НАЧАЛО » българия

Енергийната стратегия на България до 2030 г. за електроенергийния пазар: И клиентите ще могат да произвеждат и продават ток

fb
3E news
fb
16-09-2020 01:09:50
fb

България направи през тази година поредна крачка към отварянето на пазара на електроенергия. Очакването е този процес да продължи до 2025 г.  и да приключи с излизането на всички битови потребители на свободния пазар и отпадането на регулираните цени. Едновременно с това трябва да тече и процеса на обединението на българския електроенергиен пазар с този на съседните страни до постигането на общ европейски енергиен пазар. Затова е важно да се проследи визията заложена в Енергийната стратегия на България до 2030 г. особено по отношение на потребителите, а обещания не липсват.

В документа се прави преглед на осъществените досега промени и настоящият модел на функциониране в съответствие с европейските задължения, свързани с третия либерализационен пакет.

Пазарът сега

Електроенергийният пазар в страната функционира при осигуряване независимост на оператора на електропреносната мрежа по модела Независим преносен оператор, като дейността на този оператор се осъществява от ЕСО ЕАД.

На пазара на електрическа енергия, освен сегментът за сделки при свободно договорени цени, функционира и сегмент за сделки при регулирани цени, във връзка с правото на крайни клиенти, присъединени на ниво ниско напрежение, да бъдат снабдявани по регулирани цени от крайните снабдители.

От 1 октомври 2020 г. право на снабдяване по регулирани цени имат само битовите клиенти, а обектите на небитовите крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско напрежение, се снабдяват с електрическа енергия по свободно договорени цени, при условия гарантиращи плавен преход, се казва в стратегията. Обяснява се също така, че по сегашното законодателство битовите клиенти също имат възможност за смяна на доставчика си и да са на свободен пазар.

Битовите клиенти имат право да сменят своя доставчик на електрическа енергия и да сключват сделки по свободно договорени цени при одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) стандартизирани товарови профили. Въпреки тази възможност, тези клиенти основно предпочитат да останат в сегмента от пазара за търговия по регулирани цени, което е причина за значителния му дял от общото количество търгувана електрическа енергия, заявяват авторите на документа.

При този сегмент цените на електрическата енергия са регулирани по цялата верига от производството до крайното потребление, чрез Обществения доставчик НЕК ЕАД, изпълняващ функции на единствен купувач за този пазарен сегмент.

В стратегията се уточнява, че дейностите, свързани с пазара на електрическа енергия, се осъществяват въз основа на издадени от независимата Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).   По отношение на електроенергийния пазар, осъществява контрол, свързан с изпълнение на изискванията за свободна конкуренция и прозрачност на пазара.

Битови клиенти и механизъм за защита на енергийно уязвимите

В документа  се посочва, че „се предприемат действия за насърчаване поетапното преминаване на битовите клиенти от пазар по регулирани цени на електрическа енергия към пазар по свободно договорени цени.

Поетапното премахване на регулираните цени на електрическата енергия за всички клиенти и производители ще доведе до повишаване на конкуренцията между доставчиците на електрическа енергия, с което ще се създадат условия за повишаване гъвкавостта на системата, постигане на конкурентни цени и увеличаване ликвидността на борсовия пазар на електрическа енергия, заявяват авторите на Енергийната стратегия. Те се ангажират също така със създаване на механизъм за защита на енергийно уязвимите потребители.

В тази връзка, при провеждане на политиката за пълна либерализация на електроенергийния пазар ще се прилагат мерки, които да гарантират плавен и поетапен преход за битовите клиенти, при който премахването на регулираните цени за тези клиенти ще бъде реализирано поетапно до края на 2025 г.

Процесът на пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите клиенти ще се реализира паралелно с въвеждането на механизъм за защита на уязвимите клиенти на електрическа енергия, ангажират се авторите на стратегията, в която се дава и определение за тях.

Това са онези битови клиенти, които са в положение на енергийна бедност поради съчетанието от ниски доходи, високи енергийни разходи и ниска енергийна ефективност на жилищата им. Механизмът за защита на уязвимите клиенти ще включва критерии за идентифициране на тези клиенти, финансови и нефинансови мерки за тяхната защита, и ще се осъществява чрез системата за социално подпомагане.

Този механизъм за подпомагане на уязвимите клиенти на електрическа енергия е, с цел да се осигурят целогодишно минималните необходими количества електрическа енергия за тези клиенти, извън нуждите им за отопление, за които се предоставят социални помощи. В дългосрочен план, освен посочените мерки, ще се прилагат и мерки за повишаване на енергийната ефективност на жилищата на енергийно бедни клиенти с цел намаляване на енергийните им разходи и повишаване на жизнения комфорт.

Клиентите ще могат да произвеждат и продават електроенергия

В процеса на пълна либерализация на електроенергийния пазар ще се създадат необходимите нормативни и регулаторни условия предоставящи възможност всички клиенти да се възползват от пряко участие на пазара. С развитието на пазарните взаимоотношения ще се прилагат мерки за повишаване информираността на клиентите, с цел насърчаване активното им участие на пазара.

Ще се създаде възможност за клиентите да участват във всички форми на оптимизация на потреблението, за което ще се създават условия всеки клиент да разполага с възможността да се възползва от пълното въвеждане на интелигентни измерителни системи. По този начин те ще могат да адаптират потреблението си спрямо ценовите сигнали в реално време, които отразяват стойността и цената на електрическата енергия или на преноса ѝ в различни периоди от време, се казва още в стратегията.

Нещо повече, авторите, въз основа и на очакванията за развитието на интелигентните технологии и възможностите на ВЕИ-сектора припомнят, че потребителите може да бъдат и производители. Между другото такава възможност вече съществува.

С развитието на електропреносната и електроразпределителните мрежи и с въвеждането на интелигентни измервателни системи ще се създаде възможност за всички битови и небитови клиенти на електрическа енергия да имат достъп до пазарите на електроенергия и да търгуват с произведената от самите тях електроенергия. По този начин те ще могат да се възползват в пълна степен от предимствата от агрегирането на производството и доставката в големи региони, и да извлекат ползи от конкуренцията на пазара.

Потребителите ще могат да използват, съхраняват и продават на пазара произведената от самите тях електрическа енергия, както и да участват на всички пазари на електроенергия, чрез оптимизация на потреблението или чрез схеми за енергийна ефективност. Тези дейности в бъдеще ще бъдат улеснени и от въвеждането на необходимите нормативни и регулаторни условия за създаване на енергийни общности, чрез изграждане на собствени затворени разпределителни мрежи и въвеждането на нови технологии за производство и съхранение на електрическа енергия. С утвърждаването си като активни пазарни участници, потребителите на електрическа енергия ще имат и значима роля в процеса за устойчиво енергийно развитие.

Интегриран общ европейски енергиен пазар

Развитието на електроенергийния пазар е тясно свързано както с процеса на неговата либерализация, така и с обединението с електроенергийните пазари в ЕС и в региона на Западните Балкани.

Европейският целеви модел за развитие на пазара на електрическа енергия дава основната рамка относно създаването и функционирането на единен вътрешен пазар.  Интегрирането на краткосрочните пазарни сегменти е от ключово значение, се казва в стратегическия документ, като се обяснява докъде са стигнали процесите по обединението в сегментите „Пазар Ден напред“ и „Пазар в рамките на деня“.

Обединението на електроенергийния борсов пазар на Република България с борсовите пазари на съседните страни, с цел пълна интеграция с общия европейски енергиен пазар, ще бъде постигнато чрез реализация на следните проекти:

Пазар „Ден напред“

Към настоящия момент, България изпълнява и спазва всички процедури и организацията на единното свързване на пазарите „Ден напред“ и технически е готова за обединение на тези пазари. Българският преносен оператор („Електроенергиен системен оператор“ ЕАД) и българският пазарен оператор („Българска Независима Енергийна Борса“ ЕАД) са пълноправни членове на SDAC mee(Single Day Ahead Coupling), отчитайки специфичните характеристики на съседните пазари, в т.ч. Румъния и Република Гърция.

За ефективното функциониране на единен вътрешен пазар на територията на Европа е необходимо организацията и функционирането на пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“ на държавите членки на ЕС и държавите от Енергийната общност да се осъществява при еднакви правила и организация на електроенергийния пазар. България, като държава членка, която граничи и с държави извън ЕС, е заинтересована от бързото създаване на общи правила, които да допринесат за ефективното обединение на пазарите. Усилията са насочени към локални проекти, целящи обединение между българската пазарна зона и пазарите на съседните държави, членки на Енергийната общност, в т.ч. Република Северна Македония и Република Сърбия.

Пазар „В рамките на деня“

Към настоящия момент, в рамките на ЕС съществува един проект за пазарно обединение в рамките на деня – XBID. За пълното обединение на пазар „В рамките на деня“, в съответствие с европейския целеви модел, са предвидени три вълни на обединение. Първата и втората вълна са в реална работа съответно от юни 2018 г. и ноември 2019 г. и включват общо 21 държави. Третата вълна предстои да бъде въведена в реална работа в края на 2020 г.
Пазарното обединение на пазарите „В рамките на деня“ се осъществява посредством т.нар. локални проекти (Local implementation project - LIP). ЕСО и БНЕБ участваха в локалния проект LIP 15, който беше част от втората вълна на пазарното обединение на пазарите „В рамките на деня“. Тази вълна обхващаше два локални проекта LIP 15 и LIP 16, в който участваха борсовите оператори и операторите на преносни системи на България, Румъния, Унгария, Хърватска, Словения, Чехия, Полша, Австрия, Германия.

След стартирането на втората вълна на 19 ноември 2019 г. България е част от Единния пазар в рамките на деня (SIDC – Single Intraday Coupling) посредством българо-румънската граница.

През 2021 г. предстои стартирането и въвеждането в реална работа на третата вълна за присъединяване към общия пазар в рамките на деня. Третата вълна обхваща локалния проект LIP 14, който включва всички италиански граници и българо-гръцката граница. ЕСО успешно финализира процеса по присъединяване към локалния проект LIP14, като през месец февруари 2020, стартира работа по него. Очаква се пазарното обединение на българо-гръцката граница във времевия интервал „В рамките на деня“ да започне реална работа през първото тримесечие на 2021 г.

Разбира се, това е само част от визията, а тя трябва да се гледа като цяло и с постигнатото и заявката за бъдещето и на другите сектори в енергетиката на страната.

Енергийна стратегия на България до 2030 г.
елетроенергиен пазар
уязвими потребители
пазарни обединения
По статията работи:

3E news