Българските енергийни проекти, които ще променят вътрешния и регионалния пазар

Устойчивостта на енергийната ни система при бедствия и кризи и възможностите за нейното развитие и подобряване зависят от това дали критичната инфраструктура на България има готовност да посрещне съвременните предизвикателства. Конкретно в енергетиката те са три: либерализацията на пазарите за елекроенергия и газ; междусистемната свързаност и диверсификация на доставките на енергия; подготовката за пълноценно включване в бъдещия Европейски енергиен съюз.


В частност значение върху бъдещото значение и развитието на критичната енергийна инфраструктура ще оказват:

- последният европейски регламент за големите горивни инсталации или по-точно изискванията по отношение на изхвърлянията на серни и азотни оксиди от ТЕЦ на въглища,

- новата политика по климат и енергетика, като обсъждането на цялостния нов пакет започва в края на 2017 г.

- новата визия за цифровата икономика, която в сектора на електроенергетиката се очаква да обхваща в много по-широка степен развитието на т.нар. умни мрежи.


Всичко това от своя страна е свързано и с бъдещето на сектора на Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и съпътстващите нови технологии, вкл. развитие на сравнително новия сегмент за електромобили с необходимата съпътстваща транспортна инфраструктура.


Намерения и реалности

След над десет години празнословие за това колко са необходими за страната ни рехабилитацията и свързаността на газопреносната и електропреносната системи със съседните страни и с европейската енергийна мрежа и какви големи планове имат правителствата /няколко поред/ в областта на изграждането на енергийната инфраструктура, през последните две години започна реално раздвижване в тази област и проектите тръгнаха с ускорени темпове.

Либерализацията на електроенергийния пазар е на финалната права. Създадена е и работи дългоочакваната Българска независима енергийна борса /БНЕБ/. Булгартрансгаз "разчупва" правилата за достъп до газопреносната мрежа. Газовият хъб, лансиран от кабинета "Борисов 2" след спирането на газопровода "Южен поток" и още 10-тина важни за енергетиката ни инфраструктурни инициативи вече официално заеха мястото си сред 195-те проекта от ключово значение за реализирането на единния европейски енергиен пазар.


Посоката – модернизация, развитие и свързаност

Политиката в енергийната област на втория кабинет на Борисов, която се очаква да бъде продължена и надграждана от екипа на запазения министър на енергетиката Теменужка Петкова в сегашното правителство, дава основание за няколко очаквания относно бъдещото развитие на българската енергийна инфраструктура:


1/ Ще бъде довършена рехабилитацията на съществуващата газова инфраструктура, ще се разшири капацитетът на основното газово хранилище край Чирен, ще бъде изградено още едно газово хранилище и ще бъдат доизградени основните интерконектори, свързващи българската национална газова мрежа с Румъния, Гърция и Сърбия, вероятно и с Турция. Така страната ще може да играе по-значителна роля в регионалния газов пазар, прогнозира експертът Юлиан Попов по време на дискусия, организирана от неправителствената организация „РискМонитор“.


Идеята за изграждане на газов хъб на територията на България зависи в голяма степен от склонността на съседните страни да припознаят България като привлекателен търговски център, но също и от количествата газ, които ще преминават през страната, и от либерализацията както на българския газов пазар, така и на газовия пазар в съседните страни, отбеляза експертът.


2/ Ще бъде рехабилитирана електропреносната мрежа в страната и ще бъдат изградени няколко междусистемни връзки, сред които може би основна ще бъде връзката между „Марица-изток“ и „Неа Санта“ в Гърция. Възможно е също да бъде изграден електропровод от Румъния до Турция с връзка с България, който да улесни търговията с електрое- нергия между трите страни и също да спомогне за балансиране на нара- стващото неравномерно производство на възобновяема електроенергия в трите страни. Възможни са и други електропреносни трансгранични интерконекторни връзки, които да улеснят евентуалното разрастване на регионалната търговия на електричество. Подобни връзки обаче трябва да се планират в рамките на една обща регионална концепция за интегриран регионален електроенергиен пазар, единодушни са експертите.


3/ В процес на първоначална дискусия е необходимостта за изграждане на инфраструктура за улавяне и съхранение на въглероден двуокис, която би позволила български въглищни и евентуално газови електроцентрали да оперират с ниско или нулево отделяне на въглероден двуокис.


4/ В случай че Югоизточна Европа тръгне амбициозно и съгласувано към реализация на възобновяемия си енергиен ресурс, то тогава подобно развитие ще се отрази и на енергийната инфраструктура. Регионът има значителен развит, но и още неразвит хидроенергиен потенциал, на основата на който могат да бъдат изградени както генериращи мощности, така и мощности за съхранение на енергия (ПАВЕЦ), които да обслужват нарастващото неравномерно производство на възобновяема енергия.

Общо е мнението, че плановете и конкретните проекти за развитие на газовата и електроенергийната инфраструктура трябва да отчитат:

  -  ангажиментите, които европейските държави поеха на климатичната конференция в Париж и очакваните бъдещи договорености за намаляване на въглеродните емисии,

  -  амбицията на Европейския съюз да изгради интегриран енергиен пазар, който да включва не само страните, членки на ЕС, но и отделни съседни държави,

  -  тенденцията за регионална пазарна и инфраструктурна енергийна интеграция както в газовия, така и в електроенергийния сектор.

IT мрежи, пазарни платформи, киберсигурност


Други очаквани развития на енергийната инфраструктура в България са свързани с две сфери, които обикновено не се разглеждат като инфраструктурни – развитие на пазарните платформи и киберсигурността. Наскоро от Балтийските републики дойде новината, че започват да подготвят IT мрежите си за създаването на електронна платформа за търговия с природен газ. България е на стартовата линия на либерализацията в газовия сектор, но вече напредна в либерализацията на електроенегийния пазар и въпросът за качеството, гъвкавостта и сигурността на информационната инфраструктура, софтуерните продукти и пазарните платформи на този етап вече е значим и нетърпящ отлагане въпрос.


По време на дискусията, организирана от „РискМонитор“ беше подчертано, че с основаването на националната електроенергийна борса и бъдещото свързване на националния електроенергиен пазар с пазарите на съседните страни ще се увеличи прозрачността на ценообразуването и ще се формират ценови равнища, които ще бъдат добър ориентир за по-широко ценообразуване в енергийния сектор. С електронизацията и разрастващата електрификация на енергийния сектор обаче нараства вероятността за тежки кибератаки спрямо енергийната система, предупредиха експертите.


Променящата се концепция за енергийна сигурност и разширяването от сигурност на доставките към значително по-комплексен възглед, който да включва и сигурност на планираната консумация, киберсигурност и съвсем не на последно място, защита срещу значителна нерегламентирана намеса в процеса на вземане на държавни решения в сектора.


Проектите с общностно значение - къде е България


В списъка на проекти от общностно значение наред с газовия хъб „Балкан“ са включени също интерконекторът България- Гърция (IGB), газовите връзки с Турция и Румъния. Сред ключовите европроекти е и модернизацията на газопреносната система на България като елемент от плановете на ЕК за изграждането на Южния газов коридор. От ключово значение за Европейския енериген пазар са също газовата връзка България - Сърбия и проектът Eastring, в който България участва, отбелязват от Брюксел. Приоритет за европейската енергийна система е също така разширяването на капацитета на хранилището в Чирен, както и модернизацията на северната част от вътрешната ни газопреносна мрежа.


Изграждането на електропроводи между България и Гърция, както и между България и Румъния,  които трябва да бъдат реализирани в нашата страна и в региона, също фигурират сред проектите от общоевропейски интерес.


Проектите, известни като проекти от общ интерес (ПОИ), ще позволят постепенното изграждане на енергийния съюз чрез интегриране на енергийните пазари в Европа и разнообразяване на енергийните източници и транспортните маршрути.Те ще помогнат също така да се сложи край на енергийната изолация на някои държави от ЕС. Ще се увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, което ще доведе до намаляване на въглеродните емисии.


За проектите от общ интерес се прилагат ускорени процедури за издаване на разрешителни и по-добри регулаторни условия. Те могат да получат финансова подкрепа по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). За периода 2014 – 2020 г. МСЕ разполага с бюджет от 5,35 млрд. евро. С тези средства ще се помага за по-бързото изпълнение на проектите от общ интерес и за повишаване на тяхната привлекателност за инвеститорите.

 

По принцип енергийната инфраструктура следва да се финансира от пазара и чрез таксите, плащани от ползвателите. За да бъдат посрещнати големите инвестиционни предизвикателства обаче ЕС създаде фондове, като Механизма за свързване на Европа и Европейския фонд за стратегически инвестиции, които ще помогнат за привличането на необходимите инвестиции.


КЛЮЧОВИ ПРОЕКТИ 

за развитие на газовата инфраструктура

Състоянието и развитието на газовата инфраструктура е съществена предпоставка за развитието и либерализацията на вътрешния газов пазар. Националният комбиниран газов оператор „Булгартрансгаз” ЕАД носи основната отговорност за сигурността, надеждността, развитието и свободния равнопоставен достъп до националната газова инфраструктура – преносната мрежа за транспортиране на природен газ до потребители в страната, подземното хранилище за съхранение на природен газ и преносна мрежа, основно предназначена за транзитен пренос на газ през територията на България.  Същевременно, в качеството си на комбиниран газов оператор в държава-членка на ЕС, съгласно енергийното законодателство, произтичат задълженията на дружеството за интегриране на националната газопреносна система с регионалната и европейската, с цел създаване на единен, конкурентен общоевропейски газов пазар.

Вече се работи по анализа на търсенето и предлагането, оценката на риска, изискванията на европейското енергийно законодателство, както и задълженията на комбинирания газов оператор към обществото определят необходимите инвестиции, тъй като тези дейности са планирани за периода 2016 - 2025 г. Предвидените за периода 2016 - 2025 г. инвестиции ще допринесат за повишаване и гарантиране на техническата сигурност, безопасност и надеждност на газовата инфраструктура, както и изпълнение на изискванията за опазване на околната среда за посрещане на очакваното нарастващо търсене на газ в страната и региона, отбелязват от дружеството.


Проектите на „Булгартрансгаз” ЕАД, включени в списъка с проекти от „общ интерес”, са част от двa от приоритетните за Европа газопреносни коридори:
·    Коридор връзки север-юг между газопреносните мрежи в Централна източна и Югоизточна Европа (NSI East), обхващащ проектите:
- Разширение на капацитета на ПГХ „Чирен“
- Рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газопреносна система
- Проект за изграждане на газопровод/и за увеличаване на капацитета на междусистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносна мрежа на „Булгартрансгаз“ ЕАД и газопреносната мрежа на Трансгаз С.А. Румъния
- Изграждане на газов хъб в България
- Проект Eastring- България

·    Южен газов коридор (SGC) включващ:
- Междусистемна връзка България – Турция
Чрез включването на даден проект в списъка с проекти от „общ интерес”, ЕК го идентифицира като инвестиция с особено значение за сигурността и диверсификацията на доставките на природен газ в Европа, както и за изграждането на интегриран и конкурентен пазар.

 1.    Проектът за Разширение капацитета на ПГХ “Чирен”  

- обща прогнозна стойност 7 800 000 Евро.
- проектното предложение на „Булгартрансгаз“ ЕАД е избрано да получи финансова подкрепа по програмата CEF. Размерът на безвъзмездните средства е 50% от стойността на действието - 3 900 000 Евро.

Проектът предвижда поетапно увеличаване на капацитета на единственото на територията на България газохранилище, с цел постигане на по-големи обеми съхраняван газ, повишени налягания в газовия резервоар и по-големи средни денонощни дебити за добив и нагнетяване. Проектът предвижда увеличаване на обема работен газ до 1 млрд.м3 и увеличаване на дебита на добив и нагнетяване до 8 – 10 млн. м3 /ден.

С проекта за неговото разширение се цели от една страна да бъдат създадени условия за гарантиране сигурността на доставките до българските потребители и потребителите в страните от региона, а от друга – развитието на ПГХ „Чирен” като търговско хранилище в един взаимосвързан регионален и общоевропейски пазар, тъй като ПГХ „Чирен“ е неразделна част от регионалната газова система, състояща се от междусистемни връзки, LNG терминали, хранилища.

 2.    Рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващата газопреносна система.

Обща стойност на проекта – 1.7 млн. Евро. Размерът на безвъзмездното финансиране съгласно споразумението е 50% от сумата на действието – до 850 000 (осемстотин и петдесет хиляди) евро.

Проектът включва следните видове дейности:
- Модернизация и рехабилитация на компресорни станции;
- Инспекции за установяване и характеризиране състоянието на газопроводите;
- Ремонт и подмяна на участъци от газопровода след инспекции; - Разширяване и модернизация на съществуващата газопреносна мрежа;
- Внедряване на системи за оптимизиране процеса на управление на техническото състояние на мрежата.

 3.    Проект за изграждане на газопровод/и за увеличаване на капацитета на междуистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносната мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД и газопреносната мрежа на Трансгаз С.А. Румъния. - преносен коридор България-Румъния- Унгария-Австрия

Проектът е част от концепцията за координирано развитие на газопреносните мрежи на България, Румъния и Унгария (преносен коридор България-Румъния-Унгария-Австрия), предназначен за двупосочен пренос на природен газ между страните. Проектът на българска територия включва изграждане на нова инфраструктура и модернизация и разширение на съществуващата с цел увеличаване капацитета на междусистемната свързаност на Северния полупръстен на националната газопреносната мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД и газопреносната мрежа на Трансгаз С.А. Румъния. Изпълнението на българския участък, заедно със съществуващата газопреносна инфраструктура се очаква да осигури технически възможности за доставки на между 3-5 млрд. куб. м./г. природен газ между планираните входни точки на южната граница на България и между Румъния и Унгария, с възможност за достъп до Централноевропейския газов пазар.
 
 4.    Изграждане на регионален газов хъб в България – Газов Хъб „Балкан” .

Концепцията за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България е основана на идеята в определена реална физическа точка в района на гр. Варна да постъпват от различни източници значителни количества природен газ за по- нататъшно транспортиране, като в същото време в тази точка се организира и място за търговия с газ – хъб, където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип.
 
Създаването на газов хъб цели да бъде изградена необходимата газопреносна инфраструктура, която да свърже пазарите на природен газ на страните-членки в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях тези на страните- членки от Централна и Западна Европа, както и на държавите от Енергийната общност - Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и др., като по този начин допринесе за постигането на основните приоритети на европейската енергийна политика. В Хъба биха могли да постъпват количества природен газ от различни източници – руски природен газ през нов морски газопровод и по действащото към момента трасе, природен газ, добиван в шелфа на Черно море – българския (от блокове „Хан Аспарух”, „Силистар”, „Терес”) и румънския, природен газ от източници на Южния газов коридор (Каспийски регион, Близък Изток и Източно Средиземноморие) и LNG от терминалите в Гърция и Турция.

България получи съфинансиране по програма Mеханизъм за свързване на Европа за „Предпроектно проучване за проекта газов хъб „Балкан““. Очаква се резултатите от оценката на проектните предложения да бъдат обявени през м.февруари/март 2017 г.

 6.    Междусистемната връзка Турция – България.

Междусистемната връзка Турция – България е проект за развитие на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз” ЕАД (България) и „Боташ“ (Турция), чрез който да се осигури възможност за диверсификация на източниците на природен газ, доставящите партньори и маршрутите и по този начин да се повиши сигурността на доставките в региона и развитието на конкуренцията.

ITB представлява нов сухопътен газопровод в участъка между село Лозенец и българо- турската граница в района на с. Странджа (успореден на съществуващия транзитен газопровод) с дължина на българска територия около 76 км., диаметър на тръбата 700 мм. и капацитет около 3 млрд.м3 /годишно, при работно налягане 64 bar. Предвижда се и изграждане на компресорна станция Лозенец-2, в близост до съществуващите компресорни мощности в района на с. Лозенец.

Проектът, като част от приоритетния Южен газов коридор, е ключов по отношение сигурността и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ към/през България и региона. ITB може да осигури достъп до всички настоящи и бъдещи входни точки и източници на Турция – азербайджански и друг природен газ, както и LNG спот доставки от съществуващите терминали в Турция. Изпълнението му е в пряка връзка с постигането на необходимите условия за създаване на конкурентен газов пазар, повишаване гъвкавостта на системите и пазарната интеграция

Предпроектното проучване, за което беше определена от ЕК финансовата подкрепа до 190 000 евро, е завършено в началото на 2016 г. През м. април 2016 г. резултатите от предпроектното проучване бяха съобщени на турската страна.

Междусистемните газови връзки - параметри

Присъединяване на Междусистемна газова връзка Гърция - България (IGB) - срок 2016-2018 , стойност - 8 170 хил. лв.
Свързване с Междусистемна газова връзка България – Сърбия, срок  2016-2018,  стойност - 3 970 хил. лв.
Междусистемна газова връзка Турция – България (ITB), срок  2016-2019,  стойност - 100 224 хил. лв.

Посочените средства представляват финансирането, което ще бъде осигурено от „Булгартрансгаз” ЕАД.

КЛЮЧОВИ ПРОЕКТИ

за развитие на електропреносната инфраструктура

Електроенергийният системен оператор /ЕСО/ носи основната отговорност за сигурността, надеждността, развитието и свободния равнопоставен достъп до националната електропреносна инфраструктура. Най-значимите проекти, които бяха включени и в списъка на ЕК на проектите с общностна значимост, са следните:


 1. Нов междусистемен електропровод 400 KV между подстанция „Марица Изток“, България и подстанция „Неа Санта“, Гърция

Проектът „България – Гърция между Марица изток и Неа Санта” има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система. Групата от проекти повишава нетния капацитет за пренос на границата България – Гърция, ускорява пазарното интегриране и насърчава конкуренцията.

Този проект, заедно с останалите три вътрешни електропровода 400 kV (Нов електропровод 400 kV между п/ст „Марица изток” и п/ст „Пловдив”, Нов електропровод 400 kV между п/ст „Марица изток” и ОРУ на ТЕЦ „Марица изток 3” и Нов електропровод 400 kV между п/ст „Марица изток” и п/ст „Бургас”), част от група 3.7 „България – Гърция между Марица изток и Неа Санта”, ще бъдат с преносна способност по 1500 MW всеки. Изпълнението им ще осигури условия за постигане на европейските и национални цели в областта на възобновяемата енергия и намаляването на промените в климата в дългосрочна перспектива (и след 2020 г.).

Срок за изпълнение: 2018 - 2021

Финансиране
Общата стойност на проекта - 60 690 350 евро
Съфинансиране от Механизъм за свързване на Европа - 306 000 евро

Основни технически данни:
Капацитет: 1500 MW
Напрежение: 400 kV
Дължина: 122 км на българска територия, 29 км на гръцка територия

2. Нов електропровод 400 KV между подстанция „Марица Изток“ и подстанция „Пловдив“

Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система.

Срок: 2015 – 2018 г.

Финансиране
Обща стойност на проекта - 41 781 750 евро
Съфинансиране от Международен фонд за извеждане от експлоатация на  блокове от АЕЦ „Козлодуй“: 15 290 000 евро
Съфинансиране от Механизъм за свързване на Европа:  100 000 евро

Основни технически данни:
Капацитет: 1500 MW
Напрежение: 400 kV
Дължина: 94 км

Трасето на новата ВЛ 400 kV преминава през осем общини на територията на Р България: Родопи (Област Пловдив), Садово (Област Пловдив), Асеновград (Област Пловдив), Първомай (Област Пловдив), Димитровград (Област Хасково), Симеоновград (Област Хасково), Опан (Област Стара Загора), Гълъбово (Област Стара Загора).

 3.    Нов електропровод 400 KV между подстанция „Марица Изток“ и откритата разпределлителна уредба на ТЕЦ „Марица Изток 3“

Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система.

Срок: 2015 – 2017 г.

Финансиране
Обща стойност на проекта: 7 458 215 евро
Съфинансиране от Международен фонд „Козлодуй”: 10 000 евро
Съфинансиране от Механизъм за свързване на Европа: 79 000 евро

Основни технически данни:
Капацитет: 1500 MW
Напрежение: 400 kV
Дължина: 13 км

Трасето на новата ВЛ 400 kV преминава през две общини на територията на Р България: Симеоновград (област Хасково) и Гълъбово (област Стара Загора).

 4.    Нов електропровод 400 KV между Добруджа и Бургас

Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система.

Срок: 2015 – 2020 г.

Финансиране
Обща стойност на проекта - 60 345 000 евро
Съфинансиране от Механизъм за свързване на Европа - 30 172 500 евро

Основни технически данни:
Капацитет: 1500MW
Напрежение: 400 kV
Дължина: 87 км

 5.    Нов електропровод 400 KV между подстанция „Марица Изток“ и подстанция „Бургас“

Проектът има съществено отражение върху сигурността на доставките в региона и допринася за гъвкавостта на системата, преноса на електроенергия от ВЕИ, оперативната съвместимост и сигурната работата на електроенергийната система.

Финансиране
Обща стойност на проекта - 65 240 000 евро
Съфинансиране от Международен фонд „Козлодуй”  и Механизъм за свързване на Европа - 29 116 650 евро

Основни технически данни:
Капацитет: 1500MW   
Напрежение: 400 kV         
Дължина: 150 км
Трасето на новата ВЛ 400 kV преминава през осем общини на територията на Р България: Гълъбово (Област Стара Загора), Тополовград (Област Хасково), Тунджа, Елхово, Стралджа (Област Ямбол), Карнобат, Камено и Бургас (Област Бургас).










Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари