Дългосрочните договори са предизвикателство за пълната либерализация на енергийния пазар, според Иван Иванов

При настоящите дългосрочни договори с двете американски централи няма как да се прилагат т.нар. „договори за разлики“ и ще има затруднения с излизането им на свободния пазар.

„Договорите за разлики“ са предизвикателство пред пълната либерализация на електроенергийния пазар.  Те са приложими при ВЕИ и когенерации. При настоящите дългосрочни договори с двете американски централи (ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ и ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ ) те са неприложими.

Това коментира в презентацията си в рамките на Седмата регионална енергийна конференция, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. По-късно пред журналисти той обясни, че проблемът е бил дискутиран с Европейската комисия и тя предлага да се водят разговори и да се търси решение по въпроса.

По думите на Иван Иванов виждането на ЕК е, че на свободния пазар трябва да излязат тези производители, които отговарят на насоките за развитие на енергетиката на ЕС. „Това важи най-вече за ВЕИ, но също така за когенерациите. Това не важи за дългосрочните договори, които са сключени в далечни години“, каза той. В същото време Иванов уточни, че енергийният регулатор не е страна по дългосрочните договори.

В модела за либерализация на Световната банка се предвижда двете американски централи да могат да участват на свободния пазар, като разликата между цената, постигната на същия този пазар и договорената цена се покрива с т.нар. "договори за разлика", които  могат да идват от специален фонд. Намерението в досегашния вариант предвижда това да става чрез Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), който може да бъде преобразуван, или по-точно разширен.

Заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков в отговор на въпрос на журналисти каза , че в Министерство на енергетиката няма постъпило официално становище от ЕК. В същото време той уточни, че екип на Министерство на финансите води разговори с ЕК, а регулаторът участва в тях. Според информацията обаче тези разговори касаят проверката за евентуално наличие на т.нар. „държавна помощ“.

Преговори между властите и централите не се водят, обясни от своя страна и Иван Цанков, изпълнителен директор на ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“. По думите му няма никакви проблеми договорите за разлика да бъдат прилагани и за топлоелектрически централи, въпреки че действително в Западна Европа те досега са прилагани основно за зелени производители.

"Договорът за разлика е един финансов инструмент и има много вариации", каза още Цанков. Той обясни и разликата по т.нар. договори за разлики между двете американски централи и  ВЕИ-та. На централите, произвеждащи „зелена енергия“, се заплаща преференциално само произведена енергия (т.нар. преференциална цена), а ТЕЦ-овете на въглища има освен цена за енергия и цена за разполагаемост. Двете цени в момента обаче са разделени и може да се направи схема за покриването чрез договори за разлики. Става въпрос за избор на вариант за комбинирането им.

Още преди време експерти коментираха, че поне шест са вариантите за излизане на свободния пазар на двете американски централи и няма проблем с прилагането на т.нар. „договори за разлики“.

"Това, по което се работи, е дългосрочните договори да бъдат пригодени към либерализирания пазар", каза Иван Цанков, като по думите му досега въпрос за модификацията им не е поставян.

Сега топката е в българските власти, които трябва да постигнат баланс между инвеститори и потребители. От една страна те трябва да защитят интереса на инвеститорите, а от друга да намерят вариант за защита на потребителите.

Председателят на КЕВР обърна внимание и на другите проблеми, пред които е изправен българският електроенергиен пазар – осигуряване на ликвидност на Българската независима енергийна борса (БНЕБ),  както и промяната на модела „НЕК единствен купувач“.

Определено препятствие е регулираният пазар. В един момент регулирането на цените ще трябва да се прекрати, обясни още Иван Иванов. Той припомни, че до 2018 г. трябва окончателно да се сложи край на излизането на небитовите потребители. Излизането на битовите потребители, според срокът от 5 години, поставен от ЕК, трябва да се случи до 2021 година.

Високият дял на уязвимите потребители е също проблем, който трябва да се реши, обясни още председателят на КЕВР. Той припомни, че в България делът на енергийно уязвимите потребители е изключително висок – става въпрос за над 1,1 млн. души, или 400 хил. домакинства. За подкрепа на енергийно уязвимите потребители ще са необходими 140 млн. лв.

Иван Иванов представи и предизвикателствата, пред които ще бъде  изправена страната ни в процеса на задаващият се четвърти енергиен пакет, известен, като „Чиста енергия“ в периода 2020 – 2030 г.

Три са основните цели: глобално лидерство в областта на енергията от възобновяеми енергийни източници, справедливи сделки за потребителите и енергийна ефективност. Председателят на енергийния регулатор посочи, че моделът на пазара на електрическа енергия за периода 2020 – 2030 г. по отношение на свободния пазар предполага по-добра конкуренция, избор на потребителите и стимулиране на собствено производство от тяхна страна, както и  нови технологии,  ръст на ВЕИ.

Иван Иванов обърна внимание и на капацитета на инсталираните мощности.

По думите му, при оптимистичен сценарий ръстът на ВЕИ ще достигне 70%, а при нормален сценарий – 50 %.

В центъра на енергийния пазар в пакета „Чиста енергия“ са потребителите, припомни още Иван Иванов. Визира се премахване на неравнопоставеността спрямо енергийните компании от една страна и формиране на по-голяма достъпност и гъвкави правила и цени за потребителите.

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари