НАЧАЛО » българия

Експерти: Либерализацията на енергийния пазар е възможност за "справедлива" цена

Системата има нужда от още стимули и стабилност

fb
3E news
fb
12-11-2015 06:34:00
fb

Липсата на достатъчно производители, които да предлагат електроенергия на пазара е сред основните предизвикателства в процеса на либерализация и ще доведе до липсата на ефективна конкуренция. Това коментира енергийният експерт от Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска в рамките на енергийна конференция за пазара на електроенергия в България, организирана от БФИЕК.

В структурата на свободния пазар сега 86% от електроенергията се осигурява от дружествата в структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ), а едва 14% от други производители, обясни енергийният експерт. Тя припомни, че анализ на Европейската комисия от 2013 година е показал именно това - недостатъчен брой продавачи и препоръката да се работи за тяхното увеличаване.

Препоръките на ЕК са: Реформа на модела „Единствен купувач“; Създаване на организирано място за търговия на енергия (борса) за работа на day-ahead, intra-day и балансиращ пазар; Осигуряване на достатъчен брой продавачи и купувачи на пазара с оглед ефективна конкуренция; Предоговаряне на PPA и трансформирането им в пазарни; Ревизия на механизмите за подкрепа на ВЕИ; Ускоряване на coupling и имплицитно разпределяне на капацитет на границите; Разработване на детайлна Пътна карта за отпадане на регулираните цени; Използване на фискални мерки за покриване на част от разходите в системата от бюджета, обясни Диловска.

Като възможност за осъществяване на препоръките тя посочи излизането на свободния пазар на производителите, които в момента продават електроенергията си по преференциални условия (двете американски ТЕЦ и производителите на електроенергия от ВЕИ).

Този модел предвижда производителите да продават тока на пазарни цени, а разликата да бъде покривана чрез други механизми, които не включват пазарно участие, какъвто е например създаденият с последните промени в Закона за енергетика Фонд за сигурност на електроенергийната система, а при необходимост и фискална помощ.

Подобен подход според експертът е прилаган и в други държави с преференциални договори. Според Диловска това може да осигури електроенергия от порядъка на 2 хил. мегавата за свободния пазар.

В помощ на развитието на свободния пазар ще бъде и излизането на големите водни централи на Националната електрическа компания (НЕК) на пазара. Според нея ВЕЦ могат да бъдат атрактивен пазарен участник, особено в пиковите моменти.

Енергийната борса не е панацея, но ускорява либерализацията на пазара, припомни Диловска. По думите й именно либерализацията ще осигури справедливата цена на електроенергията.

Като голямо предизвикателство енергийният експерт посочи новите енергийни мощности. В този смисъл тя подчерта, че пазарите на електроенергия не създават стимули за изграждане на енергийни мощности. Затова трябва да бъде намерен пазарен модел за насърчаване на инвеститорите, категорична бе Диловска.

Стимулите за излизане на битовите потребители на свободния пазар не са много. Това сочат направените досега анализите на Института за пазарен мениджмънт. Причината е кръстосаното субсидиране. Именно заради кръстосаното субсидиране в сектора, домакинствата у нас плащат по-ниска цена за електроенергията от тази, по която електроразпределителните дружества я изкупуват от НЕК (към 118 лева за мегаватчас с надценката от 2,29 на сто). Цената за домакинствата е по-ниска от тази, която дружествата изкупуват с между 13 и 15 лева за МВтч по-ниска. В същото време разликата обаче се покрива от небитовите потребители на регулирания пазар, тоест от малкия и средния бизнес.. Цената за тях е по-висока с 20 и 32 лева по-висока и означава, че стимулът на небитовите потребители да "избягат" от регулирания пазар са огромни - на свободния пазар те ще получат цена от около 73 лева за мегаватчас, каквото е в момента средното за региона ниво, и с добавката за задължения към обществото сумата ще бъде към 119 - 120 лева за мегаватчас. Сега те плащат почти по 150 лева за мегаватчас на регулирания пазар.

Излизането на небитовите потребители от регулирания пазар обаче ще постави под въпрос цената за битовите потребители. Причината е, че ще изчезне кръстосаното субсидиране, обясни Диловска.

Енергийният експерт коментира още, че българските политици и бюджет са "длъжници на енергетиката". В подкрепа на думите си експертът припомни отново анализът на ЕК от 2013 г., според който тарифните дефицити, трупани заради грешни административни решения, не могат да бъдат покрити само с цената, а могат да се използват и фискални средства.

Обемите електроенергия, които ще се търгуват на борсата бяха сред повдигнатите въпроси и от Радослав Миков, партньор в адвокатско дружество WolfTheiss. Той предупреди, че преместване на обемите по административен път може да създадат проблеми по време на търговията и призова за пазарен тест в тази посока. Експертът постави въпрос и върху стандартизираните товарови профили и в частност на предвиждането те да се определят от КЕВР, но изготвени от електроразпределителните дружества. С оглед на регионалните специфики обаче може да има големи флуктуации, тоест по-високи сметки, коментира Миков. Той предупреди, че това може да доведе до социално напрежение, а хората в крайна сметка няма да разберат ползата от пазара. Трябва да има механизъм, който да урежда такъв проблем. Ако битовият клиент не иска такъв стандартизиран профил трябва да има възможност да отиде на свободния пазар, смята той. В същото време Миков предупреди за липсата на търговци.

Преди него енергийният експерт Иванка Диловска също постави въпроса за това дали има търговци, които ще могат и ще искат да работят с бита и дали са създадени такива условия. Не сме създали интерес и за двете страни (потребители и търговци), смята Диловска. Проблемът не бе спестен и от енергийния експерт Николай Минков, който в рамките на презентацията си за предизвикателствата за индустрията посочи, че при малко производители и много търговци има риск за индустрията.

Улесняване на пътя на ВЕИ към електроенергийната борса бе посочена като едно от важните условия от Владимир Дичев от ЧЕЗ. Много е важно според него да се каже, че „това е моделът“ и той да не се пипа поне две години, така че да се осигури стабилност на системата. Освен това, ако има проблеми в регулирания сектор те не трябва да се прехвърлят върху борсата. Пътят по който трябва да се осъществи това е много стабилна регулаторна и нормативна рамка, бе категоричен експертът.

 

либерализация на електроенергийния пазар
Институт за енергиен мениджмънт
електроенергийна борса
По статията работи:

Маринела Арабаджиева