Булатом препоръчва държавата да строи АЕЦ "Белене" в партньорство с частен инвеститор по схема ВОOТ

Довършването на проекта за АЕЦ "Белене" с външен инвеститор и участие на държавата по схема ВОOТ е най-подходящия вариант, при който се ограничава финансовия риск и се запазва направената до тук инвестиция. Това е посочено в анализ на проекта „Белене“, изготвен доклад е изготвен от Виенския Международен център за Ядрена Компетентност по поръка на Българския Атомен Форум (Булатом).

По мнението на експертите ще бъде разумно НЕК да запази опция за обратно изкупуване в бъдеще. Общият риск за подобен вариант е умерен и до голяма степен се носи от външния инвеститор. Позитивите от проекта обаче ще остават за собственика на проекта ( гаранция на доставките, разполагаемост, премии за емисии и др.), е посочено в анализа.


Четири са вариантите, които се разглеждат в анализа за бъдещето на проекта - да се строи със 100% държавно участие, да е изцяло частен проект, да се реализира като партньорски проект на държавата с инвеститор или да не се строи изобщо, а оборудването, включително оборудването да се предаде за скрап.

Разходите за реализацията на проекта са в размер на около 2 млрд. евро годишно и авторите на анализа смятат, че те могат да бъдат поети от държавния бюджет. Друг вариант оборудването да бъде оползотворено от държавата е изграждането на нов блок в АЕЦ „Козлодуй“, но тогава трябва да бъдат предвидени и разходи за промяна на проекта.

Последният вариант - окончателно спиране на проекта предаването на оборудването за скрап ще донесе около 1,5 млн. долара. Това е пълна загуба на похарчените досега милиарди от държавата. Остава все пак възможността за продажба на оборудването, но това не може да се случи без участие и на Росатом.

При варианта на партньорство на държавата с частен инвеститор за дострояване на централата трябва да се обърне внимание на вътрешния политически риск и геополитическият риск при избора на партньор, сочат авторите. Те сочат редица предизвикателства от правна и регулаторна гледна точка при този вариант.

Този вариант беше пробван през 2008 година /с германската RWE - бел. ред/, но без успех, припомнят от Булатом. В анализа е посочено, че в настоящия момент потенциални изпълнители могат да бъдат Русия или евентуално Китай ако последният реши че е в състояние да реализира ВОО ядрен проект с ВВЕР технология на чужда територия. "Русия е единствения доставчик на ядрено оборудване за ВВЕР реактори и едновременно ВОО инвеститор по проекта Акую в Турция. Подобна реализация в България може би е възможна, но трудно реализуема от гледна точка на политическия и геополитически риск и не на последно място от изискването за гарантирани цени в средносрочен план", сочат експертите.

Възможността за продажба на 100% от проекта също се разглежда като потенциална възможност, но при нея от съществено значение е правилното формулиране на задълженията на държавата по регулирането на безопасността и отговорността по международните задължения, които България има като страна оператор на ядрени съоръжения на своя територия.

Според доклада България ще се нуждае от значително подновяване на генериращи мощности ( това важи и за въведените вятърни и соларни централи) през следващите десет години и всички варианти и технологии трябва да се оценяват равнопоставено.

Ключова препоръка към българското правителство е сериозно да преразгледа своята “позиция на неучастие“ по отношение на бъдещето на проекта Белене. В световен мащаб не съществува прецедент, в който ядрени проекти да са се изпълнявали без участие на държавата. Възможни са различни форми, елементи и степени на участие, сред които такива вариращи от директно спонсориране, гаранции по заеми, и данъчни кредити, до дългосрочни споразумения за изкупуване на енергия и договори за разликите в цените, е посочено в доклада.

България ще трябва да се справи със значителна нужда от нови генериращи мощности през следващите десет години. Остатъчният ресурс на двата блока в Козлодуй е оценен на още трийсет години като се очаква скоро лицензиите за първите десет години да бъдат издадени от Агенцията за Ядрено Регулиране - през тази година за 5 блок и през 2019 година съответно за 6 блок. Следващото продължение може да се очаква през 2027 и 2029 години. Макар последващото продължение на срока на експлоатация след 40 години работа да е много
вероятно, като се има пред вид високия професионален опит на експлоатация на АЕЦ Козлодуй, рискът от изменения на международните и следователно и нашите изисквания за безопасна експлоатация съществува и това може да се отрази на срока на продължаване на живота на тези мощности.

Далеч по съществен е рискът от прекратяване на работата на работещите ТЕЦ-ове на Марица Изток, използващи лигнитни въглища, както и централите в Бобов дол и Русе, които не отговарят на нормите за замърсяване на въздуха на ЕС. Потенциално около 4000 MW генериращи мощности са заплашени от затваряне още през 2020 година, сочат авторите на доклада.

В доклада е посочено разминаване в данните на ЕСО и ЕК за производствения капацитет на страната – съответно 12,7 гигавата и 10,9 гигавата. Повечето нови мощности използват възобновяеми източници – към 1,7 гигавата, тоест не предлагат непрекъсната надеждност, отчитат още експертите.

Целия доклад и презентацията на Булатом на български и на английски език можете да намерите на: http://www.bulatom-bg.org/bg/articles/63-books.html

 







Коментирай
Изпрати
Антибот
Презареди
* Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
0 коментари