НАЧАЛО » българия

Делян Добрев: Няма причина за паника на свободния енергиен пазар

В основата на високите цени са въгеродните емисии, макар и не само те. Предложенията на бизнеса за по-добър модел ще бъдат обсъдени през януари 2019 г.

fb
3E news
fb
20-12-2018 05:22:00
fb

Нищо фатално не се се случило на българския свободен електроенергиен пазар по отношение на цените. Това стана ясно след дискусията в енергийната комисия към Народното събрание. В рамките на обсъждането и изслушването на енергийното министерство, КЕВР, работодатели, търговци и синдикати стана ясно, че причините за по-високите цени на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) са две – от една страна високата цена на въглеродните емисии (СО2)  и от друга зависимостта от работата на т.нар. американски централи и префeренциалните цени, разликата, между които се доплаща през цена задължение към обществото.


„Причина за паника няма“, обясни председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Той напомни, че това е моделът по който се работи от 2015 г.  Според него към 1 юли следващата година, когато ще има пълен едногодишен перод спрямо 1 юли тази година ще се види, че промяната в цените не е драстична в която и да е посока. Това обаче не означава, че няма да бъдат обсъдени и промени, предложени от работодателите, каза той. Вероятно това обсъждане ще е след 1 януари.

„Основната причина са високите цени за въглеродни квоти (СО2). Ако преди бяха 4-5 евро, то в рамките на последните месеци поскъпнаха с 400 %. В момента се продават на 24 и над 24 евро (за тон). Преди два месеца бяха пак 25 евро. Тези квоти влизат директно като разход на централите, използващи въглища. Но и на централите, които използват газ, въпреки че централите които използват газ плащат по-малко. Купуват по-малко квоти за СО2, но все пак купуват.“ каза Делян Добрев.  


От тази гледна точка и както сам каза „в опит да разсее спекулациите, че на нашия пазар се случва нещо различно от това, което се случва на околните пазари“ председателят на енергийната комисия представи справка за „Пазар Ден напред“ на съседните пазари за последните две седмици. Така например, от представените данни става ясно, че средната цена на „Пазар Ден напред“ в България е 59,60 евро, в Румъния около 68 евро, в Унгария над 67 евро, в Словакия 59, 23 евро, в Чехия 55,65 евро.  Последната седмица от 15 декември до 21 декември т.е. с цената и за утре в България средната цена е над 57 евро,  в Румъния – над 67, в Унгария над 69 евро, в Словакия - над 63 евро, в Чехия – над 59 евро. „В нашата страна цената е съобразно цените в региона“, констатира председателят на енергийната комисия.
 
„По-важното е до какво ще доведе това и има ли причини за паника. Според мен причини за паника няма“, констатира председателят на енергийната комисия, като обясни защо това е така. „Защото по-високата цена на електроенергията, както наблюдаваме в момента означава че ние ще доплащаме по-малко на всички производители с преференциални цени. Тоест, ако сега прогнозната пазарна цена на КЕВР е 70 и няколко лева а от 1 юли КЕВР прецени, че е 100 лева или повече, то тогава ще доплащаме от съответната пазарна цена от 100 лева до преференциалната цена на всеки производител. Ще дам пример – например повечето малки ВЕЦ-ове са на преференциална цена от 110 лв. На тях в момента им доплащаме 40 лева. След 1 юли ще им доплащаме 10 лева. Американските централи са на 90 и няколко лева. Тройката, (ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“), която е с най-ниската цена при максимална натовареност на централата“, обясни Делян Добрев. Преди това той представи справка, според която централите досега в сравнение със същия период на миналата година са работили с  6 660 МВтч по-малко.  „Те трябва да работят непрекъснато с изключение на моментите, в които са аварирали“ , обясни Добрев.

В началото на заседанието министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни ролята на БЕХ и дружествата в холдинга производители на електроенергия – ТЕЦ „Марица Изток 2“ , АЕЦ „Козлодуй“ и НЕК като собственик на ВЕЦ (и обществен доставчик ) нямат отношения към свободния пазар. Нашите отношения се простират до там да спазваме националното законодателство, европейските правила и да предлагаме нашата електрическа енергия на БНЕБ.


Министърът припомни, че задължението на НЕК е за осигуряване на необходимите количества електроенергия за регулирания пазар и в съответствие с делото БЕХ / електричество да осигурява необходимите количества електроенергия за свободния пазар в рамките на сегмента „Пазар Ден напред“ до 600 МВТ/ч, като при приключване на ангажимента към 2021 г. тези количества ще достигат до 800 Мвт/ч. Останалото произведено количество е доставено на свободния пазар, каза министърът. Петкова даде подробна справка и за проведените търгове от дружествата. Така например АЕЦ „Козлодуй“ е провела от 2017 г. досега 127 търга, които включват различни продукти, продължителност и акценти. От тях 48 са завършили без проявен интерес за продажба на електроенергия. 65 са проведените търгове от ТЕЦ „Марица Изток 2“ , за 28 от които не е проявен никакъв интерес. От страна на НЕК проведените търгове са 24 от които 4 са без реализиране на количества. Останалите 20 са успешни, каза министъра и бе категорична, че законовите изисквания от страна на дружествата и БЕХ се спазват.


Председателят на КЕВР Иван Иванов от своя страна заяви, че средната референтна   цена на сегмента „Пазар Ден напред“ е 77,60 лв. до 21 декември. По думите му цените на БНЕБ са сравними с цените на съседните борси. „2018г. Се характеризира с повишаване на квотите за въглеродни емисии (СО2)”, каза Иван Иванов, като констатира, че за разлика от българската енергийна борса на другите няма БЕХ, който да подпомага за емисиите производителите (визира квотите купувани от БЕХ за ТЕЦ „Марица Изток 2“), като по думите му това по някакъв начин се отразява и дава възможност за дебаланс.  

Всички цени, които се публикуват на нашата страница са изчислени на база на обвързващи оферти на търговските участници. Тези числа и цени са вследствие на подадените и приети оферти, тоест, че някой е готов да плати тази цена, за да сключи сделка, каза председателят на БНЕБ Константин Константинов и обясни, че не е редно да коментира числа. Той отново, за пореден път се опита да обясни, че борсата е платформа, на която се предлагат и купуват съответни количества електроенергия по различни сегменти.

С това обаче не бяха съгласни работодателите, които поставиха под прицел от една страна държавната енергетика и от друга страна американските централи. „Ситуацията не е нормална“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев, като дори заяви за некоректно сравнението с другите борси. Нещо повече, според работодателите българските потребители дори субсидират износа на електроенергия.


„Кои са продавачите – държавната енергетика. На практика имаме един продавач“, каза Велев и в търсене на отговор обясни, че има само две групи купувачи от търговци, от които едната са незаинтересовани, а други играят през технологичните загуби. Константин Стаменов от БФИЕК обърна внимание, че битовите потребители в Германия например плащат в пъти повече от индустрията, а тук не е така. В отговор на въпрос от депутата Иван Генов от БСП дали представляваното от него предприятие купува ток от борстаа, Стаменов каза не. Проблем има, констатираха работодателите. Така на практика виновни се оказаха търговците. Мария Кръстева от АСЕП констатира: "Хайде сега, търговците са виновни", като очерта проблеми и за тях на пазара, дължащи се на редица фактори, някои от които странични.


Камен Колев от БСК очерта същността на проблема - механизма за доплащане над референтната цена води до увеличение на цената на електроенергията за стопанските потребители. В този смисъл той предложи да се въведе механизъм за компенсация на непреки разходи като коригираща мярка. По думите на Колев необходим е задълбочен анализ по цялата верига.

На практика сега работодателите очертават като коригираща мярка разликите за въглеродните емисии. Това обаче може да не е решение, предвид все по-задълбочаващата се визия не само по отношение на емисиите, но и за въглеродния отпечатък. Ако трябва да бъдат изпреварени събитията то може би трябва да се гледа в тази посока.

СО2
БНЕБ
свободен пазар на електроенрегия
комисия по енергетика
КЕВР
БЕХ
ТЕЦ Марица изток 2
ТЕЦ Контур Глобал ТЕЦ Марица Изток 3
ТЕЦ AES Гълъбово
преференциални цени
По статията работи:

Маринела Арабаджиева