Бъдещето на електроенергетиката и икономиката - електрификация на потреблението

Декарбонизацията и средствата за постигането й са в ръцете на политиците и регулатора.

Иванка Диловска

Декарбонизацията на енергетиката към 2050 г. е възможна, а намаляване на емисиите може да се постигне чрез електрификация. Това изисква революционни промени в не само в енергийния сектор, но и по отношение на икономиката, в индустрията. Разбира се, че може да се случи, но решението е в ръцете на политиците и регулатора. Това коментира Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт на среща с журналисти. Експертът представи проучване на Евроелектрик за очакваните процеси в сектора за периода 2040 – 2050 г.

 

В енергетиката, в частност в електроенергийния сектор се очакват революционни промени. Очаква се преходът  по-ниско емисионна енергетика да продължи, като към 2040 – 2050 г.  се очаква тя да стане карбоново неутрална. Тоест към 2050 г. се очаква енергетиката да не излъчва емисии на въглероден диоксид, което ще се постигне чрез драстично увеличаване на възобновяемите енергийни източници, обясни Диловска. Доколкото остават изкопаеми горива (4-5 % към 2050 г. ) те ще бъдат обект на съоръженията за улавяне на СО2 , така че енергетиката да бъде неутрална. Очакването е да излъчва нулеви емисии на СО2 (разчетени са например 95 % до 2045 г. )

У нас ТЕЦ-овете изхвърлят най-много въглероден диоксид, като а 1 МВТч енергия се излъчват 1 200 кг СО2.  На второ място по излъчване на емисии са газовите централи с 3 пъти по-ниски емисии, ядрената енергия и ВЕИ. Това е и пътя, който се чертае за бъдещата електроенергетика, но за  да се случи това са необходими революционни промени не само в производството,  но и по отношение на мрежите на електроенергийната система, обясни експертът.

Възниква и логическия въпрос, щом като електроенергетиката стане нискоемисионна как ще повлияе това върху цялата икономика. В момента електричеството има средно 20 % в крайното електропотребление  -  отопление, индустрия, транспорт. Въпросът е как, след като електроенергетиката стане чиста как това ще се пренесе върху цялата икономика.
Отговорът е електрификация на потреблението. Очаква се дела на електрическата енергия в потреблението към 2050 г. да достигне 60 %, посочи Диловска. Като пример бе посочено очакваното  навлизане на електромобилите, което съответно, според проучването ще заеме дял до 80% при транспорта.

Електрификацията е един много добър пък за постигането на целите за намаляване на емисиите. Въпросът е дали може и как трябва да се случи. Голяма част от парите, които могат и трябва да бъдат насочени към този енергиен преход, за който говорим  са в ръцете на политиците и регулатора. В ръцете на политиците са парите з иновации, модерни технологии, ВЕИ. В ръцете на регулатора са приходите, които той определя на естествените монополи, на мрежите. Затова от тях на практика зависи кога и как ще се извърши енергийният преход в една или друга държава. Експертът се позова и на последното проучване на МАЕ, според което 2 млрд. долара годишно са необходими за всяка държава за осъществяване на енергийния преход, като 79 % от тези средства се осигуряват от държавата и регулатора. Тоест, ако регулаторът и правителствата решат, че нямат визия за преход или за някаква промяна, това просто няма да се случи, защото компаниите нямат пари, коментира Диловска. По думите й един монополист на мрежата например няма да предприеме стъпи в посочените насоки, ако те не бъдат наложени по някакъв начин от регулатора. Посочената европейска рамка за декарбонизация не определя пътищата, по които да се случи декарбонизацията.

В същото време Иванка Диловска постави и въпроса и дали влизането на мрежовите компании в другата рамка, налагана от самата декарбонизация няма да доведе до нарушаване на сигурността за  потребителите. Досега ЕРД-та имаха две цели – качествена и ефективна услуга. В новите условия на декарбонизацията обаче ролята на мрежите става още по-голяма, те стават вид двигател на процеса. Причината е децентрализацията на производството на електроенергия, поради очакването за по-различен тип потребление – от по-малки мощности в по-голяма близост до потребителите (напр. малки ВЕИ). Това от една страна намалява разходите при транспортиране на енергия и съответно до излъчването на по-малко емисии. Децентрализацията се изразява в това, да се присъединяват по-близки и по-малки мощности и второ – производство на енергия от самите домакинства. При това положение мрежата вече е съвсем различна, обясни Диловска. Това обаче води до проблеми с претоварвания, а ЕРД-та трябва да се държат като един вид диспечер.
Друг тип задачи са свързани с електромобилите. Като цяло това изисква децентрализация на самата врежа, голяма гъвкавост на самите ЕРД-та, преквалификация на персонала, дигитализация и т. н.  Това е и преходът, който се нарича 3D-преход – децентрализация, декарбонизация, дигитализация.
В този план Диловска разгледа сигурността на снабдяването и в частност въпросът за това за колко време за една година един потребител няма ток. Тук страната ни се нарежда някъде по средата сред прегледа на европейските държави със 170 мин. годишно (преди години 270 мин..). Въпросът е дали и как този показател ще се промени при новите задачи на дружествата в процеса на декарбонизация. За да се осъществи това държавата ще трябва да осигури възможността за приходи на самите компании.
Като цяло изводът е, да, енергиен преход ще има, но той е в ръцете на политиците и регулатора. Това е свързано например с мерки за подземно окабеляване, въвеждане на умни електромери.







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари