НАЧАЛО » българия

Експерти: Подкрепата за енергийно бедните не трябва да минава през цените на тока

fb
3E news
fb
06-12-2016 02:31:00
fb

Проблемът с енергийната бедност от гледна точка на българската специфика е изключително важен, но национално отговорните институции в България неглижират проблема. Това коментира в рамките на Национален дискусионен форум „Енергийната бедност в България" председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски. По думите му към момента още няма изработена дефиниция на понятието енергийна бедност. В момента има липса на ориентация в пазарни условия и поради това и невъзможност за избор на пазарен модел на управление.  Няма критерии за определяне на енергийно уязвимите домакинства, смята още експертът, като постави въпроса и за енергийната бедност, но в контекста на общата бедност на населението в България. Като основи причини за енергийната бедност Хиновски посочи остарелият сграден фонд, лошото екологично отношение към горивата, в това число бавният процес на газификация и пр.

В този смисъл от Българския енергиен и минен форум виждат решаването на проблема в  чрез различни способи – създаване на специален фонд за енергийно подпомагане, назначаване на енергиен омбудсман,  въвеждане на критерии за регистрация и категоризация на енергийно уязвими потребители на база агрегирани бюджети и елиминиращи критерии, национална система, както и стратегия за защита на енергийно уязвимите домакинства.

Експертът се позова на данни, според които над 1 578 300 души в България живеят под линията на бедността, но енергийни помощи (основно за отопление през зимния сезон – б. а.) получават 254 998 души, без да са ясни критериите за изключване.  В подкрепа на предложенията си за решаване на проблема с енергийната бедност, Хиновски се позова и на практиките в ЕС, която се базира и на стимули – парични помощи срещу инвестиции в енергийни спестявания, мерки за подобряване на енергийната ефективност, т.нар. „зелени сделки“ които визират помощи за безлихвени кредити срещу екологично отопление, бракуване на стари измервателни уреди, сегмент на пазара за "лични въглеродни квоти или прахови такива", които могат да бъдат продавани от домакинствата и пр.

Има понятие за енергийна бедност, коментира малко по-късно в рамките на дискусията председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов. Той припомни, че работна група към Министерство на енергетиката и експерти от Европейската комисия с участие на енергийния регулатор вече са определили както дефиницията, така и критериите за енергийна бедност. Една от тях например е заплащане на електроенергия от 150 кВтч на по-ниска тарифа от потребители, които не живеят в топлофицирани жилища и 100 кВтч за живеещите в топлофицирани. Това означава приблизително по-ниски цени за електроенергия с около 30 процента, обясни Иванов. По отношение на финансовата мярка, тя обхваща 14% процента от населението или 480 – 500 хиляди лица и семейства или общо около 1,1 млн.души. Друг е въпросът, че по отношение на бедността около 30% лица и семейства имат възможност да изпаднат в риск от енергийна бедност.

Председателят на КЕВР обясни, че при обсъждането на вариантите за елиминиране на енергийната бедност са били разгледани различни варианти. Начините са два – включване на цената на електроенергията в тази за всички потребители, както е в някои други страни, но това води до нарастване на риска от увеличаване на енергийно бедните. Затова в случая бе избран по-добър вариант – осъществяване на подпомагане на енергийно уязвимите потребители чрез Закона за социалното подпомагане, каза Иванов. Той уточни, че както посочиха и другите участници в дискусията, мярката се предвижда да е временна с хоризонт от 5 години. През това време КЕВР ще оказва контролни функции. Предвижда се например забраняване на спиране на електроснабдяването на хора, които са на животоспасяваща апаратура, удължаване със срок от 30 дни на плащането на сметките за хора в отдалечени райони и до 90% намалена работоспособност и пр., създаване на т.нар. „бележник на потребителя“.
Разбира се, че важна мярка е повишаване на жизненото равнище, но преди всичко и на енергийната ефективност, каза още Иван Иванов. Той припомни, че в наскоро приетия енергиен пакет от ЕК се предвиждат две изключително важни мерки – санирането на сгради и повишаването на електроенергията от ВЕИ.
В същото време председателят на енергийния регулатор бе категоричен, че за осъществяване на тези промени е необходим работещ парламент. Именно липсата на съгласие сред депутатите по думите на Иван Иванов е причина и за липсата на напредък по тези мерки със Министерство на труда и социалната политика.
Моето виждане е за забавяне с един период от 6 месеца, заключи председателя на КЕВР.

Проблемът в България е по скоро общата бедност, а не толкова енергийната. Истинските мерки, свързани с енергийната бедност касаят пазара на труда, коментира от своя страна Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ), базирайки се изследване по проблема.
Оттук нататък е важно изготвяне на методика, извършването на обхват на енергийно бедните, което да се извършва по възможно най-лесен начин. Съответно това трябва да е свързано с оценка на ефекта за подпомагане. Важна особеност е самото подпомагане, което ще се осъществява да не минава през цените  на енергията. Ако това стане в НЕК отново ще се натрупат дефицити, предупреди експертът. Освен това системата за подпомагане по думите на Стайков трябва да има е механизъм за обновяване. Средствата трябва да са целеви, но мярката трябва да не е постоянна, а временна. Истинските мерки са свързани с пазара на труда, посочи още Калоян Стайков.

Няколко са понятията за енергийна бедност в България, посочи от своя страна председателят на управителния съвет на Института за пазарна икономика Красен Станчев. Базирайки се на сравняване на статистиката за последните десет години по ниво на доходи, спестяване и разходи за поддържане на дома той постави въпроса за методологията, по която трябва да се изчислява енергийната бедност.
Трябва да се сравнят и детайлизират различни области. Бедността е проблем, но проблем за определени групи хора, посочи Красен Станчев. Според него посочваните досега 60% домакинства на границата от риск на бедност не са проблем. Проблем са образованието и липсата на работа.
Нещо повече, според експерта трябва да се гледа нивото на абсолютната бедност, прилагано от Световната банка, но не и риска от бедност, въведен по чисто политически причини.

Точно на обратното становище обаче застана представителят на КНСБ Любен Томев.
Хвърлянето в критерии само по методиката на Световната банка може да ни въведе в риск, обясни той. Статистиката на синдиката, освен това сочи едно почти постоянно задържащо се ниво на бедност у нас от 20-21%.
Експертите от ИПИ наблегнаха и на факта, че процесът на либерализацията и спирането й е свързан с модела на „единствен купувач“ от страна на НЕК.

Очакванията на хората от процеса на либерализация на енергийния пазар в същото време са доста позитивни, като 87% са положителните нагласи, обясни от своя страна председателят на Активни потребители Богомил Николов. Той също се спря на риска от поляризиране на пазара при либерализацията и очакванията за по-голям риск от бедност при някои от социалните групи. В същото време той посочи, че ако процесът на пълно отваряне се развива частично има опасност от запазване на задължителното изкупуване на електроенергия, което от своя страна може да доведе до създаване на нови монополни структури. Нормативните спирачки пък са в състояние да окажат влияние при иновациите. Николов обаче също споделя становището, че един от най-ефективните методи за решаване на проблема с енергийната бедност е вложението в енергийни спестявания, а не просто даване на пари на калпак.

енергийна бедност
Български енергиен и минен форум
БЕМФ
ИПИ
Активни потребители
КНСБ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева