горите, която ще позволи да се изграждат вятърни и соларни паркове в горски райони, където няма дървесна растителност. Според Димитров най-плодородните ниви са 45% от земеделския фонд, а инвеститорите могат да се насочат към останалите 55%.
Новината обаче изненада членовете на земеделската комисия, а другият зам.-председател на комисията, Юнал Тасим от ДПС, призна, че за първи път чува за подготвяните промени.
Проверка на "Дневник" е установила, че има създадена работна група за изменение на Закона за горите и неин председател е зам.-председателят на агенцията по горите Пенчо Дерменджиев, но в групата не участват депутати. Според законопроекта за горите, който се съгласува и е публикуван на страницата на МЗХ, право на строеж може да се учреди в горския фонд за изграждане на основите на съоръжения от ветрогенераторни и фотоволтаични паркове, но без да се променя предназначението на терена. Допуска се и сервитут (плащане на право за ползване) върху горски територии за "обхвата на съоръженията от ветрогераторни и фотоволтаични паркове". Сервитутът може да се даде за определен срок или безсрочно с решение на министъра на земеделието.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари