НАЧАЛО » българия

Енергийна стратегия: Цените на тока неизбежно ще се увеличават

Вътрешното електропотребление е гарантирано до 2022 г. Крайното брутно потребление пък ще се увеличи до поне 39 500 GWh след две десетилетия

fb
3E news
fb
21-05-2014 07:43:00
fb

Цените на електроенергията за крайните потребители у нас ще се увеличават в бъдеше. Една от причините за това ще бъде водената политика от ЕС за ниски нива на вредни емисии от енергетиката. Това е записано в проекта на актуализираната енергийна стратегия на страната ни, който в момента се разглежда в министерството на икономиката и енергетиката.

В него е записано, че „политиката на ЕС за постигане на ниски нива на емисии от енергетиката, приоритетно включване на ВЕИ към енергийните системи, повишаване на технологичността на системите изискват значителни инвестиции. Тези вложения в перспектива ще повишават цената на енергията за потребителите, както на европейско, така и на национално ниво“.

Авторите на проекта напомнят, че голяма част от първичните енергийни ресурси, използвани у нас, са изчерпаеми и интензитета на тяхното добиване в страната и в света спада. Така заради принципите на пазарната икономика се очаква да има ръст на цените на енергоресурсите, което еднозначно ще се отрази на цените на енергия за крайните потребители.

Освен цената за в бъдеще ще расте и потреблението на енергия. Подобни прогнози бяха записани и в последните няколко подобни изготвени държавни стратегии. „Планираният икономически растеж и реиндустриализацията на страната ще изисква нарастване на енергийното потребление с изпреварваща тенденция в нарастване на промишленото потребление“, пише още в документа.

Занапред страната ни ще трябва да продължи да повишава и енергийната си ефективност, защото сме на последно място в ЕС по този показател. Това се изисква и от факта, че занапред се предвижда повишаване на цените и потреблението. Така основната задача трябва да бъде „понижаване на енергийната интензивност на производствата и повишаване на енергийната ефективност в бита“.

Констатираното в 2013 г. понижено ниво на потреблението е очакваният минимум, е записано в проекта. „От 2014 година се очаква ръста на БВП почти линейно да се съпътства с ръст на крайното енергийно потребление. Тази тенденция е предвидена и в сценариите на ЕС. Очакваното повишаване на потреблението на енергия, предвид тенденцията, заложена за устойчив икономически растеж страните от ЕС и България, ни поставя пред необходимостта да развиваме българската енергетика в съответствие с поети ангажименти за намаляване на въглеродните емисии, повишаване дела на ВЕИ в крайното енергийно потребление и въвеждане на напълно либерализиран енергиен пазар“, смятат още авторите.

Според тях върху развитието на електропотреблението в страната до 2030 г. освен ръста на БВП влияние ще оказва въвеждането на високоефективни технологии, намаляването на броя на домакинствата, ликвидирането на неефективните производства и първоначалния ръст в цените при либерализацията на енергийния пазар. Вляние също се очаква да окажат и тенденциите в разширяването на прилаганите мерки за енергийна ефективност, както в промишлеността така и в бита.

Авторите на проекта разглеждат два сценария за ръст на потреблението, като взимат за база прогнозата на Европейската комисия за среден ръст на брутния вътрешен продукт на ЕС от 1.5 до 2% на година за периода до 2030 г. Така при максималния сценарий, подем на икономиката и прилагане на мерки за енергийна ефективност брутното крайно потребление на електроенергия ще бъде 43 300 GWh през 2030 г.

При минималния сценарий се предвижда по-мащабно прилагане на мерки за енергийна ефективност и в този вариант брутното крайно потребление ще бъде 39 500 GWh след 16 години.

Нужда от нови производствени мощности ще има след 2022 г.

Според разработените сценарии може да се направи извод, че Наличните производствени мощности ще осигурят електроснабдяването на страната до 2030 г. В същото време ще имаме възможност да продължим да изнасяме електроенергия за региона. Според авторите на проекта ще бъде необходимо и „внимателно да се планира съставът на генераторните мощности, за да се гарантира покриването на максималните електрически товари през зимните месеци на годината с достатъчен резерв за сигурно управление на електроенергийната система. Така при гарантирано задоволяване на електроенергийното потребление на страната местните производители на електроенергия ще могат да участват на регионалния електроенергиен пазар.

Нови мощности могат да бъдат въведени в експлоатация около 2022 г. Тази година е избрана, защото се предполага, че до тогава ще се гарантира електроснабдяването на страната. Така в следващите осем години енергийната ни система средногодишно ще продължава да разполага с възможност за износ на електроенергия над 14 000 GWh. Това ще се дължи основно на повишеното производство от електрическите централи на ВЕИ.

„Реализацията на допълнителни инвестиции в производствени мощности ще продължава да се разглежда приоритетно в контекста на икономическата целесъобразност и конкурентоспособност, развитие на производствените мощности в регионален мащаб, условията на електроенергийните пазари, прогнозите за развитие на цените на първичните енергийни източници и въвеждането на новите технологии за повишаване ефективността на производството и потреблението на електрическата енергия“, е записано в документа.

При изготвянето на тази прогноза авторите са предположили, че България ще удължи срока на експлоатация на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ и след 2030 г. Отчетена е и възможността за изграждане на нова ядрена мощност. В проекта на стратегията обаче не е записано дали става въпрос за строеж на 7-ми блок в Първа атомна или за строеж на реактори на площадка „Белене“.

Освен ядрената мощност в прогнозата е включено и допълнително увеличение на производството на ток от ВЕИ централи, реализацията на нови хидроенергийни проекти и рехабилитация на съществуващи ТЕЦ-ове.

За гарантирано покриване на електроенергийното потребление плановете за изграждане на нови генериращи мощности ще бъдат актуализирани периодично.

Допълнително усвояване на водния потенциал

Общият възможен за усвояване хидроенергиен потенциал в България се оценява на 14 800 GWh годишно – еквивалент на около 5 400 MW инсталирана мощност. В момента са усвоени са под 50% от него, смятат авторите на документа. Именно заради това се смята, че за страната ни ще бъде рентабилно и икономически изгодно да усвои този потенциал. За целта обаче е необходима държавна подкрепа, „ включително и по отношение финансирането на хидроенергийните проучвания.

За постигането на целите е необходимо да бъде успешно завършен дългогодишният проект за хидровъзел „Яденица“ като част от ПАВЕЦ „Чаира“.

Предвидено е и „прехвърляне на води от река Места в действащи каскади. Трябва да бъде усвоен изцяло и потенциала на каскадите „Горна Арда“, „Доспат-Въча“, „Арда“ и „Лакатица“. Предвижда се и изграждане на хидротехнически комплекси на река Дунав, чийто идейни проекти са вече на 50 години. Авторите прогнозират и изграждане на микро и малки ВЕЦ-ове, както и използване на базовия отток на реките чрез “руслови, нисконапорни централи на течащи води”. Така към 2030 г. може да се постигне допълнително средногодишно производство 2900 - 3500 GWh върхова и подвърхова електроенергия и около 3000 GWh базова електроенергия.

енергийна стратегия
потребление
нови генериращи мощности
хидропотенциал
По статията работи:

Георги Велев