НАЧАЛО » българия

Все по-чести наводнения и суши застрашават България

Горещите дни през годината ще се увеличат с 20%

fb
3E news
fb
10-04-2014 11:21:00
fb

В България от 2016-2035 година процентът на горещите дни през годината ще нараства от 10% до 20% спрямо референтния климатичен период от 1961-1990 г.Това показва анализ за уязвимостта на икономиката от климатичните промени, който е публикуван на страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Топлите дни над 30 градуса в страната от средно 30 през годината, ще скочат двойно. От близо един месец те може да нараснат до 3 месеца, коментира преди седмица пред 3e-news.net проф. Веселин Александров, директор дирекция "Метеорология" към БАН.

По всички сценарии се очаква средногодишният брой на ледените дни през периода 2016-2035 г. да намалее средно с 5 дни, а през периода 2081-2100 г. намалението да бъде между 10 и 20 дни.

На фона на информацията, че последната декада 2002-2012 г. е поредната най-топла в Европа година откакто има наблюдения еднозначно става ясно, че ще ставаме свидетели на все по-екстремни климатични явления.  Средната температура в региона се е повишила с 1,3 ˚С от пред индустриалния период до сега. Глобалните и регионални модели за измененията в климата показват, че към края на 21-ви век Европа ще е с 2,5 – 4,0 ˚С по-топла. Такива промени ще подложат на сериозно изпитание почти всички сфери от нашия живот, пише Световната банка.

Продължават да намаляват ареалите с вечно замръзнали почви, както и ледените щитове на Гренландия, ледовете в Арктика, както и ледниците навсякъде в континента. Леденият щит на Гренландия губи по около 250 млн. т. oт масата си всяка година в периода 2005-2009 г., а ледниците в Алпите са загубили около 2/3 от обема, който са имали до 1850 г. , показват данните на Междуправителствения панел по изменение на климата. Tози процес ще оказва все по-силно влияние върху количеството и режима на оттока на реките подхранвани от тях, включително и на р. Дунав. Последствията от това ще засегнат и нашата страна. Наблюдават се промени в ареалите на разпространение на растителни и животински видове, промени в продължителността на вегетационния период и фенофазите при растенията и възниква въпросът дали екосистемите ще имат време да се адаптират към подобни или по-бързи и интензивни промени. Въпреки че нараства вегетационният период в повечето региони на континента, не навсякъде това ще има очаквания благоприятен ефект върху добивите, защото този процес ще е съпроводен от по-продължителни периоди на горещи вълни, засушаване и суши, особено в страните от Централна и Южна Европа.

За територията на България ще има силно изразена тенденция към нарастване на максималните температури на въздуха през лятото и увеличаване на броя на тропическите нощи (с минимална температура над 20 градуса по целзий), както и на продължителността на сухите периоди (последователен брой дни без валеж) до 50. До 2050 г., средните годишни температури в страната вероятно ще се повишат с от 1.6-1,8 градуса по целзий, а до 2100 г. увеличението може да е с от 3.3-3.5 градуса.

По-високи температури и по-малко валежи

Експериментите показват повишаване на средногодишната температура в извънпланинските части на страната с около 3.8-4.0 градуса по целзий. При средногодишните валежи се очаква намаление в Западна България с около 10%, а намалението в Източна България се очаква да бъде по-голямо (с  15-20%). По друг сценарий през периода 2016-2035 г. се очаква увеличение с около 10% в цялата страна, и тенденция към намаление в югозападните й части с 10%. Към края на века по същия сценарий зимните валежи ще намалеят с около 10% в цялата страна. За разлика от зимните валежи, при летните валежи се очаква намаление на техните количества по всички сценарии. Най-драстично намаление се очаква по сценария RCP 8.5 в края на века – с 20-30% в цялата страна, а в Югоизточна България – дори с 30-40 %.

Според данните на НСИ от тази година, през периода 2003 – 2008 г., от регистрираните природни бедствия в България, най-голям е броят на наводненията, пожарите по природни причини, гръмотевичните бури, снегонавявания, обледявания и измръзване, градушки и суша (фиг. 6.1). Най-големи щети средногодишно през периода 2010 - 2012 г. са понесени от наводнения - 89 млн. лева. 

През периода 1980-2010 г. страната е била засегната от 13 наводнения, 7 случая с горещи вълни, 5 бури, 4 пожара, 3 земетресения и 2 суши. Според тези данни, България също е застрашена най-вече от наводнения, както и от екстремни температури, бури, пожари и суша. От групата на геофизичните бедствия, единствено земетресенията са намерили място в тази база данни.

В данните прави впечатление още фактът, че десетте най-тежки бедствия, наблюдавани през този 30 годишен период, са регистрирани през последните 10 години от него. 

Период без валеж с продължителност най-малко 10 денонощия се възприема като засушаване. Критерий за степента на засушливост е количеството продуктивна влага в коренообитаемия почвен слой (0-20см). При стойности между 10 и 20 mm има засушаване, а при стойности под 10 mm – суша. Понижаването на влагата в еднометровия почвен слой под 60 mm е белег за много силна суша.

В България засушаванията са ежегодно явление, а интензивна пролетна или лятна суша се проявява с честота веднъж на три години. Средната им продължителност е 10-12 дни в планинските райони и достига до 16-18 дни в източните и югоизточните части на страната. По-продължителни засушавания и суши, често предизвикват пресъхване на по-малките реки в южните, източните и североизточните райони на страната, където явлението продължава над 75 дни годишно. По-нови изследвания на проблема биха изяснили доколко климатичните промени ще задълбочат този процес .

Най-тежки са последиците от сушите, проявили се през няколко последователни години, например 1942-1949г. и 1982-1994г. Такива периоди се съпровождат често от т.н. хидроложка суша, при която ефектът се изразява в намаляване на водните ресурси, пресъхване на реките и недостиг на вода за водоснабдяване на населението в засегнатите райони. Нейното задълбочаване зависи не само от естествени природни предпоставки за проявата ú, но и от ефективното управление на водните ресурси. През ХХ в. у нас има три периода с по-продължителни засушавания: 1902-1913; 1942-1953; 1982-1994. През първия период сухите години са около 20%, през втория, те нарастват на 40%, а през третия са около 50%. Засушаването, започнало през 1982, преминава в суша с катастрофални последици за страната през 1993-1994г. В този период речният отток спада с до 41% от нормата, горите от обикновена ела започват да изсъхват, нараства броят на горските пожари, населението почти повсеместно е на воден режим, нараства заболеваемостта, яз. Искър е пред почти пълно изчерпване на обема си и в столицата за първи път е въведен режим на водопотреблението, цените на водата се удвояват, а в района на гр. Рила и Сапарева баня избухва гражданско неподчинение, провокирано от решението на правителството да реализира проект за отвеждане на рилски води към столицата (Раев и др., 2003). Кризата има много голям обществен отзвук, засяга всички нива на управление и провокира интереса на учени от различни области да я анализират в контекста на възможните промени в климата в нашия регион.

От друга страна досега не е извършена обективна оценка на опасността от наводнения за територията на цялата страна. Има ред причини за това, но сред основните са: 1) Затруднения достъп на учените до базите данни с националната метеорологична и хидроложка информация; 2) Липсата на детайлна геоморфоложка карта на България; 3) Голямата несъпоставимост на различните бази данни за природните бедствия и 4) Недостатъчно дългия период на базата данни за кризисни събития в Националния статистически институт (НСИ), където информацията за тях се отнася за периода 2004-2008 г. и за 2010 г. (по нова методика).

През 2010 г. например, данните на НСИ показват, че в страната е имало общо 651 наводнения, които са нанесли щети за 531 334 000 лева, като в областите Сливен и Смолян е имало съответно 102 и 179 наводнения, а в област Бургас те са 82. Тези данни силно контрастират с данните на ДА „Гражданска защита” за периода 1990-2001 г., според които, в страната през този период е имало 440 „тежки наводнения” в 92 средно големи и големи поречия. Данните, анализирани за територията на четирите района за басейново управление в България, показват, че бедствието се проявява ежегодно на територията на цялата страна със средна честота от по 4,8 случая годишно. Най-често е била изложена на опасност от наводнения територията на Дунавския район за басейново управление, а размерът на щетите и броят на жертвите е най-голям в Източнобеломорския район.

Загубите от екстремните климатични явления може да нараснат двойно

В България, според сценарий А2, при повишаване на температурата с 3,9 0С, загубите от наводнения в Североизточния, Югозападния и Южния Централен райони ще нараснат с от 10 до 50%, а в Северния Централен и Североизточния райони увеличението на очакваните годишни загуби може да достигне от 50 до 100%. Единствено в Югоизточния район загубите може да намалеят с от 10 до 25%. Според сценарий В2, при повишаване на средната температура с 2,50С, очакваните загуби в Северозападния и в Северния Централен райони се очаква да нараснат със същия процент, както и при първия сценарий, (50-100%). Промени има в очакваното нарастване на загубите в Североизточния район, където те намаляват до 10-25% и в Югоизточния район, където нарастват до 25-50%. За Южния централен и Югозападния райони загубите се очаква да намалеят с от 10 до 25%.

Водният сектор и селскотото стопанство са най-уязвими и най-малко устойчиви от климатичните промени, показва анализа за уязвимостта на всички сектори от климатичните промени.

анализ
МОСВ
климатични промени
валежи
температури
суши
наводнения
По статията работи: