НАЧАЛО » българия

Експерти: Разширяването на свободния пазар и конкуренцията са единствената възможност за електроенергетиката

fb
3E news
fb
15-02-2018 03:52:00
fb

Страната ни трябва да продължи дейностите, свързани с либерализацията, с налагането на свободния пазар. Това коментира на пресконференция на Българския енергиен и минен форум енергийният експерт Антон Иванов.

„Сектор електроенергетика напоследък е във фокуса на общественото внимание по обективни причини. Повишението на цените на електрическата енергия за крайните клиенти на свободния пазар винаги е будело желание за дискусия в обществото“, каза той, като припомни направените досега успешни стъпки в тази посока. В  последно време обаче, по думите на експерта „желанието за развитие на свободния пазар като че ли беше охладено“.

Експертът обясни, че частично повишените цени за крайните клиенти в частност на свободния пазар се дължи и на това нежелание да се продължава интензивно работата за отваряне на пазара за повече потребители. „Имам предвид следното, когато имаме ситуация с малък пазар, на който няма достатъчно предлагане на продукти, то тогава всяка възможност за печалби от неустановен тренд на цените ще бъде използвана и както видяхме се използва“, каза той. Търсенето на причините по думите му все пак трябва да продължи, но „за нас основният извод е, че трябва да се продължи със стъпките към последващо отваряне на пазара и завършване на процеса на либерализация“.

„Наличието на два пазара, фактически сега дори може да се говори и за три, в България пречи на този процес. Ние наблюдаваме, че страните около нас доста интензивно работят за пазарни обединения на ниво борси, на ниво търговски обмени, а ние, като че ли изоставаме от този процес и дори се чуват гласове за връщане към регулирания пазар, което за нас е много смущаващо. Така че нашето виждане, извън онова, което сме изредили като конкретни мерки в програмата (на БЕМФ) е, че трябва да се продължи с работата по налагане на свободния пазар в България“, каза Антон Иванов.

Като най-добрият начин за реагиране срещу увеличението на цените е създаване на условия  за конкурентен пазар, допълни още енергийният експерт.

„Всички други мерки ще имат краткосрочен характер, защото за съжаление сега се търсят решения на базата на административни подходи, а всички знаем, че те имат краткосрочен ефект на въздействие и след като изтече тяхното време се възобновява  въздействието на факторите, които водят до повишение на цените“.

Конкурентният пазар е това, което ще може да изведе от бизнеса от тази ситуация, ще осигури възможност да планира разходите си и да не доведе до фалит определени предприятия, уточни още експертът.

„Цената на свободния пазар се формира от три основни групи разходи Това, което най-много се дискутира е цената на активната електрическа енергия. Тя до голяма степен зависи от цените, които се постигат в региона. България вече не е откъснат остров, в който цената не е зависима от това, което става край нас. На българската борса, която служи като репер, на пазар ден напред се виждат ясно тенденцията до едно близко стоене спрямо регионалните борси в съседните страни, макар и малко по-ниски. Тоест, когато има повишение на цените в региона ще имаме повишение и при нас. Когато има намаление на борсовите продукти в региона ще има и у нас. Ние сме като скачени продукти“, обясни Иванов.

„Следващата компонента, това са мрежовите услуги. В България мрежовите услуги не са високи, те са съпоставими със съседните страни. В България има само една такса върху износа, която обаче не се отразява на индустрията, а на възможността за балансиране на финансовите потоци при енергийните дружества.

Последната компонента, това е добавката „задължение към обществото“, която се формира във връзка с инвестиции за зелени централи, когенерационни централи и т.нар. американски централи. Това е единственият параметър, върху който може да влияе държавният апарат и тук трябва да се спомене, че индустрията се полза отстъпки от тази компонента, така че възможността за намаление на цената извън пазарните цени за съжаление е доста ограничена“, каза още Антон Иванов. На тази база енергийният експерт обясни, че единствената възможност е продължаване на либерализацията, тоест пълно отваряне на електроенергийния пазар.

„Единствената възможност е ако се разшири свободният пазар, тоест той да обхване и онези, които са на регулиран пазар и се сподели от всички тежестта на реалната цена на електрическата енергия“, заключи още Иванов.

Председателят на БЕМФ Иван Хиновски от своя страна обърна внимание на намерението за въвеждането на регламента за REMIT като възможност за спиране на спекулативните сделки на пазара на електрическа енергия. Той се спря и на намерението за предоговаряне на договорите с американските централи, както и излизането на ВЕИ на борсата. По думите на Хиновски всичко това обаче трябва да се разпише и в една дългосрочна енергийна стратегия.

Енергийният експерт Христо Казанджиев от своя страна обърна внимание на политиката в областта на природния газ. Според него през последните 15 години държавата води твърде рестриктивна политика и не обръща достатъчно внимание на националния си ресурс от една страна и на възможността за доставка на газ от страни, близки до България, например Румъния.. Като пример експертът посочи появилата се преди дни информация за споразумението между Унгария и Румъния за доставка на румънски газ от порядъка на 4 млрд. куб м газ годишно. Казанджиев изрази тревога и от отказа на страната ни за научно изследване на газхидрати в Черно море.

„Очевидно политиката за рестрикции за достъп до национален ресурс и до други източници, освен от Русия е доминираща в политиката на българското правителство и като че ли поредица от правителства правят всичко възможно за ограничаване на България до доставки само от руски газ“, каза Казанджиев. По думите му от това страната ни ще претърпи само щети.

енергиен пазар
електроенергиен пазар
пазар на природен газ
БЕМФ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева