НАЧАЛО » българия

Икономическото министерство отчете напредък по проекти, започнати от предходните правителства

Проблемите около "Южен поток" и 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" остават

fb
3E news
fb
05-08-2014 06:33:00
fb

Изпълнени са строително монтажните работи по наземната част на българо-румънската връзка на територията на България. Избран е изпълнител на проект „Проектиране, упражняване на авторски надзор и консултантски дейности на строеж „Междусистемна газова връзка България-Сърбия на българска територия”. Изготвена и приета е екологична оценка за изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция. Стартират реални дейности за изграждането на междусистемна газова връзка България-Турция.

Това сочи отчет на Министерство на икономиката и енергетиката разпратен днес до медиите. В него се декларира напредък по всички тези проекти, започнати от предходни кабинети. Авторите на отчета обаче подминават проблемите, с които е свързан всеки един от тези проекти. Именно заради тях обаче те закъсняват с години. 

Два от най-важните проекта, които започнаха с много въпросителни - "Южен поток" и 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" остават, като най-тежки ще са решенията, които ще трябва да вземе по тях следващото правителство.

Междусистемна газова връзка България-Румъния

Въпреки, че газовата връзка с Румъния стана пословична и се забави значително във времето екипът на министерството отчита, че на българска територия, строително-монтажните работи по наземната част на газопровода и ГИС Русе са изпълнени.

Предстои да бъде приет от Държавна приемателна комисия, се посочва в отчета.

Проектът се изпълнява съвместно от „Булгартрансгаз” ЕАД и „Трансгаз” С.А., съгласно подписан Меморандум за разбирателство на 01.06.2009 г. Реверсивната междусистемна връзка е с обща дължина 25 км, от които 15 км на българска територия, 7,5 км на румънска територия и 2,5 км подводен преход през р. Дунав.

Максималният капацитет на интерконектора е 1,5 млрд. м3/г (в посока от Р. България към Румъния), а минималният - 0,5 млрд.м3/г. (в посока от Румъния към Р. България).

Междусистемна връзка България – Сърбия

Според ръководството на МИЕ работата със сръбската страна е активирана благодарение на инициативите отбългарска страна.  

Избран е изпълнител на проект „Проектиране, упражняване на авторски надзор и консултантски дейности на строеж „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия”. Предстои да бъде сключен договор за предварително архелогическо проучване по трасето в българскияучастък. В отчета не се споменава нищо обаче за необходимите средства. Не се коментира и въпросът, че сръбската страна на практика работи много по-бързо от българската по изграждането на този участък.

Междусистемна връзка Гърция - България

За газопровода е изготвена и приета екологична оценка съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС). При изготвяне на оценката е извършено 4-сезонно наблюдение на околната среда в територията на трасето. В момента в процес на приемане са изготвения ПУП и работен проект съгласно разпродбите на ЗУТ. С Решение на Европейската комисия C(2010)5813, изменено със решение C(2012) 6405, за проекта е определено съфинансиране на стойност 45 милиона евро по Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ). Срокът за въвеждане в експлоатация, при липса на усложнения е втората  половина на 2016 г.

Междусистемна връзка България – Турция

Междусистемната връзка България – Турция (ITB) е проект за развитие на междусистемната свързаност на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД и Боташ - Турция, чрез който да се осигури възможност за доставка на количества природен газ до българската газопреносна система от всички настоящи и бъдещи входни точки и източници на турската газопреносна мрежа, оперирана от Боташ, в т.ч. азербайджански природен газ, LNG доставки (втечнен природен газ)от съществуващите терминали в Турция или други, като същевременно се повиши и капацитетът за пренос на природен газ в посока от България към Турция. Проектът е част от приоритетния Южен газов коридор.

На 28 март 2014 г. е подписан Меморандум за разбирателство относно проекта за изграждане на междусистемна газова връзка България - Турция между ресорните министерства на България и Турция, с който стартира нова фаза от изпълнението на проекта. В изпълнение на Меморандума е създадена съвместна работна група по проекта, в която от българска страна участват: „Булгартрансгаз“ ЕАД, „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгаргаз“ ЕАД, представители на Министерство на икономиката и енергетиката. Задача на съвместната група е да подготви предварително предпроектно проучване, в рамките на което да бъдат уточнени техническите аспекти на проекта и неговите финансови параметри.

Разширение на съществуващата газопреносна инфраструктура

По време на управлението на правителството Орешарски, бяха извършени редица ремонти и разширения на съществуващата вътрешна газопреносна система на България.

В процес на изграждане е газопровод високо налягане от Добрич до Силистра и АГРС "Силистра", се казва в отчета. Трябва да припомним обаче, че тези намерения, както и по отношение на газохранилището в Чирен бяха заявени още при предходното правителство на Бойко Борисов, а някои са и от по-рано.

Разработен е проект за разширение на ПГХ „Чирен”, като същия е обявен за проект от „общ интерес”, съгласно Регламент (ЕС) 347/2013, в публикувания от Европейската комисия на 14 октомври 2013 г. списък с проекти от „общ интерес” за ЕС.

Извършени са ремонтни работи в газопроводен участък от очистно съоръжение „Беглеж” до очистно съоръжение "Нови  Искър", реализиран е проект за постоянен двупосочен капацитет в съществуващата междусистемна точка на свързване между България и Гърция (Кула/Сидирокастро).

Същевременно беше продължена съвместната работа между МИЕ и Алианса на страните донори – Лондон и ЕБВР, като бяха подписани проекти, които ще се съфинансират от страните донори и ЕБВР, в размер на 80 млн. евро, в т.ч. газификация на Пирдоп, Копривщица, Банско и Разлог, газификация на битови абонати, подмяна на минно оборудване в комплекса „Марица Изток”, разширение на системата за управление на ЕЕС и др.

Южен поток

МЕИ и БЕХ извадиха проекта от точката на замръзване и постигнаха голям напредък с преговорите с руската страна. Беше даден реален старт на проекта. 

В същото време българската страна бе изключително активна в работата по проекта в рамките на ЕК по изчистване на съществуващите регулаторни въпроси пред осъществяването му. Даването на мандат на ЕК да преговаря с руската страна за статута на газопровода на територията на ЕС в голяма степен ускори преговорите по проекта.  

България стана основен партньор в коалицията от европейски държави, стоящи зад проекта заедно с: Австрия, Италия, Унгария, Словения, Хърватия и Гърция.

Българската страна и МИЕ в частност реагира в съкратени срокове на стартиралата от Европейската комисия наказателна процедура относно начина на формиране на проектната компания „Южен поток – България“ и провеждането на тръжните процедури по проекта Южен поток и защити решения и действия, предприемани от правителствата на Сергей Станишев и Бойко Борисов. В резултат на проактивните действия на МИЕ е осигурен активен работен диалог с представители на ЕК по затваряне на всички нерешени въпроси относно реализацията на газопровода на българска територия. 

Основно предимство на "Южен поток" за България е диверсификацията на маршрута, като по  този начин се избягват потенциални проблеми с една или друга транзитираща държава, но алтернативното трасе може да бъде от полза и при аварии, природни бедствия или терористични атаки. Допълнително се засилва геополитическата роля на страната ни, ставайки партньор от първостепенна важност не просто за Русия, но и за всички останали страни по трасето.

Газопроводът „Южен поток” ще осигури инвестиции от 3 млрд. евро в България, а бюджетът ще получи данъчни постъпления и транзитни плащания, освен това газопроводът „Южен поток” ще подобри енергийната инфраструктура на България и ще даде тласък за развитие на индустрията, а в социален аспект ще осигури 5 000 работни места. Един от важните социални ефекти е и подобряването на социалната инфраструктура в общините, през които преминава газопроводът, включително и намаляване на стойността на транспортиране на общата цена на газа за крайните потребители, се посочва в отчета.

В него обаче не се посочва, че проектът остава замразен и придвижването му зависи изцяло от ЕК. Не се споменава и за обявената вчера смяна на първоначално спечелилата руска компания "Стройтрансгаз" с дъщерната компания на "Газпром" - "Центргаз". 

 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“

Взето е Решение на Министерския съвет за започване на преговори с „Уестингхаус Електрик Къмпани" ЛЛС за структуриране и финансиране на проект за изграждане на 7 блок в АЕЦ „Козлодуй“ по технология АР-1000 на Westinghouse Electric.

Потвърдени са постигнатите договорености в рамките на преговорите по условията на Акционерно споразумение между АЕЦ "Козлодуй" – Нови мощности ЕАД, АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и „Уестингхаус Електрик Къмпани" ЛЛС по проекта „Изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй".

Одобряване от следващото правителство ще бъде условие Акционерното споразумение между АЕЦ "Козлодуй" – Нови мощности ЕАД, АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и „Уестингхаус Електрик Къмпани" ЛЛС по проекта „Изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй" да влезе в сила. Това постановява решение от заседание на Министерски съвет от 30 юли 2014 г., на което бе одобрен доклад на министъра на икономиката и енергетиката във връзка с подготовката му.

Проектът за изглаждане на нова ядрена мощност – 7 блок на АЕЦ „Козлодуй“ е стъпка към диверсификация в ядрената енергетика. Той ще създаде условия и възможности за развитие на ядрената енергетика и ключови проекти в сектора в бъдеще.

Очаква се в процеса на строителство да бъдат разкрити 20 000 преки и косвени работни места, както и да бъде създадена постоянна работа за над 1000 български инженери, енергетици и техници.

Екипът на министерството, подготвил отчета отбягва и по двата проекта "Южен поток" и 7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй" каква ще е цената. 

междусистемна газова връзка
Южен поток
7-ми блок АЕЦ "Козлодуй"
МИЕ
По статията работи:

Маринела Арабаджиева