НАЧАЛО » българия

Вноската от 5% във Фонд „сигурност на енергийната система“ изкара на протест някои от ТЕЦ-овете

fb
3E news
fb
27-07-2015 06:09:00
fb

Създаването на Фонд „Сигурност на енергийната система“ предизвиква недоволството на част от работещи в енергийния сектор в страната. В случая не става въпрос за обявеният протест на работодателските организации и синдикатите на 29 юли. Енергийните предприятия, които трябва да правят вноска от 5% във Фонд „Сигурност на енергийната система“ и в частност някои от топлофикациите се оказват сред недоволните от промените в енергийния закон. Те вече започнаха протеста си още на 27 юли и обещават подкрепа на работодателско-синдикалния протест на 29 юли.

Около 300 миньори и енергетици от Бобов дол протестираха в продължение на един час днес пред общината в Бобов дол. За половин час беше затворено и движението на кръстовището пред общинската администрация, става ясно от съобщение на Чавдар Иванов от КТ "Подкрепа". 
Причината за предприетите действия на синдикалните организации на КТ "Подкрепа" и КНСБ в Бобов дол, е проектозаконът за изменение и допълнение на Закона на енергетиката, който беше гласуван на 22 юли тази година и касае учредяването на фонд "Сигурност на електроенергийната система".
По време на протеста е била прочетена и протестна декларация. В нея заетите в бранша посочват, че на 29 юли организират национален протест, който ще се състои в София.

Работниците и служителите от „Топлофикация Сливен” ЕАД също протестираха срещу въвеждането на задължителен налог от 5 % върху произведения от дружеството ток, съобщиха от „ТЕЦ – Сливен“. За втори път близо 80 души от редовната смяна излязоха през обедната си почивка, за да участват в едночасов мълчалив протест пред административната сграда на предприятието. 
„Средствата от този налог ще трябва да постъпват в новия фонд „Сигурност на електроенергийната система”, който ще бъде създаден с предлаганите промени в Закона за енергетиката. За нас това е държавен рекет. Ние ще бъдем задължени да плащаме налога всеки месец, независимо от това дали НЕК ни е платил за произведения ток. А към момента натрупаните от месеци насам задължения на НЕК все още са 2,5 млн. лева и не са изплатени”. Това заяви Минка Димитрова, председател на синдикалната секция към КТ „Подкрепа”. Искането на работещите е, дружеството им да бъде освободено от налога. В противен случай, предприятието, което осигурява най-евтиното парно в страната, ще бъде изправено пред сериозни финансови трудности и дори фалит. „Протестите продължават”, твърдят организаторите от КТ „Подкрепа” и КНСБ.

По-рано протест обявиха и работещите в „Топлофикация Русе“, като блокираха Дунав мост за 15 минути. Според лидерът на КНСБ в дружеството Любомир Керимов, причината за протеста е създаването на Фонд „Сигурност на енергийната система“ и вноската от 5%, която трябва да се внася в него. Подобно на колегите си от другите топлофикационни дружества в страната и той окачестви вноската от 5% във Фонда като „рекет“. „Това е рекет от държавата, защото се удържат пари не само от продадената електроенергия на регулирания пазар, но и тази, която е на свободния”, смята той.
Според него рисковете са за работещите в Топлофикация в Русе, защото за да се спазят изискванията, трябва да се намалят разходите,
което пък сигурно ще доведе до намаляване на заплатите.

Припомняме, че работодателските организации – БСК, БТПП, КРИБ и АИКБ заедно със синдикатите обявиха национален протест на 29 юли. Те обаче са против ценовия модел на КЕВР и искат запазване на старата такса "задължение към обществото" до 1 януари 2016 г.

В същото време енергийните предприятия, които също са част от работодателските организации, включително Асоциацията на топлофикационните дружества се обявиха против протеста с мотив за натрупване на неконтролируем дефицит в системата.

Припомняме, че промените в енергийния закон, приет на 22 юли от Народното събрание бяха предизвикани от синдикалните и работодателските организации. 

 

Фонд Сигурност на енергийната система
ТЕЦ
топлофикации
ТЕЦ Бобов дол
Миньори Бобов Дол
КНСБ
КТ Подкрепа
работодатели
По статията работи:

Маринела Арабаджиева